Решение № 19266 от 14.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19266 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20261110100279 по описа за 2026 година

Производството е исково по молбата на „Т**********“ ЕАД, ЕИК:

**********, представляван от изпълнителния директор, гр.С********** спрямо Л. П. М. с ЕГН: ********** с адрес в С********** за това, че дължи на „Т**********“ ЕАД ЕИК ********** следните суми: сумата от 6464.89 евро - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2022г. до 30.04.2024г. ведно със законната лихва от 12.09.2025г. до изплащане на вземането и сумата от 1261.75 евро - лихва за периода 15.09.2023г. до 09.09.2025г. , за които суми се излага, че е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело с № 2284 / 2025г. по описа на РС – Хасково, оспорена от ответницата.

Излага се, че Л. е потребител на ТЕ за топлоснабден имот, спрямо който притежава ПС и се поддържа, че сградата - етажна собственост, в която се намира имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с дружеството „Д.“ ООД, което дружество е конституирано като трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.

Моли се да бъде постановено решение за установяване на сумите по исковата молба в полза на ищеца спрямо ответницата и като се ангажират 1 доказателства се претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който се оспорват исковете изцяло – оспорва се Л. да е носител на вещни права спрямо имота, както и се оспорва начина на начисляване обема и стойността на ТЕ за този имот. В условията на евентуалност и като се навежда, че ответната страна е с 100 % слепота се желае решение по чл. 241, ал.1 от ГПК. Ангажират се доказателства.

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Третото лице – помагач на ищеца не изразява становище и представя доказателства.

Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От ч.гр.дело с № 2284/ 2025г. по описа на РС Хасково се установява, че в полза на ищеца е била издадена и оспорена Заповед по чл.410 от ГПК с № 984/ 15.09.2025г. за исковите суми.

Страните не спорят, че ответната страна е носител на ПС спрямо исковия имот, а това е видно и от възражение от нейна страна до топлинния счетоводител, с което признава, че именно тя е собственик на имота и титуляр на партидата към ищеца. Това дава основание на съда да приеме, че Л. е с 2 качеството потребител за исковия имот през сочения в исковата молба период.

От заключението на вещото лице по СТЕ, която съдът е приел без възражения от страните, се установява, че през процесния период имотът с партида с № 372270 при ищеца е със сключен договор за монтаж на измервателни уреди. Вещото лице сочи още, че имотът е с ползвана топлоенергия през исковия период – 01.05.2022г. до 30.04.2024г. като е бил със седем броя отоплителни тела и три броя водомери за топла вода като на отоплителните тела са поставени измервателни устройства. В съдебно заседание вещото лице сочи, че тези данни са въз основа на отчетния формуляр за сезон 2022 – 2023г и са с отразяване, че разпределителите са с изгаснали батерии – изтощени, отчетени са три водомера , които са без пломба.

Този формуляр е подписан от клиента според вещото лице и това не се оспорва от страна на Л.. Експертът излага, че поради липсата на пломби и неверни / грешни показания са начислени суми за две лица на база. Отразено е, че разпределителите са изгаснали, батериите им не са сменени като това според експерта е задължение на ползвателите.

Сумите, които се търсят според експерта са за сградна инсталация, БГВ и ТЕ за имот като са били изчислявани на база брой потребители на основание чл.69, ал.2, т.2 От Наредба Е-РД-04-1 по 140 л./ ден за човек. Вещото лице излага и това, че общият топломер за абонатната станция през исковия период е в съответствие за одобрения тип и отговорят на метрологичните проверки.

Общата дължима сума за ответната страна е от 6464.08 евро.

От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че за исковия период общо неплатената сума за имот с аб. № 372270 по изравнителни сметки е от 15 061.82 лева и равностойност в евро и лихва от 2417.60 лева и равностойност в евро.

Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.

Счетоводните вписвания на ищеца, данните по издадените фактури за прогнозна консумация и данните по изравнителните сметки и издадените общи фактури и заключението по ССчЕ не се оспорват. Не оспорва и 3 публикуването на месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца.

При горните факти съдът намира исковете за стойност на ТЕ и за лихва върху нея за неоснователни и недоказани с едно съображение и то е следното:

Безспорно се установи по делото, че Л. е потребител на ТЕ за топлоснабден имот, находящ се в сграда с абонатна станция към ищеца.

Доказа се, че за исковия период ответната страна е ползвала ТЕ, която не е заплатена от нея. Установи се по безспорен начин, че монтираните в имота на Л. топлоизмервателни устройства не са изрядни – вещото лице сподели, че разпределителите са изгаснали и са с изтощени батерии, за което Л. е уведомена. Установи се и това, че при тази хипотеза ищецът е начислявал ТЕ за имота на база за две лица, което именно обстоятелство от правна страна съдът намира за незаконосъобразно като недоказано и ерго водещо до неоснователност на исковете за ТЕ и лихва върху нея. Правилата за измерване и отчитане на топлинната енергия са уредени в раздел I, общи положения от Наредба № Е-РД-04-1 за топлоснабдяването като според чл.43, ал.1 от Наредбата количеството продадена топлинна енергия се измерва и отчита при производителя и клиентите за периоди в срокове, определени в договорите при общи условия по чл. 149 ЗЕ и в публично известните общи условия по чл. 150 З Е със средства за измерване за търговско плащане , собственост на производителя на топлинна енергия или на топлопреносното предприятие. По смисъла на чл. 44, ал.1 от Наредбата при отсъствие или повреда на средства за търговско измерване количеството топлинна енергия за отчетен период се определя от топлопреносното предприятие или от производителя на база средни стойности за клиента, измерени при аналогични климатични условия и в съответствие с режима на потребление на топлинна енергия, а при повреди в средствата за измерване за търговско плащане собственикът е длъжен да ги замени в срок до 5 работни дни от констатиране на повредата – ал.2 на същата разпоредба. По смисъла на чл. 45, ал.1 от Наредбата клиентът има право на информация за показанията на средствата за измерване за търговско плащане, като данните за постъпилото количество енергия в сградата за месечния отчетен период се предоставят в месечните фактури. Предвиден по реда на чл.

47, ал.1 и следващите е ред, по който топлопреносното предприятие следва да изчислява, изготвя справка и коригира сметките за използвана топлинна енергия за изминал период в случаите на: отклонения извън допустимите граници на метрологични и технически характеристики на средствата за 4 измерване за търговско плащане, установени с протокол по реда на Наредбата за реда и начина за извършване на метрологичен надзор , приета с ПМС № 218 от 2003 г. , и Закона за измерванията; нарушения в целостта и функционалността на средствата за измерване за търговско плащане, разрушени знаци от извършен метрологичен контрол, установени при проверка от топлопреносното предприятие с констативен протокол като корекцията по ал. 1 се прави от датата на предходната проверка, отразена с протокол, но за не повече от 45 дни назад, освен ако времето на неточно и/или неправилно измерване може да бъде точно определено. Корекцията следва да се извършва от топлопреносното предприятие на база средни стойности за клиента, измерени при аналогични климатични условия и в съответствие с режима на потребление на топлинна енергия.

В конкретната хипотеза „Т**********“ ЕАД не установи за исковия период тези суми да са начислени и определени въз основа на такива протоколи, според които и въз основа на които съдът да провери причините и обстоятелствата, въз основа на които са начислени тези стойности за ТЕ на база, а не по реално консумирани количества ТЕ още повече, че дори и да се приеме, че са съставени такива отчети за неизправни измервателни устройства така, както сочи вещото лице, то остава недоказано обстоятелството за броя на лицата, ползващи ТЕ в това домакинство ерго количеството ТЕ за този имот именно съобразно броя на ползвателите.

С тези съображения претенциите за главница и акцесорната такава за мораторна лихва следва да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.

Ответната страна няма искане за присъждане на разноски, а и няма доказателства за сторени такива.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД исковете на „Т**********“ ЕАД, ЕИК: **********, представляван от изпълнителния директор, гр.С********** спрямо Л. П. М. с ЕГН: ********** с адрес в С********** за установяване на вземания в полза 5 на „Т**********“ ЕАД ЕИК ********** за следните суми: сумата от 6464.89 евро - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2022г. до 30.04.2024г. ведно със законната лихва от 12.09.2025г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 1261.75 евро - лихва за периода 15.09.2023г. до 09.09.2025г. , за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело с № 2284 / 2025г. по описа на РС – Хасково.

Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца дружество „Д.“ ООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6