Разпореждане № 9594 от 03.08.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 9594 гр. София , 03.08.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ в закрито заседание на трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Н. Д. С. М. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Частно гражданско дело № 20211110143564 по описа за 2021 година

Производството е по реда на тридесет и седма ГПК.

Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, депозирано от [ФИРМА] ЕООД срещу Д. ИВ. Д. за сумата от 79,98 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 16296414001/19.03.2018г., сключен между Д. ИВ. Д. и „БТК“ ЕАД, съставляваща сбора от три месечни абонаментни такси.

При извършване на проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението, съобразно вменените му по закон служебни правомощия, съдът намира, че същото следва да бъде отхвърлено в частта за посочените вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, респективно когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Следователно съдът има задължение да следи служебно за противоречие на договора с императивните разпоредби на закона и в рамките на заповедното производство, а в специалната хипотеза на договор сключен с потребител, с цел осигуряване на по-пълна и ефикасна защита на потребителите служебното начало е засилено, като е предвидено и задължение на съда да следи за евентуална неравноправност на договорна клауза, на която се основава претенцията. Освен изрично подчертано по отношение на заповедното производство в посочената вече разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, такова задължение следва пряко от общите принципи на гражданския процес, като в чл. 7, ал. 3 ГПК са очертани рамките на служебното начало в тази насока. Посочената национална уредба е съобразена с изискванията на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 за осигуряване минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. В този смисъл е налице и последователна практика на Съда на Европейския съюз, обективирана например в Решение от 4 юни 1

2009 г. по дело C-243/08, Решение от 21.02.2013 г. по дело C‑472/11, Решение от 18.02.2016 г. по дело C-49/14 и обобщена в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17.

В случая съдът намира, че заявлението в частта относно посоченото вземане следва да бъде отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. Така претендираните неустойки са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, доколкото са уговорени извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Още към момента на сключване на договора може да бъде направена ясна преценка, че обезщетение в такъв размер многократно надхвърля евентуалните вреди, които дружеството би понесло от предсрочно прекратяване. Това придава на обезщетението подчертано санкционен характер, който поначало е присъщ, но в случая с оглед договорения размер обосновава извод за начисляването му с цел обогатяване на дружеството. Тези съображения обосновават нищожността на неустоечната клауза като противоречаща на добите нрави и поради това нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и съобразно разясненията в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС.

Начисляването на претендираните суми цели обогатяване на кредитора над допустимите от закона рамки и представлява договаряне във вреда на потребителите.

Последното е в разрез с моралните принципи и представлява драстична форма на незачитане и пренебрегване на принципа на добросъвестност, елемент от който се явява съобразяване съдържанието на договора с моралните норми. Създава се фактическо положение нетърпимо от правния ред, поради което и не може да получи потвърждение в съдебно производство по установяване дължимостта на твърдяно вземане.

Предвид гореизложеното заявлението следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от [ФИРМА] ЕООД срещу Д. ИВ. Д. за сумата от 79,98 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 16296414001/19.03.2018г., сключен между Д. ИВ. Д. и „БТК“ ЕАД.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от заявителя пред Софийския градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2

3