Решение № 587 от 08.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. Пловдив, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20215330119938 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от В. Х. Б. против Сдружение с нестопанска цел Ски клуб „Копривките“, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за ползване на собствения на ищеца недвижим имот, представлява ПИ с идентификатор № ***, находящ се в село *** за периода от 21.12.2020 г. до 16.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 43 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 29.03.2021 г. до 16.12.2021 г.

Ищцата твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор № ***, находящ се в село *** по силата на договор за покупко продажба, обективиран в нотариален акт № *** /*** г., том ***, дело № *** г. на ***.

Твърди, че имотът се ползвал от ответника за ски писта. Ищцата провела разговори с *** на управителния съвет на ответното сдружение Д. Н., който заявил, че възнамерява да разширява ски пистата и да удължава съществуващ ски влек. Сочи, че поканила ответника да преустанови ползването или да 1 заплаща наем срещу това, но без резултат. Посочва, че оградила имота си, но по заповед на кмета на Община *** оградата била премахната принудително.

Поддържа, че ответникът ползвал имота целогодишно, без да има основание за това. Ищцата изпратила покана за заплащане на наемна цена в размер на 50 лв., получена *** г., но въпреки това ползването не било преустановено.

Сочи, че не е давала съгласие за изграждане на ски-писта в имота, както и че за имота не било налице ограничение на собствеността – наличие на скиписта или ски влек. Поради изложените твърдения предявява настоящите искове, моли за тяхното уважаване и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, със становище за неоснователност на предявените искове. Намира исковата молба за нередовна. Не оспорва принадлежността на правото на собственост на ищцата по отношение на процесния ПИ с идентификатор № ***. Сочи, че имотът бил с трайно предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – ливада, от което се определял размерът на гражданските плодове, от които ищцата претендира да е лишена. Оспорва изложените твърдения, че ползва имота за ски писта, тъй като същият бил ограден в голяма част от процесния период. Впоследствие оградата била премахната.

Сочи, че в местността „***“ е устроена формално зона, която се нарича ски писта, като такова било фактическото положение от повече от 50 години. Ски влекът съществувал от повече от 35 години. Твърди, че достъпът до имота не бил ограничен от ответника, а бил свободен за всеки. Оспорва изложените твърдения да ползва имота като ски писта през есенно-зимния сезон от месец декември до месец март, тъй като климатичните условия не позволявали това.

Твърди, че нито един от двата ски влека не преминава през процесния имот.

Оспорва размера на претенцията, като намира, че за нейното определяне следва да се вземат предвид всички обстоятелства, в това число и функционалната му характеристика като „ливада“. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С определение от 01.03.2022 год. съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата е собственик на ПИ 2 с идентификатор № ***, находящ се в село *** по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *** /*** г., том ***, дело № *** г. на ***.

Видно от приетото по делото заключение на вещото лице - инж. Г., по назначената СТЕ, което съдът кредитира като изготвено от лице, в чиято компетентност и незаинтересованост няма основание да се съмнява, имотът попада в доработка на ОУП на Община *** за зона за ски и шейни, като към настоящия момент планът не е приет и няма одобрен ПУП. Имотът попада изцяло в границите на съществуващата ски-писта. Няма данни предназначението на процесния имот да е променяно от земеделска територия с НТП ливада в ски писта.

От представения с исковата молба фискален бон с дата на издаване *** г. се установява, че ответникът стопанисва ски център „Копривките“, като предоставя ски екипировка и ползването на влек срещу заплащане.

Ползването на ски съоръженията не се оспорва от ответната страна.

По делото е разпитан свидетелят Г.Г., от чийто разпит се установява, че след закупуването на процесния имот същият около месец е бил заграден, но след това заграждението е премахнато.

При така изяснената фактическа обстановка следва изводът, че сдружението е лице по смисъла на чл. 157. ал. 1 Закона за туризма, което осъществява туристически дейности, като предоставя и допълнителни туристически услуги по т. 70 от § 1 на ЗТ в туристически обекти по смисъла н а чл. 153, ал. 1 и ал. 2 ЗТ. Съгласно чл. 157, ал. 1 ЗТ собственикът или лицето, на което са предоставени права за ползване върху прилежащото към ски писта съоръжение - влек и/или лифт (кабинков или седалков), предоставя услугата ползване на въжени линии и е длъжно да изпълнява или да осигури изпълнението на изискванията на чл. 154. Изискванията по чл. 154 ЗТ, включват и поддържането на територията на ски пистата, което на свой ред, според чл. 156 от същия закон включва извършване на дейности през летния, съответно зимния сезон: 1. рекултивация на терена: затревяване на оголени участъци, косене, почистване от храстовидна растителност, отстраняване на камъни, скални парчета, дънери, дупки и други неравности, причинени от порои и ерозия, отводняване, дрениране, изграждане на укрепителни шкарпи;

2. снегоутъпкване, създаване на изкуствен сняг, поставяне на постоянни и 3 временни ограждения, обезопасявания.

При тази нормативна уредба и доказателствата, че се събират такси от ответника за ползване на влек и екипировка и доколкото самите влекове представляват прилежащи към ски пистата съоръжения, те заедно със земята са функционално свързани и са части от ски зоната, която по закон се стопанисва от ответника, лично или чрез трети лица. Само чрез поддържането на пистата сдружението може реално да използва съществуващите ски влекове, което ползване се признава с отговора на исковата молба. Без тези имоти, съответно без поддържането на терена, се явява безпредметно ползването на самите ски влекове. Експлоатацията на тези съоръжения е дейност по предоставяне на туристически услуги и ответното сдружение, чрез осъществяването й получава доходи от ползването, както на влековете, така и на имотите, попадащи в пределите на фактически обособената ски писта. Ползването на ски пистата е безплатно, според чл. 151, ал. 1 ЗТ, но ползването на влека става срещу заплащане, видно от представения фискален бон, а приходите от тази дейност отиват в патримониума на сдружението.

Съгласно разпоредбите на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

В ППВС № 1/79 г. относно иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е указано, че между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца трябва да има връзка, без обогатяването да е следствие на обедняването, и обратно. Както едното, така и другото са последица на друг факт или на други факти. Поради това по делата за неоснователно обогатяване по чл. 59. ал. 1 ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти.

Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите, когато лице несобственик ползва недвижимия имот /вещта/ без правно основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които има.

4

Ползването от несобственика на имота препятства възможността собственика лично да ползва или да отдава под наем имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти- ползването без правно основание от несобственика- ответник на собствения недвижим имот на ищеца, произтича обедняването на последния, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период. /Решение № 276 от 14.09.2015г. по гр.д. № 5496/2014г. на ВКС, IV г.о./

В хипотезата на чл. 59 ЗЗД обезщетението се дължи в размер на помалката сума от обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. В този случай обедняването на ищеца се съизмерява със средния пазарен наем, който е могъл да получи, съответно със спестената от ответника пазарна наемна цена, която би следвало да плаща за ползването на имота съгласно неговото предназначение. В този смисъл е и константната практика на ВКС - решение № 677 от 05.11.2010 г. по гр.д. № 1822 от 2009 г., III г.о., решение № 131 от 27.10.2009 г. по т.д.№ 268/2009 г., I т.о., решение № 1025 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 3841/2008 г., I г.о. и др.

Претендираното вземане по размер следва да се установи с помощта на експертиза, тъй като са необходими специални знания.

По делото е назначена СТЕ, като в заключението си вещото лице В. Р. е посочила средно пазарен наем за имота като ливада и средно пазарен наем за имота като ски писта. Доколкото в хода на изслушването на вещото лице се установи, че относно наемната цена, извършените проучвания, изчисления и анализи, вещото лице не можа да посочи източниците, съдът не кредитира заключението на вещото лице Р.. По тази причина от съда е допусната и повторна експертиза. Видно от заключението на изготвената повторна СТЕ, което съдът кредитира като пълно и обосновано, размерът на средния пазарен наем за имота като ливада за процесния период е 255 лева годишно, а за периода 21.12.2020 год. до 16.12.2021 год. е 251.50 лева, а обезщетението за забава за периода 29.03.2021 год. до 16.12.2021 год. – 12.05 лева.

Доколкото обезщетението не следва да бъде по-високо от обедняването на ищеца, то такова следва да бъде определено на база на средния пазарен 5 наем за ползването на ливада, а не за ски писта. Това е така, тъй като ищецът не е участвал в изграждането на влековете и в поддържането на ски пистата, поради което обедняването му не се съизмерява с евентуални допълнителни ползи, които носят тези съоръжения и дейности.

Обезщетение следва да бъде присъдено само за времето на фактическото ползване на имота като ски писта. Относно възражението на ответника, че имотът в голяма част от времето е бил ограден или маркиран с колове и препятствия, действително от показанията на св. Г. се установи, че ограждане е съществувало, но то е било за един месец от момента на закупуването му. Ето защо при определянето на времето на ползване на имота като ски писта не следва да бъде взет предвид периода от 21.12.2020 год. 21.01.2021 год., когато поради ограждането му същият не би могъл да бъде ползван от ответната страна. Доказателства за по –продължителен период на ограждане не се събраха.

Относно самият период на фактическото ползване на имота като ски писта не се събраха доказателства. Единствено от представения касов бон може да се заключи, че към края на месец март 2021 год. той е ползван като такъв. Ето защо, съдът намира, че следва за период за ползване да се приеме началото и края на астрономическата зима на 2020 год. Предвид общоизвестния факт, че астрономическата зима през 2020 год. започва на 21.12.2020 год. и приключва на 19.03.2021 год. , предвид издадения касов бон от 20.03.2021 год., видно от който на този ден е ползвано ски съоръжението, както и предвид установения факт, че в периода 21.12.2020 год. до 21.01.2021 год. имотът е бил ограден и не е могъл да се ползва, то исковата претенция следва да се уважи за периода – 22.01.2021 год. до 20.03.2021 год. вкл. За останалия претендиран период от 21.03.2021 год. до 1 5.12.2021 год. вкл. и за периода от 21.12.2020 год. до 21.01.2021 год. вкл. искът следва да бъде отхвърлен, тъй като по делото не се установява някакво конкретно ползване на имота на ищеца за това време. Видно от заключението на вещото лице годишния наем за процесния имот е 255 лева годишно, или 0.70 лева на ден.