Решение № 183 от 12.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Пловдив, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20265000500362 по описа за 2026 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 249/28.05.2026 г., постановено по гр.д. № 30/2026 г. на ОС-Пазарджик, в неговата част, с които е осъдена Прокуратурата на Република България на основание чл. 2,ал.1,т.1 и т.3, предл.2 от ЗОДОВ да заплати на ищеца Я. Н. Д. сумата 15 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие незаконно обвинение по ДП № 709/2023 г., което е прекратено с постановление на Окръжна прокуратура-Пазарджик поради това, че деянието не е извършено от обвиняемия, и задържането му под стража като мярка за неотклонение в периода от 6.09.2023 г. до 29.03.2024 г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение в размер на 15 000 евро, считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство 16.12.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта му за разноските, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати в полза на адвокат С. М. от АКПазарджик адвокатско възнаграждение за безплатна правна защита и съдействие в размер на 1 532,34 евро и да заплати на Я. Н. Д. на основание чл.

10,ал.3 от ЗОДОВ деловодни разноски в размер на 9 евро.

1

Жалбоподателят Прокуратурата на Република България моли решението да бъде отменено в обжалваните негови части като незаконосъобразно по съображения, изложени в подадената на 5.06.2026 г. въззивна жалба, и да бъде постановено от апелативния съд решение, с което искът да бъде отхвърлен или да се намали размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените от Я. Д. искове и моли те да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Ответникът по въззивната жалба Я. Н. Д. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 1.07.2026 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2,ал.1, т.3,предл.2 от ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 18000 лв. за претърпени болки и страдания вследствие на воденото срещу него наказателно производство по ДП № 709/2023 г., което е прекратено с постановление на Окръжна прокуратура-Пазарджик поради това, че деянието не е извършено от обвиняемия, и задържането му под стража като мярка за неотклонение в периода от 6.09.2023 г. до 29.03.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяването 16.12.2025 г.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, видно е от приложеното в съдебното заседание на окръжния съд на 29.04.2026 г. наказателно производство по НОХД № 123/2024 г., НОХД № 570/2024 г. на ОС-Пазарджик с приложенията към тях, че срещу ищеца по делото Я. Д. е било водено наказателно производство по ДП № 709/2023 г. по описа на РУМВР-Пазарджик, като на 6.09.2023 г. той е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.199,ал.1,т.4 във вр. с чл. 198,ал.1 от НК, вр. чл. 29,ал.1,б.“а“ и б.“б“ от НК и с определение № 453/7.09.2023 г. по ЧНД № 829/2023 г. на ОС-Пазарджик му е наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Безспорно е, че с 2 постановление за прекратяване на наказателно производство от 4.03.2026 г. на прокурор при ОП-Пазарджик по пр.пр. № 2398/2023 г. на ОП-Пазарджик, ДП № 709/2023 г. на РУ-Пазарджик, влязло в сила на 16.12.2025 г., воденото срещу Д. наказателно производство е било прекратено на основание чл.243,ал.1,т.2 от НПК (обвинението не е доказано).

С подадената на 13.01.2026 г. искова молба ищецът Я. Д. твърди, че в резултат на повдигнатото обвинение и задържането му под стража е претърпял неимуществени вреди, тъй като е бил лишен за общо 234 дни от правото си на свободно придвижване, в следствения арест е живял в неблагоприятни условия, вследствие на задържането му под стража загубва жилището-общински жилищен имот, в което е живял под наем след отдаване от Община-Пазарджик, не е могъл като обвиняем и подсъдим да си намери работа и след освобождаването от следствения арест, изпитвал е силно чувство на притеснение и страх от постановяване на осъдителна присъда, угрозата от налагане на наказание, което би могло да бъде в размер от 5 до 15 години лишаване от свобода му причинила силен стрес, безпокойство и панически пристъпи, по време на действието на мярката за неотклонение задържане под стража той напълно загубил контакт със своите близки приятели и познати, дистанцирането от неговата социална среда му причинило допълнителен дискомфорт, той бил сметнат от приятелите и познати отново за престъпник и затворник и неговият имидж е авторитетът, който той искал да си изгради като добър и работлив човек, бил напълно унищожен след арестуването му. Затова претендира присъждане на обезщетение в размер на 18 000 евро ведно със законната лихва върху сумата от датата 16.12.2025 г. (датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство).

С подадения на 13.02.2026 г. писмен отговор от страна на ответника по делото Прокуратура на Република България претенцията се оспорва като недоказана по основание и размер. Заявено е, че размерът на претенцията е прекомерен и не е съобразен с принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна практика по аналогични случаи, както и с общественоикономическите условия в страната. Твърди се, че вредите са недоказани по основание, по размер и като пряка последица от действията на Прокуратурата.

Заявено е, че обвинението е било за тежко наказуемо престъпление с мярка за неотклонение задържане под стража и с оглед на фактическата и правна 3 сложност делото е протекло в разумен срок (около 1 година и 6 месеца от повдигането на обвинението на 6.09.2023 г. до постановяването на постановлението за прекратяване на наказателното производство на 4.03.2025 г.), като Прокуратурата не е бавела разследването, то е било с нисък интензитет на извършените спрямо ищеца процесуални действия. Твърди се, че са недоказани твърденията за преживян страх и стрес от повдигнатото обвинение. Заявено е, че обвинението е било за опасен рецидив, което говори, че на фона на предните осъждания на ищеца на лишаване от свобода подобно дело няма голям отрицателен ефект за личността му. Твърди се, че от заявеното в исковата молба не могат да се установят трайни конкретни увреждания на ищеца, причинени от конкретни действия на Прокуратурата.

Заявено е, че задържането под стража на ищеца не е причина той да изгуби жилището, в което е бил настанен от Общината, тъй като заповедта на кмета, с която е прекратен наемният договор, е издадена на 7.11.2022 г., т.е. една година преди задържането на ищеца, и прекратяването е поради натрупани неплатени задължения на ищеца.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата за заплащане на ищеца на обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Съдът посочва, че при прекратяване на наказателното производство поради това, че обвиняемият не е извършил престъплението, ако ищецът е бил и задържан под стража, обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл.

2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ обхваща и обезщетението за вредите от незаконно наложената мярка за неотклонение задържане под стража, като съдът определя едно общо обезщетение, взимайки предвид тежестта на мярката за неотклонение и съответно нейната продължителност като обстоятелство, увеличаващо размера на вредата от незаконното обвинение. Съдът отчита обстоятелството, че наказателното производство във всичките му фази е продължило от привличането на ищеца като обвиняем с постановление от 6.09.2023 г. до влизане в сила на 16.12.2025 г. на постановлението на ОППазарджик за прекратяване или 2 години, 3 месеца и 10 дни. Съдът установява, че ищецът е участвал в наказателното производство от неговото начало, предал е мобилния телефон, за която вещ се твърди, че е предмет на престъплението, да е обяснения по случая още на 5.09.2023 г., разпитан е на 4 същата дата като свидетел, дал е обяснения след привличането му като обвиняем, привлечен е повторно като обвиняем на 10.01.2024 г. и пак е дал обяснения, както и на същата дата му е предявено разследването, участвал е активно в досъдебното производство като е депозирал множество молби до ОП, в които е настоявал за бързо и обективно разследване, излагал е факти и обстоятелства от значение за разследването, правил е конкретни искания за събиране на доказателства, явявал се е в насрочените общо 4 открити съдебни заседания (две по НОХД № 123/2024 г. и две по НОХД № 570/2024 г. на ОСПазарджик). Съдът отчита, че ищецът е бил задържан на 5.09.2023 г. от органите на МВР за 24 часа, за което ответникът не носи отговорност, а впоследствие на 6.09.2023 г. е задържан от Прокуратурата за 72 часа и на 7.09.2023 г. спрямо него е била взета най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража с определение по ЧНД № 829/2023 г. на ОС-Пазарджик, което задържане е продължило до постановяване на оправдателната присъда на 29.03.2024 г. по НОХД № 123/2024 г., на която дата с определение съдът е отменил мярката за неотклонение, като общо задържането под стража е продължило 206 дни, през който период ищецът е сезирал съда с искане за изменение на мярката, което е било оставено без уважение с определение на окръжния съд от 3.11.2023 г. Съдът взима предвид възрастта на ищеца към момента на привличането му като обвиняем – 53 години, активна възраст, като той е бил трудово ангажиран, макар и епизодично, в строителството.

Съдът отчита тежестта на повдигнатото обвинение по чл. 199,ал.1,т.4 във вр. с чл. 198,ал.1,вр. чл. 29,ал.1,букви „а“ и „б“ от НК, наказуемо с лишаване от свобода от 5 до 15 години, като съдът може да постанови и конфискация до ½ от имуществото на виновния. Съдът приема за установено от събраните по делото гласни доказателства, че повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на психиката на ищеца – станал затворен, нервен, изолирал се от обкръжаващата го среда, чувствал се застрашен и обиден от отношението на правозащитните органи към него, повдигането на обвинението му причинило стрес, притеснения и безпокойство, бил е изолиран от обичайната си среда в продължение на 206 дни през периода на задържането му под стража, което утежнило допълнително положението му, като се наложило да търпи битови неудобства в арестните помещения в затвора в гр. Пазарджик. Съдът приема, че ищецът не е доказал вреди в поголям размер от типичните за подобни случаи, както и на какво основание е 5 прекратен договора за наем от общината. Преценявайки така установените обстоятелство в аспект на накърняване на всички права и неимуществени блага – чест, достойнство, право на добро име, право на свобода, право на свободно придвижване и други, които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление, окръжният съд намира, че размерът на обезщетението следва да се определи на 15 000 евро, което се дължи ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяването на наказателното производство 16.12.2025 г. Съдът определя адвокатско възнаграждение за адвоката-пълномощник на ищеца, оказал му безплатна правна помощ, на база уважената част от исковата претенция в минималния размер по чл. 7,ал.2,т.4 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, а именно 1 532,34 евро, поради което намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатско възнаграждение.