Решение № 71 от 08.05.2025, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Харманли, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Г.а като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20245630100947 по описа за 2024 година

Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно основание чл.422 от Гражданско процесуален кодекс вр. чл. 79 ал.1 от Закон за задълженията и договорите и чл. 92 от Закон за задълженията и договорите..

Производството е образувано по исковата молба от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК ***, със седА.ще и адрес на управление гр. София район „М* Б*п* №* сграда*, чрез адв. Л. Г. САК, против Ю. А. Х. ЕГН ********** с настоящ адрес с. Черна могила общ.

Харманли.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл. 229 ЗЕС вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 345 от ТЗ вр. чл.232 ал.2 от ЗЗД вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ответника Х. сключил с „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД): Допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 01.ІХ.2021г. и Договор за лизинг от 01.ІХ.2021г. за HUAWEI Р40 lite 128GB Dual Green, както и сключил Договор за лизинг от 01.ІХ.2021г. за базови аксесоари.

Сочи се, че длъжникът не изпълнил задълженията си по договорите, в следствие на което те били прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД) на 21.ІІІ.2022г. (за договора за лизинг - чл.11. ал.1 от общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т.19б от Общите условия).

Проц. представител на ищцовото дружество твърди, че към 25.ІІІ.2022г. длъжникът имал задължения за преходни периоди в размер на 196.33лв., както и задължения за дължими лизингови вноски за период 25.ІІ.2022г.-24.ІІІ.2022г., от които сума в размер на 48.40лв. по Договор за лизинг от 01.ІХ.2021г. за базови аксесоари и сума в размер на 39.80лв. по Договор за лизинг от 01.ІХ.2021г. за HUAWE1 Р40 lite 128GB Dual Green. Тези суми не били изплатени към момента на издаване на Фактура № 7333564331/25.ІІІ.2022г. за клиентски номер 006477774.

1

Като последица от посоченото неизпълнение били начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 506.85лв. по Допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 01.ІХ.2021г., от които 158.06лв. - представляващи три стандартни месечни такси и сума в размер на 348.79лв. за HUAWEI Р40 lite 128GB Dual Green, представляващи част от разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор.

Сочи се, че процесиите клаузи, в които било заложено правото на кредитора на неустойка, били обективирани в т.11 от Договора за мобилни услуги, сключен с длъжника.

Те предвиждА., че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

Потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължал и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства на оставащия срок на договора.

В исковата молба се сочи, че претендираните от ищеца суми за неустойка били формирани чрез кумулиране на две самостоятелни неустойки, които обезпечават две различни престации на кредитора- по договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по договор за мобилна услуга, чрез който е закупено устройство на преференциална цена или е предоставено устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да е върнато устройството при прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план.

Според проц.представител на ищеца така формулирани двете неустойки не противоречА. на добрите нрави и не излизА. извън обезщетителната си функция, поради което били действителни, породили действие и обвързват страните.

Твърди се, че длъжникът е имал задължение в размер на 873.53 лв., обективирано във Фактура № 7333564331/25.ІІІ.2022г. за клиентски номер 006477774. От общо дължимата сума по Фактурата била приспадната сума в размер на 200.00лв., която сума представлявала частично плащане след издаване на фактурите. В следствие на това длъжникът дължал сума в размер на 673.53лв., както следва:

- 118.62лв., дължими лизингови вноски за период 25.ІІ.2022г.- 24.ІІІ.2022г. по Договор за лизинг от 01.ІХ.2021г. за HUAWEI Р40 lite 128GB Dual Green;

- 48.06лв., дължими лизингови вноски за период 25.ІІ.2022г.- 24.ІІІ.2022г. по Договор за лизинг от 01.ІХ.2021г. за базови аксесоари и

- 506.85лв., неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 1.ІХ.2021г., от които 158.06лв. - представляващи три стандартни месечни такси, и сума в размер на 348.79лв. за HUAWEI Р40 lite 128GB Dual Green, представляващи част от разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор.

В исковата молба се сочи, че ответника Ю. А. Х. имал качеството на абонат по описаните договори за мобилни услуги като ищцовото дружество предоставило същите при условията на тарифни планове, подробно описани в документите. Не било спорно, че с подписване на цитираните договори „Йеттел България“ (предишно наименование „Теленор България“) предоставил и съответните сим-карти, индивидуатизирани по сериен номер, с което бил изпълнил задължението си да осигури достъп на ответника до своята мобилна мрежа и договорените далекосъобщителни услуги - чл.23 б. „б“ от Общите условия. Това обстоятелство се установявало и от издадените месечни фактури, които представлявА. извлечение от автоматизираната система на оператора за ползваните услуги. Осигуряването на достъп до мобилната мрежа, респективно до уговорените мобилни услуги от страна на 2 мобилния оператор породило задължение от страна на абоната да заплаща дължимите за това месечни такси и цената на допълнително използваните мобилни услуги, ако има такива.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.71 (част XIII) от Общите условия, потребителят по договор за мобилни услуги бил длъжен да заплаща определените цени по начин и в срокове за плащане, посочени в чл.27 на същите Общи условия. Наред с това разпоредбата на чл.75 от Общите условия предвиждала, че при неспазване на което и да е задължение по част XIII от условията, дружеството има право незабавно да прекрати предоставянето на услугите или при условията на чл.19б и 19в и да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя.

Към исковата молба е приложена покана доставена чрез спедиторска услуга за доброволно плащане изпратена от ищеца до длъжника. От нея било видно, че в случай на неизпълнение на задълженията, върху дължими суми ще бъдат начислени както неустойките, така и оставащите лизингови вноски, което реално било осъществено след едностранното прекратяване на договорите.

В поканата изрично било указано, че длъжникът има 10 дни от датата на писмото да изплати задължението. Предвид неизпълнението на задълженията в дадения десетдневен срок, договорите законосъобразно били прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД.

Твърди се, че всички непогасени и изискуеми задължения на Ю. А. Х. в размер на 673.53лв. били обединени във Фактура № 7333564331/25.ІІІ.2022г. за клиентски номер 006477774, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването и, която не била заплатена от длъжника.

Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, ищеца „Йеттел България“ ЕАД депозирал заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд Харманли, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 476/2024г. и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за заявените суми. С разпореждане на съда на ищеца бил уведомен, че издадената Заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК , и му била указана възможността да предяви установителен иск, което породило и правния му интерес от предявяване на настоящата искова претенция.

Моли съда, да постанови решение с което да признаете за установено, че Ю. А. Х.

ЕГН **********, дължи на „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК ***, със седА.ще и адрес на управление: гр. София р-н М* ж.к. М* №*, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от : М*С* и Д*К*К*, сумата от 673.53лв., от които: 118.62 лв., дължими лизингови вноски за период 25.ІІ.2022г. - 24.ІІІ.2022г. по Договор за лизинг от 01.ІХ.2021г. за HUA WE I Р40 lite 128GB Dual Green; 48.06лв., дължими лизингови вноски за период 25.ІІ.2022г. - 24.ІІІ.2022г. по Договор за лизинг от 01.ІХ.2021г. за базови аксесоари и 506.85лв., неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 01.ІХ.2021 г., от които 158.06лв. - представляващи три стандартни месечни такси, и сума в размер на 348.79лв. за HUAWEI Р40 lite 128GB Dual Green, представляващи част от разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциатната цена по сключения договор, ведно със законова лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.

Претендира се присъждане на разноски както по заповедното, така и по исковото производство.

Ответника Ю. А. Х., не е открит на установените по делото адреси и не му е връчено надлежно съобщение за отговор по чл. 131 от ГПК. Изпълнени са визираните в разпоредбата на чл. 47 ал.1-5 ГПК действия. С Определение рег.№ 11/ 06.І.2025г. за особен представител на ответницата е назначен адв. Ю. Станковска АК Хасково.

В срока по чл.131 от ГПК, назначения особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, в които е изразено становището, че предявения иск е допустим доколкото е предявен от активно легитимирана страна, за която е нА.це правен 3 интерес.

С отговора се оспорват изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

Назначения особен представител счита, че само изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения: че ответника не е заплатил, претендираните суми така както са посочена в исковата молба, сами по себе си не доказват, неизпълнението от страна на длъжника.

Възразява се против развитите от ищеца съждения в исковата молба, че изпращането на покана за доброволно плащане, следва да се приеме като волеизявление от страна на ищеца за едностранно прекратяване на договора, само на база на това, че в същата било записано, че ще бъдат начислени неустойки в случай на неизпълнение на задължението му към ищцовото дружество.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените обективно съединени искове, като неоснователни и недоказани.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за установено:

Не се спори, че между ищцовото дружество- с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД и „Йеттел България“ ЕАД и ответника Ю. Х., са сключени договори за предоставяне на услуги: Допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 01.ІХ.2021г. и Договор за лизинг от 01.ІХ.2021г. за HUAWEI Р40 lite 128GB Dual Green, както и Договор за лизинг от 01.ІХ.2021г. за базови аксесоари.