Определение № 1773 от 16.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1773 гр. София, 16.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20268002900440 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ж. Ф. Ш. от гр. София - чрез адв.

С. Р., против решение № 6194 от 15.10.2024 г., постановено по в. гр. д. № 504/2025 г. на Софийски градски съд, ІІ-б състав. С посоченото решение е потвърдено решение № 1433 от 24.02.2022 г. по гр. д. № 66119/2021 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Ж. Ф. Ш. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че Ж. Ф. Ш. не дължи изпълнение за суми, за които е издаден изпълнителен лист от 23.07.2012 г. по ч. гр. д. № 1833/2012 г. на РС - Хасково и е образувано изп. дело № 20168750400854 по описа на ЧСИ З. З. с рег. № 875, в размер на 9 944.05 лв. главница по договор за кредит, и 3 438.62 лв. - неолихвяеми вземания, от които 1 961.46 лв. договорна лихва за периода от 28.02.2008 г. до 13.07.2012 г., 721.62 лв. наказателна лихва за периода от 29.04.2011 г. до 13.07.2013 г., 252.54 лв. - заплатена държавна такса, и 503 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и уважаване на 1 предявения иск с присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че „е налице противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и конкретно с т. 1 и т. 3“, респ. че с оглед допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения „решение на ВКС би могло да се отрази на практиката на въззивните състави, с оглед на което възникват следните въпроси“ : 1. Когато в мотивите на съдебно решение се сочи, че насрочен, но не осъществен опис на движими вещи не прекъсва давностния срок, а с налагането на запор на трудово възнаграждение, без да е осъществено удържане на суми по него, се прекъсва давностният срок, налице ли е противоречие и как следва да се приложат мотивите на ВКС по извършвани същински изпълнителни действия по смисъла на т. 10 от ТР от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС;

2. Кредитирайки запорно съобщение до работодател, не следва ли съдът да посочи, че при липса на оформена разписка за дата на връчване от кого и на кого това съобщение не поражда правни последици, вместо бланкетно да приеме, че е налице прекъсване на давностния срок; 3. Съдът следва ли да прилага във връзка с чл. 235, ал. 3 от ГПК разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ЗЗД /нов ДВ, бр. 102 от 2020 г., в сила от 02.06.2021 г./, т. е. с изтичането на десет годишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването; Видно от доказателствата по делото падежът, който се претендира за задължението, е на 29.04.2011 г., а ИМ по делото е от 19.11.2021 г., и следователно с оглед горепосоченото изменение в ЗЗД съдът да приеме вземането за погасено по давност. В касационната жалба е посочено, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като очевидно неправилно, тъй като е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила.

В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „ЕОС Матрикс“ ЕАД (универсален правоприемник на първоначалния ответник „ЕОС Матрикс“ ЕООД) - чрез юрк. Михаела Милушева, в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за недопустимост, съответно за неоснователност, на касационната жалба, като е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

2

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК против решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване, а бланкетното възражение в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК за недопустимост на жалбата е неоснователно.

Производството по в. гр. д № 504/2025 г. е образувано пред Софийски градски съд по подадена от Ж. Ф. Ш. въззивна жалба срещу решение по гр. д.

№ 66119/2021 г. на Софийски районен съд, след като с решение № 6 от 10.01.2025 г. по т. д. № 300/2025 г. на ВКС, І т. о., е прогласено за нищожно предходно въззивно решение на Софийски градски съд, ІІ-Г състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от етапа на устните състезания. При новото разглеждане на делото Софийски градски съд, ІІ-Б състав, е постановил решение № 6194 от 15.10.2025 г., с което е потвърдил обжалваното с въззивната жалба решение, с което е отхвърлен предявеният от Ж. Ф. Ш. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД (преобразувано в хода на процеса в „ЕОС Матрикс“ ЕАД) иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване, че ищцата не дължи изпълнение на задължение за заплащане на парични суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1833/2012 г. на Районен съд - Хасково и за принудителното събиране на които е образувано изп. дело № 20168750400854 при ЧСИ З. З., поради изтекла погасителна давност.

За да постанови решение в посочения смисъл, съставът на Софийски градски съд е извършил самостоятелен анализ и преценка на фактите и доказателствата по делото и съобразявайки съдържанието на въззивната жалба и на отговора, е приел за установена следната фактическа обстановка по спора : На 23.07.2012 г. е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1833/2012 г. на Районен съд - Хасково, с който Ж. Ф. Б. (Ш.) и Г. Ю. Ш. са осъдени солидарно да заплатят на „Банка ДСК” ЕАД общо сумата 12 627.13 лв., дължима на основание договор за кредит за текущо потребление от 28.02.2008 г., включваща главница в размер на 9 944.05 лв., ведно със законната лихва от 13.07.2012 г. до окончателното изплащане, 1 961.46 лв. договорна лихва за периода от 28.02.2008 г. до 13.07.2012 г., 721.62 лв. наказателна лихва за периода от 29.04.2011 г. до 13.07.2012 г., разноски и 3 юрисконсултско възнаграждение за проведено от банката заповедно производство по чл. 417 ГПК. С подадена до ЧСИ З. З. молба вх. № 187/21.03.2016 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД, легитимирайки се като цесионер по сключен с „Банка ДСК“ ЕАД договор за цесия, е поискало да се образува изпълнително дело за принудително събиране на вземанията по издадения в полза на цедента „Банка ДСК“ ЕАД изпълнителен лист от 23.07.2012 г. Към молбата са приложени преписи от договора за цесия, пълномощно за съобщаване на цесията, уведомление до длъжниците за извършената цесия и изпълнителния лист. С постановление от 25.03.2016 г.

ЧСИ З. З. е образувал изп. дело № 854/2016 г. срещу солидарните длъжници Ж. Ф. Ш. и Г. Ю. Ш.. На 18.05.2016 г. на регистрирания постоянен и настоящ адрес на Ж. Ф. Ш. - гр. София, кв. Драгалевци, ул. „Лешникова гора“ № 19, е залепено уведомление с указания, че в двуседмичен срок същата може да получи в кантората на ЧСИ З. З. покана за доброволно изпълнение, ведно със заповед за изпълнение. Уведомлението е залепено след удостоверяване от връчителя, че е разговарял на адреса със свекървата на Ж. Ф. Ш. - С. П., която е отказала да получи книжата по изпълнително дело. След изтичане на двуседмичния срок и неявяване на Ж. Ш. Ф. да получи книжата по изпълнителното дело ЧСИ З. З. е съставил констативен протокол от 08.06.2016 г., с който е приел, че поканата за доброволно изпълнение, ведно с приложената заповед за изпълнение, е връчена редовно на адресата - длъжник.

С молба от 04.08.2017 г. взискателят „ОТП Факторинг България” ЕАД е поискал да се извърши справка за банковите сметки на длъжниците и при наличие на такива да се наложи запор. Със запорно съобщение от 30.08.2017 г.

ЧСИ З. З. е наложил запор върху трудовото възнаграждение на Ж. Ф. Ш., получавано от „Римтехно” ЕООД. На 30.08.2017 г. са изпратени съобщения до различни банки за налагане на запор върху банковите сметки на Ж. Ф. Ш., по повод на които са получени отговори, че запорите са наложени, но липсват налични парични средства по сметките на длъжника. На 11.09.2017 г. Ж. Ф.

Ш. е получила уведомление, че е наложен запор върху банковите й сметки във връзка с образуваното при ЧСИ З. З. изп. дело № 854/2016 г. С молба от 13.03.2018 г. взискателят „ОТП Факторинг България” ЕАД отново е поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на Ж. Ф. Ш., получавано от „Римтехно” ЕООД, а с молба от 05.11.2019 г. е поискал да се извърши справка за налични банкови сметки на последната и при 4 установяване на сметки да се наложи запор. На 06.11.2019 г. са изпратени съобщения до други банки за налагане на запор върху банковите сметки на Ж.

Ф. Ш., като са получени отговори, че запорите са наложени, но липсват налични парични средства по сметките. На 29.05.2020 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД, съдържаща изявление, че дружеството е придобило от „ОТП Факторинг България” ЕАД вземанията, за които е образувано изп. дело № 854/2016 г. на ЧСИ З. З., съгласно сключен договор за цесия (приложен в копие към молбата), и искане за извършване на опис на движими вещи, намиращи се в жилищата на длъжниците. С молба от 07.08.2020 г. „ЕОС Матрикс” ЕООД е поискало от ЧСИ З. З. да връчи на Ж. Ф.

Ш. препис от уведомлението за извършената цесия, но поради невъзможност последната да бъде открита на известния по делото адрес, връчването не е осъществено, включително по реда на чл. 47 ГПК. На 26.08.2021 г. съдебният изпълнител е сезиран с молба от Ж. Ф. Ш., която е поискала да й бъдат изпратени копия от книжата по изпълнителното дело, сред които и изпълнителен лист, заповед за изпълнение и покана за доброволно изпълнение. Документите са изпратени на 28.09.2021 г. и според твърденията в исковата молба са получени през м. септември 2021 г. С постановление от 29.11.2021 г. ЧСИ З. З. е спрял изпълнителното дело въз основа на обезпечителна заповед, издадена в исковото производство по чл. 439 ГПК.

След преценка на фактите по делото въззивният съдебен състав е приел от правна страна, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист от 23.07.2012 г. и е образувано изп. дело № 854/2016 г. по описа на ЧСИ З. З., не е връчена надлежно на ищцата - длъжник през 2016 г., а е получена едва през 2021 г. - така, както се твърди в исковата молба.

Изложил е съображения, подкрепени с практика на Върховния касационен съд, че преди да залепи уведомление на адреса в гр. София, кв. Драгалевци, ул.

„Лешникова гора“ № 19, връчителят не е събрал данни дали ищцата пребивава реално на адреса и не е извършил поне три посещения в рамките на един месец, а е посетил адреса само веднъж и е залепил уведомление след отказ на свекървата на ищцата да получи книжата по изпълнителното дело. За неосъществено е счетено и предприетото през 2020 г. от съдебния изпълнител връчване на покана за доброволно изпълнение с приложен препис от изпълнителния лист с аргумента, че не е извършена справка за актуалния адрес на ищцата към 2020 г. и не е залепено уведомление по чл. 47 ГПК, след 5 като тя не е намерена на известния по изпълнителното дело адрес. Поради липса на данни за надлежно връчване на заповедта в по-ранен момент въззивният съдебен състав е споделил извода на първоинстанционния съд, че заповедта е влязла в сила през м. октомври 2021 г., след като въз основа на подадената до съдебния изпълнител молба ищцата е получила преписи от заповедта и от изпълнителния лист и не е подала възражение в срока по чл.

414 ГПК. Предвид обстоятелството, че исковата молба, с която е предявен искът по чл. 439 ГПК, е постъпила в съда на 19.11.2021 г. - около два месеца след получаване на заповедта с приложения изпълнителен лист, съдебният състав е направил решаващия извод, че приложимата съгласно чл. 117 ЗЗД петгодишна давност за обективираните в съдържанието на заповедта вземания е започнала да тече от стабилизиране на заповедта и не е изтекла към датата на предявяване на иска, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.