Определение № 1063 от 31.03.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1063 гр. София, 31.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500748 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. Т. П. /ищец пред първата съдебна инстанция/ чрез пълномощника му адв.К. срещу определение № 19384 от 10.10.2025 г. на СГС, ГО, І-2 с-в, постановено по гр.д.№ 4551 по описа за 2025 г., с което е върната исковата молба с вх.№ 48673 от 17.04.2025 г. , предявена от жалбоподатея/ищец срещу С. А. Р., както и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят твърди, че съдебният акт на първата инстанция е неправилен и незаконосъобразен, защото исковата молба по която било образувано гр.д.№ 4551 по описа за 2025 г., била подадена пред вписването на решението на САС по в.гр.д.№ 832/2023 г. по иска по чл.124 ГПК вр. с чл.39 ЗН, предявен от С. А. Р. /ищец/ и Л. П. К. ответник; вписването на решението било станало на 25.04.2025 г., а исковата молба била предявена на 15.04.2025 г. Преди това на 02.04.2025 г. Л. П. К. дарила на П. Т. П. недвижимия имот, предмет и на двете съдебни производства. Предмет на настоящето производство бил иск по чл.108 ЗС, а по приключилото такова – установителен иск по чл.124 ГПК. Освен това страните в двата съдебни процеса били различни – по предходното дело ищец била С. П., а ответник Л.

К., а по настоящето – ищец бил П. П., а ответник С. П.. Сочи, че той не бил 1 страна в предходното производство, нито бил правоприемник – универсален или частен. Затова намира че не е налице идентитет между двете съдебни производства и разпоредбата на чл.299, ал.1 ГПК не намирала приложение; позовава се на съдебна практика на ВКС, която цитира. Счита, че въпроса дали приобретателя е обвързан от СПН по предходното решение бил въпрос на основателност, но не и на допустимост. Освен това решението не можело автоматично да „изяде“ вписаното по-рано придобиване без процес по същество. В случая ищецът разполагал с вписан нот.акт за дарение, което вписване било станало преди вписването на решението на САС. Дали ищецът като трето лице е защитен от вписването следвало да се разгледа в спор по същество. Първоинстанционният съд бил постановил неправилен процесуален резултат „връщане на ИМ“ вместо разглеждане. Допуснато било и процесуално нарушение, тъй като нов съдия бил постановил обжалваното определение, а не този, който първоначално бил определен за докладчик.

Следвало новия съдия да предостави възможност на страната да вземе становище.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

С частната жалба се претендират разноски.

По допустимостта на жалбата:

Обжалваното определение е връчено на жалбоподателя на 23.12.2025 г.

Частната жалба е подадена на 29.12.2025 г.

Следователно същата е в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес; обжалваният съдебен акт подлежи на инстанционен контрол, поради което частната жалба е допустима.

По основателността на жалбата:

Съдът е сезиран с искова молба по чл.108 ЗС. Ищецът претендира да е собственик по силата на дарение, изповядано с нот.акт № 177 от 02.04.2025 г. на 3/4 ид.части от ап.22 с адм.адрес, гр.***, ж.к. „***“, ул.“***“ № *, бл.*, ет.*. Претенцията на ищеца е насочена срещу ответницата С. А. Р., за която се твърди, че владее ап. без основание- същата не била собственик.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е редовна, което позволявало на съда да извърши 2 преценка за това дали главният иск е допустим или не. Видно било от приложения препис на решение № 136/12.02.2024 г. по в.гр.д. № 832/2023 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав, че е признато за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, в отношенията между С. А. Р. П., и Л. П. К., че С. А. Р. е собственик по силата на саморъчно завещание от М. Й. И. от 01.03.2019 г. на ¾ идеални части от подробно описания в решението недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ Апартамент № 22, находящ се в гр. ***, Столична община, район ***, ж.к. ***, ул. *** №*, блок № *, етаж *. Със същото решение, Софийски апелативен съд отменил, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 123, том II, дело № 281 от 09.09.2021 г. на нотариус 621 от РНКРБ, с който Л. П. К., била призната за собственик на ¾ идеални части от Апартамент № 22.

Решението на САС не било допуснато до касационно обжалване и влязло в сила на 27.03.2025 г. При тези факти, първоинстанционният съд е приел, че производството по гр.д.№ 4551/2025 г. по описа на СГС, ГО, 2 състав, е процесуално недопустимо и подлежи на прекратяване. В случая приложение намирало правилото на чл. 226, ал. 3 ГПК, съгласно което постановеното решение във всички случаи съставлявало пресъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася до недвижим имот /чл.114 ЗС/и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение /чл.78 ЗС/, когато се отнасяло до движими вещи.

Исковите молби по чл.124, ал.1 ГПК и по чл.108 ЗС подлежали на вписване, което вписване имало само оповестително значение. Това вписване нямало значение за обвързаността на третото лице – приобретател в хипотезата на чл.226 ГПК от СПН на постановеното решение. Влязлото в сила решение, с което този иск се уважава, установявало със сила на пресъдено нещо и по отношение на приобретателя на спорното право, че ответникът, а не ищецът е собственик на прехвърления имот, независимо дали приобретателят на спорното право е участвал като страна по делото и независимо дали исковата молба била вписана. Придобилият спорното право от страна по делото по иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК /и по чл. 108 от ЗС/ след предявяване на исковата молба, а още повече - след приключване на делото с влязло в сила решение, бил адресат на правилото по чл. 226, ал. 3 от ГПК, респективно адресат на силата на пресъдено нещо на решението. В подкрепа на тезата си 3 първоинстанционният съд се е позовал и на разпоредбата на чл.523, ал.1 ГПК.

Съгласно чл.299 ГПК спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение не можел да бъде пререшаван. Формираната СПН се явявала отрицателна процесуална предпоставка и пречка за повторен процес между същите страни относно същия спор, за което съдът бил длъжен да следи служебно. Съгласно чл.298, ал.2 ГПК СПН разпростирала своето действие и спрямо други лица, които не били страни в процеса – универсалните и частни правоприемници, придобили права в хода на производството и след влизане в сила на решението. Правоприемникът замествал изцяло праводателя и основавал своето правно положение на правното положение на своя праводател, независимо от вписването на исковата молба по иск за собственост. С влизането в сила на решение № 136/12.02.2024 г. по в.гр.д. № 832/2023 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав, се преклудирала възможността страните по това дело, респ. правоприемниците им, да искат пререшаване на правния спор и на основание чл. 299, ал. 2 ГПК. Наличието на отрицателна процесуална предпоставка, каквато в случая била забраната за пререшаване на разрешения със силата на пресъдено нещо спор – чл. 299, ал.2 ГПК, погасявала правото на иск, поради което се явявала пречка за развитието на процеса. Поради това първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Апелативен съд-София като взе предвид доводите на ищеца и данните от първоинстанционното производство, приема следното:

Субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебно решение определят кръга на лицата, които не могат да оспорват установеното с влязлото в сила решение правно положение относно съществуването или несъществуването на спорното право. По принцип силата на пресъдено нещо на съдебните решения се разпростира само между страните по делото /чл. 298, ал. 1 ГПК/. По изключение тя се разпростира и спрямо техните наследници и правоприемници /чл. 298, ал. 2 ГПК/, спрямо необходимите другари на страните по чл. 216, ал. 2 ГПК /чл. 304 ГПК/ или спрямо всички, когато се касае за искове за гражданско състояние, включително брачни искове /чл. 298, ал. 3 ГПК/. Под правоприемници по смисъла на чл. 298, ал. 2 ГПК се имат предвид лица, придобили спорното право след като силата на пресъдено нещо вече е възникнала, тоест след приключване на делото с влязлото в 4 сила съдебно решение.

Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че с влязло в сила решение № 136/12.02.2024 г. по в.гр.д. № 832/2023 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав, е признато за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, в отношенията между С. А. Р. П., и Л. П. К., че С. А. Р. е собственик по силата на саморъчно завещание от М.

Й. И. от 01.03.2019 г. на ¾ идеални части от подробно описания в решението недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ Апартамент № 22, находящ се в гр. ***, Столична община, район ***, ж.к. ***, ул. *** №*, блок № *, етаж *. Със същото решение, Софийски апелативен съд е отменил, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 123, том II, дело № 281 от 09.09.2021 г. на нотариус 621 от РНКРБ, с който Л. П. К., е била призната за собственик на ¾ идеални части от Апартамент № 22. Решението на САС не е било допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила на 27.03.2025 г.

С нот.акт № 177 от 02.04.2025 г. на нотариус Е. Б. е изповядано дарението от Л. П. К. на П. Т. П., на процесния недвижим имот – ап.22.

Прехвърлянето е сторено след влизането в сила на решението на САС по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Действително, ищецът по иска по чл.108 ЗС /жалбоподателя/ П. Т. П. не е участвал в производството по предходното дело със страни С. А. Р. П., ищец и Л. П. К./ответник. Тъй като, както вече беше констатирано по-горе, изповядането на сделката по дарението в полза на П. Т. П., е сторено след влизане в сила на решението на САС по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, то приложение ще намери правилото на чл.226, ал.3 ГПК. Съгласно това правило постановеното решение съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя какъвто се явява ищецът/жалбоподател П. Т. П., така и в РЕШЕНИЕ № 50055 ОТ 16.06.2023 Г. ПО ГР. Д. № 3742/2021 Г., Г. К., І Г. О. НА

ВКС.

Съгласно чл. 298, ал. 2 от ГПК силата на пресъдено нещо важи не само за страните, но и за техните наследници и правоприемници. Разпростирането на силата на пресъдено нещо поради правоприемство предпоставя, че в деня на правоприемството тя вече е настъпила, какъвто е настоящия случай. В тази 5 хипотеза правоприемникът ще бъде обвързан от правните последици на приключилия исков процес.

При така изложените мотиви според въззивния съд наличието на влязло в сила съдебно решение по иска по чл.124, ал.1 ГПК по отношение на праводателката на ищеца по иска по чл.108 ЗС, е основание за недопустимост на производството- съгласно чл.299, ал.1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда това. Тъй като не е налице изключението, съгласно чл.299, ал.2 ГПК съдът е длъжен служебно да прекрати повторно заведеното дело.

Налага се извод, че определението за връщане на исковата молба и прекратяване на производството е правилно. Затова и същото ще следва да бъде потвърдено.

По разноските пред настоящата инстанция:

С оглед изхода на спора разноски не се следват, а и такива не се претендират.

Водим от горното, АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 19384 от 10.10.2025 г. на СГС, ГО, І2 с-в, постановено по гр.д.№ 4551 по описа за 2025 г., с което е върната исковата молба с вх.№ 48673 от 17.04.2025 г. , предявена от П. Т. П. срещу С.

А. Р., както и е прекратено производството по делото, като правилно.