Решение № 192 от 26.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Пазарджик, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20265220200619 по описа за 2026 година ,установи:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. К. С., ЕГН ********** от с. Габровица, ул.

„В., чрез адв. К. У., против Наказателно постановление № Ns 26-0340-000135 / 31.03.2026г. на началник група РУ Септември в ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени чл.175 ал 3 пр.1 от ЗДвП - глоба е размер на 255,65 евро / 500,01 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал.1 от с.з.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява за отмяна на НП. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез писмено становище на своя представител, настоява да се отмени НП по изложените в жалбата съображения, като претендира разноски

Въззиваемият АНО не присъства и не изпраща становище, редовно призован.

Съдът, след анализ на доказателствата по делото и по свое вътрешно убеждение, установи:

На 28,0126г. жалбоподателят управлявал несобствения си ( л. 20 ) лек 1 автомобил марка с ДР № ****** .

На посочената дата, около 15,39 часа и докато управлявал посоченото МПС в посока Пазарджик бил спрян за проверка от полицейски служители на . в гр.Белово Бул.Освобождение №173 в посока за гр. Пазарджик.

При проверка на документите на водача било установено, че към момента управляваното МПС било дерегистрирано служебно от 28,10,25г. поради несключен договор за ЗЗГО и затова на жалбопадателя бил съставен АУАН за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Пет дни по-късно ден с резолюция на началник група РУ Септември - ОД МВР Пазарджик и с резолюция МР 26-0340-М000005/02,02,26 образуваното въз основа на акта административно-наказателно производство било прекратено и материалите изпратени на РП Пазарджик ( л.13) .

На 12,02,26г. ( л. 7-8.) прокурор при РП Пазарджик постановил отказ да се образува наказателно производство, отчитайки липсата на знание у страна на собственика/водач за прекратяването на регистрацията, респ. липсата на субективна съставомерност на разследваното престъпление, като изпратил материалите на наказващия орган в СПП ОД МВР Пазарджик за преценка за реализиране на отговорност за извършено административно нарушение.

Така се стигнало до издаването на НП, в което се сочи основанието за това решение на автора му – чл. 36, ал.2 от ЗАНН, с оглед постановения отказ на прокурора да образува наказателно производство за престъпление по чл.345, ал.1 от НК.

В настоящата процесуална ситуация не е нарушен класическият принцип на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт- ne bis in idem, на който е посветено Тълкувателно решение 3 / 2015 г. на ОС НК, ВКС. Дублирането на наказателни процедури (bis) е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е постановено окончателно решение. Закрилата на принципа действа от момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото преследване, когато деецът вече е „съществено засегнат” от дейността на 2 властите , възниква състояние на нарушение на правилото. Принципът nе bis in idem препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение.“ ( ТР, б.“Г“, Общи положения)

При тези изводи в ТР , основен е въпросът кога един акт е окончателен и отговорът е също в ТР. Изясняването му е от същество значение в настоящия случай, тъй като формално резолюцията ( в ан- преписката) прекратява административно-наказателното производство, но !- не и окончателно; прекратяването слага формален край на производството пред администрацията, който не е окончателен, тъй като въпросът в каква степен деянието защитава обществения интерес ( дали е нарушение или престъпление) се отнася да решаване от компетентния според националното законодателство орган – прокурора ( чл. 211ал.1 и чл. 212, ал.1 НПК) . Тоест производството продължава своето развитие, тъй като тази преценка е суверенно право само на прокурора.

Процесуалното развитие на настоящото административно-наказателно производство,образувано със съставяне на акта и изпратено на прокурора, постановил отказ за образуване на наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал.1 от НК, послужил в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН за издаване на обжалваното НП , е напълно законосъобразно. Този извод следва директно от Тълкувателно решение 3 / 2015г. ОС НК ВКС : „Принципът nе bis in idem препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение. Правилото въвежда изискване постановеният първи по време съдебен акт да има окончателен характер. В противен случай би възникнало вътрешно противоречие между чл. 2 „Право на обжалване в наказателното производство” и чл. 4 от Протокол № 7. Връзката между двете гаранции дефинира понятието за окончателен акт – когато в националното законодателство не са предвидени или са изчерпани, или са пропуснати възможностите за редовен контрол“ . Влязъл в законна сила акт, окончателен по смисъла на Конвенцията, е този, с който е окончателно разрешен правен спор относно конкретно деяние (административно нарушение или престъпление) – ТР 3/15 : само при един такъв акт са недопустими всички последващи действия по обвинението за същото деяние.

Актът и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи ( предвид представената заповед), като съдържанието им е съответно 3 на установените нормативни изисквания, както досежно описанието на нарушението, така и досежно съответната му правна квалификация . Спазени са били процедурите по съставяне, предявяване и връчване на акта и на НП.

Горното обуславя законосъобразната процесуална природа на НП и предпоставя обсъждане на нарушението по същество.

Вмененото нарушение е осъществено от жалбоподателя не чрез бездействие по отношение на задължението за регистрация, а чрез действие - управление на МПС със служебно прекратена регистрация поради липсата на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ .

Няма спор по делото, че регистрацията на автомобила е прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП и поради предвиденото там основание, считано от 28,10,25г. Прекратяването е „служебно“ и както става ясно от данните в ан- преписка, за него не е уведомен дори собственикът .

Предоставената информация с писма №№ 14560/20,05,26г. и 15013/22,05,26г. , че регистрацията е прекратена служебно поради получена информация от ГФ за липса на сключен и действащ договор за ЗЗГО за процесния автомобил и е уведомен собственикът, е вярна и се възприе безкритично само в първата й част – а именно досежно безспорно установения факт за прекратената служебно и на 28,10,25г. регистрация . Въпреки трикратното изискване ( с писмо от РС Пазарджик изх. №№ 4648/29,04,26;

5200/14,05,26 и 5510/20,05,26)от МВР да се предоставят писмени доказателства за твърдяното уведомяване на собственика , единствено постъпва информация по смисъла на цитираните горе две писма (№№ 14560/20,05,26г. и

15013/22,05,26г.). Не само, че не се представят доказателства, но дори не се заявява съществуването на такива. Затова фактът на уведомяване е неустановен и от фактическа страна следва, че собственикът на управляваното от жалбоподателя МП не знае датата на служебното прекратяване на регистрацията.

Датата на прекратяване на регистрацията не е установено да е била известна и на водача в процесния случай – на жалбопдателя.

За субективната съставомерност на процесното нарушение обачее необходимо на водача да му е известен факта на прекратяване на регистрацията на притежавания от него автомобил. Без знание за този факт, не може да има съзнание у водача ( бил той собственик или не) , че управлява 4 автомобил със служебно прекратена регистрация.

Съгласно Тълкувателно Постановление № 2 / 05.04.2023 г. - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС- „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство“. В мотивите към постановлението е прието, че „в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост“.

Предвид горните съображения, НП следва да се отмени.

При този изход, основателна се явява и претенцията за разноски на адвоката, сторени в размер на 500 лева/ 255,65 евро, против която не се прави възражение за прекомерност, но предвид Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 ;„Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „ЗАД Армеец“ АД), следва да се редуцира полагащото се възнаграждение за извършената адвокатска работа съобразно твърде ниската фактическа и правна сложност на делото, обусловена от типичните случаи на зачестилите дела с аналогичен предмет и се отмери на 300 лева . То се дължи в полза на жалбоподателя на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 144 във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК .(За заплащането им е приложим регламентирания с чл. 11, ал.2 от ЗВЕРБ принцип на автоматично превалутиране на суми от левове в евро, според който , „посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.

12 и установеното математическо закръгляване „).

Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН СЪДЪТ 5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0340-000135 /

31.03.2026г. на началник група РУ Септември в ОДМВР Пазарджик, с което на А. К. С., ЕГН ********** са наложени чл.175 ал 3 пр.1 от ЗДвП - глоба е размер на 255,65 евро / 500,01 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал.1 от с.з.

ОСЪЖДА РУ Септември - ОД МВР Пазарджик да заплати на А. К. С., ЕГН ********** сума в размер на 300 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6