Решение № 326 от 16.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. София, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Астарджиев

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601189 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 20.03.2024г., постановена по НОХД № 3299/23г. по описа на СГС, НО, 28 състав съдът е признал за виновен подсъдимия Р. Б. Т. за извършено престъпление по чл. 343, ал.3, пр. последно, б. „б“, пр.1, вр. ал.1,б. „в“, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК за това, че на 21.01.2022 г., около 19:57 ч., в град София, при управление на моторно превозно средство - автобус марка „ БМЦ”, модел „320 Просити ЦНГ“ с регистрационен номер ********, по бул. „Царица Йоанна”, с посока на движение от улица „Околовръстен път“ към булевард „Панчо Владигеров“, в района на кръстовището с бул. „Добринова скала“, на прилежащата пешеходна пътека, регулирана с пътен светофар и обозначена с пътна маркировка М 8.2 , съгласно чл. 64 , т. 3, б. „б” от Правилника за прилагане /ПП/ на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 119, ал. 4 от ЗДвП:

„Водачите на завиващи нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропускат пешеходците” и по непредпазливост причинил смъртта на А. Е. Н., с ЕГН **********, настъпила на ******** г. в УМБАЛСМ „Пирогов“, като деянието е извършено на пешеходна пътека, като при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказания - 3 /три/ години „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложил на осн. чл. 66, ал.1 от НК за срок от 5 /пет/ години и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ години. С присъдата подс. Т. е оправдан по обвинението да е нарушил правилото за движение, визирано в чл. 120, ал.1,т.2 от ЗДвП. С присъдата е налице произнасяне по направените по делото разноски, който са възложени в тежест на 1 подсъдимия на осн. чл. 189, ал.3 от НПК - сумите от 1 605.55лв. направени разноски в д.п. и от 540.00 лв. – направени в съдебното производство разноски.

Присъдата е подписана с особено мнение от председателя на съдебния състав в частта й относно наложените на подсъдимия наказания, който изразява несъгласие с мнозинството на съдебния състав относно срока на определените наказания и счита, че за постигане целите на наказанието справедливо се явява налагането на наказания „ лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години при първоначален „общ“ режим и „ лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 /пет/ години.

От така постановената присъда са останали недоволни частните обвинители Е. Т.

Н. и Я. А. А. – Н., които чрез общият им упълномощен повереник адв. Н. Д., изразяват несъгласие с определеното от съда наказание на подс. Т. , считайки го за неоснователно занижено, а оттам – и несправедливо. В депозираната въззивната жалба и допълнението към нея в тази насока се навеждат доводи, че нарушението на правилата за движение, извършено от подсъдимия е особено тежко, извършено е на пешеходна пътека, при наличие на чакащи и пресичащи пешеходци; отнет е животът на дете със следващите от това особено тежки последици на семейството му; не са взети предвид многобройните наказания на подсъдимия, допуснати като водач и санкционирани по административен ред; сочи се, че управлението на автобус от редовните линии на градския транспорт, предполага водачът да бъде по-опитен, внимателен и предпазлив от другите водачи, тъй като дейността представлява източник на повишена опасност . От въззивната инстанция се иска да отмени присъдата и да постанови нова, с която да наложи на подс. Т. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ години при първоначален „общ“ режим и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 /пет/ години.

Срещу така депозираната въззивна жалба е постъпило писмено становище от подс. Т., имащо характер на възражение по смисъла на чл. 322 от НПК, подадено чрез защитника му адв. С. С., с твърдение за нейната неоснователност. В тази насока се твърди, че определеното с първоинстанционната присъда наказание е съобразено с констатираната фактическа обстановка, събраните по делото доказателства и вътрешното убеждение на съдебния състав. Поставя се акцент върху непредпазливото престъпление, за което подсъдимият е признат за виновен; за невъзможността потежкото наказание да се приеме като възмездие на пострадалите и специфичната фактическа обстановка на процесното кръстовище и в частност пресичането му от пешеходеца след като автобусът е преминал пешеходната пътека.

В съдебно заседание пред въззивният съд преупълномощеният повереник на частните обвинители Е. Н. и Я. А. –Н. – адв. С. П., позовавайки се на особеното мнение на председателя на първоинстанционен съдебния състав , поддържа жалбата и допълнението към нея, считайки наложеното на подсъдимия наказание за занижено.

2

Намира, че механизмът на конкретното ПТП не разкрива съпричиняване от страна на жертвата, пресичала правомерно на зелен светофар на пешеходна пътека. Моли да бъде увеличено наказанието на подсъдимия. Претендира направените във възивното производство разноски от доверителите му.

Частният обвинител Е. Н. изразява съгласие с доводите на повереника си и изразява личното си мнение за несправедливост на присъдата, съответно – за съгласие с особеното мнение на председателя на съдебния състав.

Частният обвинител Я. А. –Н., редовно призована, не се явява пред настоящата инстанция и не изразява собствено становище по съществото на делото.

Прокурорът от САП счита искането за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание за основателно. Сочи в тази насока, че дейността на първоинстанционния съд по индивидуализация на наказанието не е законосъобразна и следва да бъде коригирана от настоящата инстанция. В подкрепа на тезата си изтъква, че неоснователно са съпоставени отегчаващите и смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и е даден такъв превес на смекчаващите, че наказанието е определено на минимума, предвиден в наказателния закон. Счита, че конкретния случай разкрива висока степен на обществена опасност – убита е млада жена на границата на пълнолетието; убита е , когато е пресичала правилно и законосъобразно на пешеходна пътека, когато е имала предимство – поради което умишленото нарушение и настъпилият съставомерен резултат следва да бъдат оценени и наказани от съда в по – висока мярка. Ето защо и представителят на държавното обвинение поддържа направеното във въззивната жалба искане за увеличаване на наказанието, като счита за справедливо налагането на наказания „ лишаване от свобода“ за срок от 4 8 четири/ години и „лишаване то право да управлява МПС“ за срок от 6 / шест/ години, поискани и от прокурора в първата съдебна инстанция.

Упълномощеният защитник на подсъдимия Т. – адв. С. С. моли съда да не уважава депозираната жалба, като се позовава на писмено изложените аргументи във възражението, подадено по реда на чл. 322 от НПК. Допълва, че самото кръстовище където е станало ПТП, е от особен вид и е установен по делото факт, че към момента на настъпването му , автобусът е преминал повече от 1/ от пешеходната пътека; че престъплението е извършено при форма на вина „непредпазливост“; че деецът си дава сметка за допуснатото нарушение и че наложеното му наказание „лишаване от свобода“ е обективен факт, като е допустима правната възможност изпълнението му да бъде отложено. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена изцяло.

Подсъдимият Т. в хода на съдебните прения заявява, че поддържа доводите на защитника си и не изтъква собствени такива.

В предоставената му последна дума подсъдимият Т. моли присъдата на СГС да бъде потвърдена.

3

Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не представя писмени такива.

Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да допуска провеждането на съдебно следствие и събирането на доказателства.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

Подсъдимият Р. Б. Т. е роден на ******** г. в гр. ***, български гражданин, неосъждан, разведен, със средно образование, работи като шофьор в „Столичен градски транспорт“, с постоянен адрес гр. ***, ж. к. „***, бл. *, вх. *, ет. 3, ап. * и настоящ адрес гр.

***, ж. к. „***“, ул. „***“ № *, с ЕГН **********. Същият притежава свидетелство за управление на ППС № 284933758, валидно до 10.12.2025 г., категории D и Е.

На 21.01.2022 г., към 19:57 ч., в гр. София, по бул. „Царица Йоанна“ с посока на движение от ул. „Околовръстен път“ към бул. „Панчо Владигеров“, подс. Р. Т. управлявал моторно превозно средство - автобус марка „БМЦ”, модел „320 Просити ЦНГ“ с регистрационен номер ********, движещ се по линия № 111 на Столичния градски транспорт. Пътници в автобуса били св. Т. Б. и св. Т. Ф., а зад същия автобус се движел управляван от св. Х. Т. лек автомобил „БМВ X 1“ с регистрационен номер ********.

Платното за движение по бул. „Царица Йоанна“ било отворено за движение на пътни превозни средства и в двете посоки. Пътното платно било покрито с асфалт, мокър, без неравности и наклон, почистено от сняг, с маркировка, с обща широчина 19 метра. В района на пресечната точка на втория бордюр на бул. „Царица Йоанна“ преди кръстовището с бул.

„Добринова скала“ /прието за ориентир/, пътното платно било разделено на три ленти за движение на пътни превозни средства в посока бул. „Добринова скала“, като всяка от лентите била с широчина 3,50 метра, разделени с пътна маркировка М-1 и М-2, като преди тях бил обособен разделителен остров с широчина 1,50 метра, а преди него имало обособено платно за движение на пътни превозни средства в посока към ул. „Околовръстен път“.

На 15,00 метра в дясно от десния край на платното за движение на бул. „Добринова скала“ имало положена пътна маркировка М-6. На 1,00 метър след пресечната точка на втория бордюр на бул. „Царица Йоанна“ преди кръстовището с бул. „Добринова скала“ и на 14,00 метра вдясно от десния край на платното за движение имало изградена трисекционна светофарна уредба, монтирана на Г-образна метална рамка, която работела в нормален режим. Платното за движение по бул. „Добринова скала“, след кръстовището с бул. „Царица Йоанна“ било отворено за движение на пътни превозни средства и в двете посоки, същото било покрито с мокър асфалт, без неравности и наклони, почистено от сняг, с маркировка с обща широчина 15,20 метра.

В ляво от десния край на платното за движение имало обособени две пътни ленти за движение на пътни превозни средства по посока на пресечната точка на втория бордюр на бул. „Царица Йоанна“ преди кръстовището с бул. „Добринова скала“, всяка една по 3,80 метра, разделени една от друга с пътна маркировка М-3, вляво от същите имало положена маркировка М-2, като в ляво от последната имало обособено платно за движение на пътни превозни средства срещу посоката на пресечната точка на втория бордюр на бул. „Царица Йоанна“ преди кръстовището с бул. „Добринова скала“ с широчина 7,60 метра.

В ляво и в дясно на платното за движение по бул. „Добринова скала“ била изградена тротоарна площ с широчина от 2,00 метра, почистена от сняг в района на пътна маркировка 4

М 8.2, но частично заледена. В останалата си част тротоарната площ не била почистена от сняг. На 5,50 метра след ориентира имало положена пътна маркировка М 8.2, като краят й свършвал на 9,00 метра от ориентира. На 13,50 метра след ориентира и на 16,20 метра в ляво от десния край на платното за движение имало монтирана двусекционна пешеходна светофарна уредба, монтирана на метална тръба, работеща в нормален режим.

Достигайки до кръстовището на бул. „Царица Йоанна“ с бул. „Добринова скала“, подс. Р. Т. спрял, тъй като светофарната уредба, която регулирала движението, светела с „червен“ (забранителен) сигнал за направлението му на движение, което било надясно, към бул. „Добринова скала“.