Решение № 187 от 26.11.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Свиленград, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И.ова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20245620200798 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 351А-125 от 26.08.2024 година на Началник на РУ – Свиленград, с което на И. С. С. с ЕГН ********** от град *********************************************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Димитър Благоев” № 4 б, област Хасково, чрез адвокат И. Д., за нарушение на чл. 8, ал. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител – адвокат И. Д., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като обжалваното НП било незаконосъобразно и неправилно – не бил извършил нарушението, постановено било при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, липсвали субективният и обективният елементи от състава на нарушението и наказанието било несправедливо. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. За него 1 се явява адвокат И. Д., който пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като било налице допуснато процесуално нарушение при съставяне на Акта, тъй като в екземпляра, връчен на жалбоподателя липсвал подпис на свидетеля по Акта. Представя и Писмена защита, в която подробно обосновава тезата си за отмяна на обжалваното НП, тъй като не било необходимо придружителят да има изрично Пълномощно в писмен вид, а било достатъчно да има придружаващо лице, различна била правната квалификация в Акта и в НП и налице били предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на обжалваното НП - Началникът на РУ – Свиленград, редовно призован, не се явява.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 26 срещу 27.07.2024 година около 00.00 часа в град Свиленград, област Хасково, на улица „Христо Ботев” при кръстовището с улица „България” при извършване на проверка в централната градска част във връзка с провеждана СПО по превенция на детската престъпност, полицейските служители при РУ – Свиленград – свидетелят В. М. А. и колегата му Д. Г. Г., установяват, че непълнолетното лице В.И. С. с ЕГН ********** е без родител, респ.пълнолетен придружител. Заедно с детето В. полицейските служители установяват и пълнолетното лице - свидетеля П. В. Г., който при запитване от страна на полицейските служителя заявява, че няма Декларация за придружител спрямо детето В. и не представя такава. Пълнолетното лице – свидетелят П. Г. е освободен, а непълнолетното лице е отведено в РУ – 2

Свиленград, където детето се обажда по телефона на баща си - родителя И. С., за да дойде. На место в РУ – Свиленград вече след полунощ жалбоподателят не представя Декларация за придружител, но сочи че има такава като не посочва кое лице е определено за придружител на детето му В.. По отношение родствената връзка между жалбоподателя И. С. и детето В. е налична в кориците на делото Справка от НБД „Население”.

На дата 27.07.2024 година след 00.00 часа и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят В. М. А. – Старши полицай в Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (полицейски орган съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗЗДет) съставя против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД и с бланков № 025292. Това процесуално действие извършва и с участието на колегата си Д. Г. Г.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с това, че като родител С. не е придружил и не е осигурил пълнолетно дееспособно лице на непълнолетния си син на обществено място след 22.00 часа, както и на обстоятелствата по извършването и открИ.ето му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДет, които вписва за нарушени. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя нарушителя И. С., който сочи, че по отношение на детето има налична Декларация за придружител, която не може да представи в момента, но ще я представи, като отново родителят не сочи кое лице е определено за придружител на детето му В.. АУАН е заведен в съответните регистри на АНО на дата 30.07.2024 година под № 351А-125.

С Протокол детето е предадено на родителя на 27.07.2024 година около 00.30 часа.

В изложения смисъл са и 2 броя Сведения на полицейските служители – свидетели по делото, както и Сведение, дадено от свидетеля П. Г..

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок постъпва Възражение, в което И. С. сочи, че детето му е било придружавано към момента на процесната проверка от пълнолетното лице П. Г., като представя надлежно заверено копие на Декларация за придружител.

Във връзка с посоченото Възражение е изготвена Докладна записка от 3

Полицейски инспектор при РУ - Свиленград, в която е посочено, че Възражението следва да се остави без уважение. За резултата от извършената проверка на жалбоподателя е изпратено Писмо с рег.№ 351000-5183 от 06.08.2024 година.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на РУ - Свиленград, издава процесното НП № 351А-125 на 26.08.2024 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, като прецизира правната квалификация на нарушението - чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя на 22.09.2024 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана (същата дата е посочена и Писмо с вх.рег.№ 8444 от 02.10.2024 година). Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ – Свиленград да издават съответно АУАН и НП за нарушения по З ЗДет, се доказва от приетата по делото Заповед № 3409/20.11.200 9 година на Директора на ОДМВР - Хасково, вземайки предвид факта, че В. М. А. заема длъжността „Старши полицай в Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, идентична с Младши инспектор и предвид факта, че Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на РУ – Свиленград” (видно от Писмо с вх.рег.№ 8781 от 11.10.2024 година), т.е. Началникът на РУ – Свиленград се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 46, ал. 1 о т ЗЗДет – Директора на ОДМВР – Хасково по надлежния ред с административен акт - Заповед.

По делото бе разпитано в процесуалното качество на свидетел лицето П.

В. Г., който пред настоящия Съдебен състав установи, че във въпросната вечер е бил заедно с детето В., когато им е била извършена полицейска проверка, при която той не представя Декларация за придружител на детето, защото няма такава. По-късно през деня – около 16.00 часа в дома му, му носят въпросната Декларация за придружител на детето В., за да я подпише и той я подписва. Сочи, че многократно е бил придружител на детето В. и че е имал 4 такива Декларации.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 04.11.2024 година свидетели В. М. А. и Д. Г. Г.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на В. М. А. и Д. Г. Г., които потвърждават изложеното в АУАН и които са безпротиворечиви по основните факти и обстоятелства (действително е налице разминаване в показанията на полицейските служители по отношение броя на лицата, които са били в групата, която са проверили и факта дали са малолетни или непълнолетни, но по основните факти, свързани с обективните елементи на процесното нарушение няма разминаване и противоречия, което е важното за настоящия казус), логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги е провокирало да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, 5 така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя с оглед установения факт, че като родител не е придружил, респ. и не е осигурил пълнолетно дееспособно лице на непълнолетния си син на обществено място след 22.00 часа. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.

Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Съдът дава вяра и на другите налични по делото документи, тъй като те не са в противоречие с кредитираните такива.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля П. Г., тъй като не са в противоречие с тези доказателства, на които се дава вяра; с изключение на показанията му в частта, касаеща наличие на други Декларации за придружител на детето В. - мотиви в тази насока са изложени по-долу в настоящото изложение и предвид наличната заинтересованост от изхода на делото, тъй като двамата явно са в много добри приятелски отношения, тъй като почти всеки ден са заедно и дори ходят заедно на разходки в град Пловдив.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи: