Решение № 107 от 23.02.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Враца, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело № 20221420101309 по описа за 2022 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, ЕИК: 000680670, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 15 срещу „ДСС Ауто“ ЕООД, ЕИК: 204313457, със седалище и адрес на управление: с. Горно Пещене, ул. „Околчица“ № 11.

Ищецът Софийски университет „Св. Климент Охридски“ e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу „ДСС Ауто“ ЕООД за следните суми: 8 382,75 лв. – дължим наем по договор за наем № ***/**.**.*** г. за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2021 г.; 1 352,43 лв., от които 1 191,49 лв. – консумативни разходи за изразходвана електроенергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2021 г. и 160,94 лв. – такса битови отпадъци за 2019 г. и 2020 г., както и разноски по делото в размер на 194,70 лв.

– държавна такса.

Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника по чл. 414 ГПК.

След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба се твърди, че с договор за наем № *** от **.**.** г. ищецът отдал под наем за срок от 5 години на ответника част от недвижим имот – публична държавна собственост, представляващ: помещение с обща площ от 33,87 кв.м., находящо се на територията на Поделение „Социално-битово обслужване“ (ПСБО), гр. София, район „Студентски“, бл. 57, вх. А, партерен етаж, южна част на сградата, с предназначение: за търговска дейност, без право да се извършва продажба на алкохол, срещу месечна наемна цена в размер на 335,31 лв. с включен ДДС. Съгласно чл. 6 от договора за наем страните се договорили наемната цена в размер на 335,31 лв. с вкл. ДДС да се заплаща в срок до 10-то число на текущия месец по банков път или в брой в касата на наемодателя. Сочи се, че на 04.06.2019 г. ищецът-наемодател отправил писмена покана с изх. № 72-00-1070, с която предоставил 7-дневен срок на ответника-наемател да изплати задълженията си за наем, които към онзи момент били в размер на 1 228,44 лв., като писмото било редовно връчено на 1

14.06.2019 г., но наемателят не изпълнил задълженията си в предоставения срок. Поддържа се, че на 03.02.2021 г. ищецът отправил покана с изх. № 72-00-199, с която отново уведомил ответника за натрупани задължения в размер на 7 209,37 лв. и предоставил срок за доброволно изпълнение, като писмото било редовно връчено на 08.03.2021 г. Посочва се, че на 12.03.2021 г. от ответника постъпила молба с вх. № 72-00-385, с която молел да бъдат разсрочени съществуващите му задължения в размер на 7 209,37 лв. и уведомявал, че дружеството ще заплати всички задължения, ведно с текущите, считано от месец април на 2021 г. Ищецът уважил молбата, като предложил споразумение, с което натрупаните задължения за наем да се разсрочат за 12 месеца, като консумативните разходи да бъдат изплатени изцяло. Ответникът не изпълнил задълженията си и не подписал предложеното му споразумение за разсрочено плащане. Твърди се, че на 27.10.2021 г. ищецът отново отправил покана с изх. № 72-00-1990, с която предоставил отново 7- дневен срок на ответника да изплати задълженията си за наем и консумативни разходи, които към онзи момент били вече в размер на 9 735,18 лв., като писмото било изпратено по пощата с обратна разписка, но не бил открит никой на адреса на ответника, поради което било изпратено по електронна поща на ответника.

Предвид тези съображения ищецът моли съда да установи съществуването на вземанията така, както са заявени по ч. гр. дело № 3862/2021 г. по описа на Районен съд – Враца: 8 382,75 лв. – дължим наем по договор за наем № 255/08.08.2017 г. за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2021 г.; 1 352,43 лв., от които 1 191,49 лв. – консумативни разходи за изразходвана електроенергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2021 г. и 160,94 лв. – такса битови отпадъци в размер на 2% от годишната наемна цена за 2019 г. и 2020 г . Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който предявените искове се оспорват като неоснователни. Посочва се, че ищецът не е издал фактури, които да бъдат платени от ответника, или е издал такива в разрез с българското законодателство. Твърди се, че всички фактури, които са били изпратени на служебния електронен адрес на ответника, вписан в договора за наем – *********, са заплатени. Сочи се, че издаваните фактури от ищеца и прикачените към тях касови бележки не съответстват на данъчното законодателство в България. Твърди се, че фактурите не могат да бъдат заплатени, тъй като касите за заплащането им не работели, същите не можели да бъдат заплатени и по банков път, защото се издавали от СБО при 42-ри блок в Студентски град в брой и не се предоставяли номерата им. Поддържа се, че дружеството-ответник не е получило отговор на молбата си за разсрочване на задълженията, като неколкократно е търсен контакт с ищеца. По повод задълженията за консумативи се твърди, че ответникът е искал от ищеца да му прехвърли партидата за ел. енергия, за да следи консумацията и задълженията си, но получил отказ. Посочва се, че електромерът в имота е закупен и монтиран със собствени средства на ответника. Изтъква се, че начисляването на електрическа енергия от ищеца продължава и след освобождаването на имота през м. юни 2022 г. и дори след изтичане на срока на договора през м. август 2022 г. Твърди се, че ответникът поискал да освободи наетия имот през м. май 2021 г., но това не се случило, като фактурите за наем „се появили“, след като ответникът поискал да освободи имота.

Представителят на ответното дружество се явява лично в откритото по делото съдебно заседание, като заявява, че не оспорва размера на претендираните от ищеца суми за наем и такса битови отпадъци и признава, че дружеството ги дължи, но оспорва предявения иск за електрическа енергия по размер.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 3862/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, се установява, че по депозирано от ищеца Софийски университет „Св.

Климент Охридски“ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против 2

„ДСС Ауто“ ЕООД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1578/09.12.2021 г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 8 382,75 лв., представляваща главница по договор за наем № ***/**.**.** г. за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2021 г.; сумата от 1 352,43 лв., представляваща главница, от която 1 191,49 лв. – консумативни разходи за изразходвана електроенергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2021 г. и 160,94 лв. – такса битови отпадъци за 2019 г. и 2020 г., както и разноски по делото в размер на 194,70 лв. – държавна такса.

По делото е представен Договор за наем № ***/**.**.** г., сключен между Софийски университет „Св. Климент Охридски“, като наемодател, и „ДСС Ауто“ ЕООД, като наемател, по силата на който наемодателят предоставя за временно и възмездно ползване на наемателя част от недвижим имот – публична държавна собственост, представляващ помещение с обща площ от 33,87 кв.м., находящо се на територията на Поделение „Социално-битово обслужване“, гр. София, район Студентски, бл. 57, вх. А, партерен етаж, южна част, с предназначение – търговска дейност, без право да се извършва продажба на алкохол. Съгласно чл. 2 от договора същият се сключва за срок от пет години и влиза в сила от датата на подписване на предавателно-приемателния протокол от страните по договора.

Предвидено е в чл. 3 от договора, че наемателят заплаща на наемодателя месечна наемна цена в размер на 335,31 лв. с включен ДДС. Договорено е между страните в чл. 6 от договора, че заплащането на наемната цена се извършва в срок до 10-то число на текущия месец, за който е дължима по банкова сметка на Поделение „СБО“ при Софийски университет „Св. Климент Охридски“ в БНБ или в брой в касата на Поделение „СБО“ при СУ „Св. Климент Охридски“, Студентски град, бл. 42Б. В чл. 5, ал. 1 от договора за наем е уговорено, че всички консумативни разходи във връзка с ползването на имота са за сметка на наемателя и заплащането им става ежемесечно, а съгласно ал. 2 в случай че наемателят ще развива стопанска дейност в обекта, същият се задължава в едномесечен срок от подписването на предавателно-приемателния протокол да регистрира собствени партиди в „Електроразпределение - Столично“ АД, „Софийска вода“ АД и „Топлофикация - София“ ЕАД при свързаност на обекта със съответните доставчици на описаните комунални услуги, като неизпълнението на това изискване, както и констатирането на безотчетна консумация на енергоносители е основание за едностранно прекратяване на договора от страна на наемодателя. Според ал. 3 при обективна невъзможност за регистрация на собствена партида в дружествата по ал. 2 или до регистрирането на такава, отчитането се извършва чрез контролно-измервателни уреди, закупени и монтирани за сметка на наемателя, а за потребената топлоенергия на база кубатурата на обекта. В ал. 4 е уговорено, че наемателят заплаща ежегодно в срок до 31.03. на съответната година определената такса за битови отпадъци за наетото помещение в размер на 2% от наемната цена на помещението, като своевременно уведомява наемодателя за погасяване на задълженията.

Представени са по делото 51 бр. фактури за наем, електрическа енергия и такса битови отпадъци, издадени в периода от м. 10 2019 г. до м. 12.2021 г. с получател „ДСС Ауто“ ЕООД и издател Поделение „СБО“ към СУ „Св. Климент Охридски“, които са подписани само от представител на издателя.

Приети са като доказателства три писма, изпратени от Софийски университет „Св.

Климент Охридски“ до „ДСС Ауто“ ЕООД, с изх. № 72-00-1070/04.06.2019 г.; 72-00199/03.02.2021 г. и 72-00-1990/27.10.2021 г., с които ищцовото дружество уведомява ответника за размера на дължимите от него и незаплатени суми по договор за наем № *****/****.**.*** г. и кани същия да ги заплати в определен срок. Видно от представените по делото обратни разписки първите две писма са получени от ответника на 14.06.2019 г. и на 08.03.2021 г., а третото писмо е изпратено на ответното дружество на електронния му адрес на 21.03.2022 г.

Прието е заявление с вх. № 72-00-385/12.03.2021 г., подадено от управителя на ответното дружество до ищеца, с което моли за разсрочване на съществуващите задължения 3 на представляваното от него дружество в размер на 7 209,37 лв., като предлага план за погасяване на задълженията. Върху заявлението е поставена резолюция на Директор ПСБО, с която е изразено положително становище за разсрочване на задължението.

По делото е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза. От същото се установява, че за периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2021 г. на основание чл. 3 от Договор за наем № ***/***.***.** г. ищецът като наемодател е издал на ответника като наемател фактури за наем на стойност 8 382,75 лв. За периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2021 г. на основание чл. 5 от Договор за наем № ***/***.***.*** г. ищецът като наемодател е издал на ответника като наемател фактури за използвана ел. енергия на стойност 1 191,49 лв.

За периода от 01.10.2019 г. до 31.10.2021 г. на основание чл. 5, ал. 4 от Договор за наем № ***/***.***.*** г. ищецът като наемодател е издал на ответника като наемател фактури за такса битови отпадъци на стойност 160,94 лв. Съгласно заключението в счетоводството на ответника 11 бр. от процесните фактури, издадени за наем, ел. енергия и ТБО, са осчетоводени на 01.06.2022 г. и на 01.07.2022 г. като „фактура с ДДС, която е с вид плащане по банка, включена в дневниците по ЗДДС като разход, но не е платена“ със съответните счетоводни записвания, като останалата част от процесните фактури, издадени за наем, ел. енергия и ТБО, са получени през 2022 г., не са осчетоводени и не са платени. Според вещото лице в счетоводството на ищеца сумата в размер на 10 844,35 лв., представляваща задължението на „ДСС Ауто“ ЕООД към 31.12.2022 г., включваща размера на претендираната от ищеца сума в размер на 9 735,18 лв. за процесния период и добавени още три суми от по 335,31 лв. за наем за м. октомври, м. ноември и м. декември 2022 г., и фактурите за ел. енергия в размер на 103,24 лв. за същите месеци, е осчетоводена в отчетен период 01.12.2022 г. – 31.12.2022 г. в Дебита на сметка 4887/1 „Вземания от други дебитори – местни лица“. За целия процесен период не е налице текущо счетоводно отразяване на задължението на ответника по всяка една от процесните фактури. Не са спазени основните счетоводни принципи и изисквания за своевременно документиране на счетоводните операции /издаване на фактура/, текущо и хронологично и в логическа последователност отразяване на фактурите в счетоводните сметки и регистри. Според вещото лице в счетоводството на ответника 11 бр. от процесните фактури, издадени за наем, ел. енергия и ТБО са осчетоводени на 01.06.2022 г. и на 01.07.2022 г. като „фактура с ДДС, която е с вид плащане по банка, включена в дневниците по ЗДДС като разход, но не е платена“. Датата на осчетоводяване на фактурите не съответства на датите, дори на годините, на които са издадени фактурите. Осчетоводяването е 9 месеца след крайната дата на процесния период.