Решение № 124 от 07.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. София, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20231000501811 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 164/ 6.04.2023г., постановено по гр.д.№ 560/2022г по описа на Окръжен съд- Перник, е признато за установено на осн. чл.439, ал.1 във вр.чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 несъществуването на вземането, като погасено по давност срещу Х. К. А., ЕГН **********, с адрес: с.***, обл. ***, ул. „***“ № *, за сумата в размер на 14 904,47 евро - представляваща главница по сключен договор за кредит от 21.08.2008г., ведно със законната лихва за периода от 06.03.2013 г. до изплащане на вземането и за сумата в размер на 2640,27 евро - лихва за периода 21.06.2010 г. 05.03.2013 г., представляващи остатък от установените с влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 9872/2013 г., по описа на СРС, 36-и с-в, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 04.04.2013 година и е образувано изпълнително дело № 20138380406236, на ЧСИ М. Б.. Осъдено е на осн. чл.38, ал.2 от ЗА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 да заплати на адвокат В. П. Н. от Софийска адвокатска колегия сумата от 3395,00 лева, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото и e оставено без уважение искането за присъждане на сумата от 50.00лв. за разходи за гориво за превоз. Осъдено е на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 да заплати по сметка на съда сумата от 1372,60 лева - дължима държавна такса.

Решението е обжалвано от „ЕОС Матрикс” ЕООД, представлявано от Р. М., чрез адв.П. В. от САК, с доводи, че е недопустимо и неправилно, поради противоречие с материалния закон. Възразява срещу приетото от съда, че задължението е погасено по давност. Сочи, че при образуване на изпълнителното дело е било в сила Постановление №3/1980г на Пленума на Върховния съд, съгласно което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането.

1

Поддържа, че за вземането по изпълнителното дело № 6236/2013г давността е започнала да тече на 26.06.2015г, като след тази дата са извършвани изпълнителни действия, които са годни да я прекъснат-на 25.11.2016г.-удръжка от трудово възнаграждение, 30.10.2018г.-молба за насрочване на дата за оценка и опис на движими вещи, 27.07.2020гискане за извършване на изпълнителни действия, 26.07.2022г.-искане за налагане на запор, 2.08.2022г-запорно съобщение до банка „Те-Дже Зираат Банкасъ-клон София”.

Дори и при приемане, че по делото е настъпила перемпция, то се позовава на практиката на ВКС, че правната й последица е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в отделно изпълнително дело и няма отношение към погасителната давност.

Претендира да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят предявените искови претенции като неоснователни.

Ответната страна-Х. К. А., представляван от адв.Вл.Н. от САК, е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че процесното вземане се е погасило по давност, тъй като претендираният период за изтичането й е 25.11.2016г до 1.02.2022г. и няма приложение Постановление №3/18.11.1980г на Пленума на ВС. След постъпване по принудителен ред на сумата от 167.00лв. на 25.11.2016г. в продължение на пет години взискателят не е предприел действия по принудително изпълнение. На 1.02.2022г. вземането е било погасено по давност, като е отчетено, че за периода 13.03.2020г до 21.05.2020г давностният срок не е текъл поради Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Сочи, че по депозираните молби след 25.11.2016г за предприемане на действия по принудително изпълнение, съдебният изпълнител не е предприел действия и не се е стигнало да реално изпълнение, поради което не е прекъсната давността.

Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежни страни и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

Ищецът по делото- Х. К. А. е посочил, че е образувано изпълнително дело №20138380406236 по описа на ЧСИ М. Б., по молба на първоначалния взискател - „Банка Пиреос България“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 04.04.2013 г., по ч. гр. дело № 9872/2013 г., по описа на СРС, по силата на който Х. К. А. е осъден да заплати на „Банка Пиреос България“ АД сумата в размер на 14 904,47 евро - представляваща главница по сключен договор за кредит от 21.08.2008г., ведно със законната лихва за периода от 06.03.2013г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 5233,56 евро за периода 21.06.2010 г. - 05.03.2013 г., както и 1631,60 лева - сторени съдебни разноски. С молба от 20.07.2016 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е представило договор за прехвърляне на процесното вземане, като е направено искане за конституирането му като взискател по изпълнително дело №20128380406236. Ищецът е изложил твърдения, че процесното вземане е погасено с изтичане на петгодишна давност, тъй като взискателят не е предприел действия по принудително събиране на дълга.

На 25.11.2016 г. по принудителен ред /удръжка от трудовото възнаграждение на ищеца/ е постъпила сума в размер на 167 лева, след която дата до 01.02.2022 година не са извършвани изпълнителни действия, които да прекъснат петгодишния давностен срок, с оглед на което вземането е погасено по давност.

Поддържал е, че депозираните през годините молби от взискателя за предприемането на последващи действия по принудително изпълнение на вземането са бланкетни и съдебният изпълнител не е извършил реални действия, годни да прекъснат погасителната давност. С тях се е целяло само запазване на висящността на делото.

Моли да се постанови решение, с което да бъде установено, че Х. К. А. не дължи на 2

„ЕОС МАТРИКС“ процесните суми, поради погасяване на вземането по давност.

Претендирал е на основание чл.439, вр. чл. 124, ал. 2 ГПК срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, да се признае за установено, че не дължи по отношение на дружеството, суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 9872/2013 г., по описа на СРС, 36-и с-в, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 04.04.2013 г., а именно: сумата в размер на 14 904,47 евро - представляваща главница по сключен договор за кредит от 21.08.2008г., ведно със законната лихва за периода от 06.03.2013г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 2640,27 евро - лихва за периода 21.06.2010 г.-05.03.2013 г., поради погасяване на вземането по давност и невъзможност за неговото принудително изпълнение.

Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е оспорил исковата претенция, с доводи, че процесното вземане не е погасено по давност. Посочил е, че е депозирал искания за прилагане на нови изпълнителни способи, с което е прекъсвана давността, като не е необходимо съдебният изпълнител да е предприел действия по реализирането им.

С решението си първоинстанционният съд е уважил исковата претенция като е приел, че вземането е погасено по давност, тъй като последното извършено изпълнително действие е на 25.11.2016г. Постъпилата молба на 30.10.2018г. от взискателя до ЧСИ за насрочване на дата за оценка и опис на движими вещи не е прекъснала погасителната давност, тъй като не са извършени реално изпълните действия в рамките на изпълнителния способ.

От приложеното заверено копие от изпълнително дело № 20138380406236 по описа на ЧСИ М.Б. се установява, че същото е образувано по молба на „Банка Пиреос България” АД срещу Х. К. А., по представен изпълнителен лист, издаден на 4.04.2013г, въз основа на заповед за изпълнение по гр.д.№ 9872/2013г по описа на СРС, за сумата в размер на 14 904,47 евро - представляваща главница по сключен договор за кредит от 21.08.2008г., ведно със законната лихва за периода от 06.03.2013 г. до изплащане на вземането и за сумата в размер на 2640,27 евро - лихва за периода 21.06.2010 г. - 05.03.2013 година С молба от 20.07.2016 г. ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД е представило договор за цесия от 30.06.2016 година, с което е прехвърлено на процесното вземане, поради което е направено искане за конституирането му като взискател по изпълнително дело № 20138380406236, по описа на ЧСИ М. Б..

Спорен между страните е въпросът дали процесното вземане се явява погасено по давност, поради факта, че спрямо задълженията, претендирани с изпълнителния лист, е изтекла петгодишната давност, през което време взискателят не е предприел действия по принудително събиране на дълга.

По приложеното изпълнително дело за след датата 26.06.2015г се установява, че на 30.50.2015г е постъпила сумата 390.00лв., на 30.07.2015г сумата от 526лв., на 28.08.2015г сумата от 513лв, на 25.09.2015г- сумата от 40лв., на 27.09.2016г сумата от 382лв.на 26.10.2016г-сумата от 470лв., на 29.11.2016г-сумата от 167лв.

На 4.09.2015г е депозирана молба от взискателя за извършване на справка за регистрирани МПС, собственост на длъжника.

На 30.10.2018г е депозирана молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД по изпълнителното дело за насрочване на оценка и опис на движими вещи, находящи се на адреса на длъжника, към която е приложено преводно нареждане за заплатена такса.

Изпратено е съобщение до Х. К. А. за уведомяване, че се пристъпва към принудително изпълнение чрез опис на движими вещи, което не е било връчено, тъй като пратката е била непотърсена. На 22.06.2020г длъжникът е заявил, че се е запознал с делото.

На 27.07.2020г взискателят е депозирал молба за извършване на справки за длъжника, 3 а на 28.09.2020г искане за насрочване на оценка и опис на движими вещи, на 26.07.2022гискане за налагане на запор на сметките на длъжника.

На 2.08.2022г е изпратено запорно съобщение до „Те-Дже Зираат Банкасъ”-клон София.

С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:

Съгласно чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението с твърдения, че не дължи сумата, само въз основа на факти, настъпили след подаване на заявлението за заповед за незабавно изпълнение, тъй като те не са преклудирани. Предмет на иска е недължимостта на престацията, за която длъжникът е осъден със заповедта, като се разглеждат наведените от ищеца възражения във връзка с възникването, съществуването и изискуемостта на отричаното от него притезание. По настоящето дело възраженията за недължимост са поради изтекла давност.

Последиците при перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК са от процесуален характеризпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува. С прекратяването на изпълнителното производство се обезсилват изпълнителните действия, предприети по него, което е относимо към процеса на принудително изпълнение, но няма ефект върху материалните права на страните.

Съгласно разпоредбата чл.433, ал.1, т.8 ГПК, в сила от 1.03.2008г, изпълнителното производство се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Прекратяването настъпва по силата на закона, без да е необходимо нарочен акт на съдебния изпълнител.

С тълкувателното решение по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, според което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес за принудителното осъществяване на вземането. Приема се, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

Съгласно т.10 от ТР № 2/2013г. на ВКС новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Прекъсването на давността е предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като са изброени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.