Решение № 18356 от 11.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18356 гр. София, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110122238 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД срещу Столична община.

Предявен е иск за осъждането на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 828 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско Стандарт” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 16.03.2021 г. в гр. София.

Ищецът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД твърди, че на 16.03.2021 г. в гр. София, на ул. „Методи Македонски“, до кръстовището с ул. „Ростов“, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт”, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при него лек автомобил марка „Мерцедес Е220“, рег. № СВ3232ММ, в размер на 828 лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение.

Твърди, че причина за настъпване на застрахователното събитие е попадането на автомобила в необозначена и необезопасена шахта без капак на пътното платно.

Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира същата, заедно със законната лихва от предявяване на исковата молба до погасяване на задължението. Претендира разноски.

Ответникът Столична община оспорва иска, като твърди, че вредите не са настъпили от описаното събитие, тъй като липсват доказателства за това; оспорва доказателствената стойност на представените към исковата молба частни свидетелстващи документи; счита, че обезщетението надхвърля размера на действителните вреди. Сочи, че ответникът е предприел действия по поддръжка на 1 пътния участък, като преди датата на ПТП са възложени на трети лица дейности по СМР. Сочи, че дейностите по СМР са приключили през м. юни, тоест след процесното ПТП. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като счита, че водачът се е движил със скорост, която не му и позволила да забележи наличието на неравност на пътното платно. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Третото лице – помагач „Нивел Строй“ ЕООД ангажира становище за неоснователност на предявения иск, като моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ в срока на застрахователното покритие на договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът /бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; 3/ в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на дълга.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 13.06.2024 г., приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 19.09.2024 г. без възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между тях са отделени фактите, че: 1/ пътният участък в гр. София, ул.

„Методи Македонски“, до кръстовището с ул. „Ростов“, е собственост на Столична община; 2/ че ищецът е застраховател по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ по отношение на процесния лек автомобил към датата на настъпване на процесното ПТП; 3/ че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 828 лева и 4/ че преди подаването на исковата молба ответникът е получил отправена от ищцата регресна покана за плащане.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделения за безспорен факт за доказано.

Видно е от приетата по делото застрахователна полица № 5С109832 от 02.04.2020 г., че между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, в качеството му на застраховател, от една страна, и „ОТП Лизинг“ ЕООД, в качеството му на застрахован/застраховащ, от друга страна, бил сключен договор за автомобилна застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ по отношение на процесния автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е220“, рег. № СВ3232ММ, със срок на застрахователно покритие от 17:30 часа на 04.04.2020 г. до 23:59 часа на 03.04.2021 г.

Със заявление от 17.03.2021 г. П. К. Д. – ползвател на автомобила, поискал от ищцовото дружество изплащане на застрахователно обезщетение за претърпяната 2 щета, като описал същия механизъм на ПТП, посочен и в исковата молба – попадане в шахта на пътното платно с липсващ капак, вследствие на което имал увреждане на двете десни джанти на автомобила и вдлъбнатина на задна дясна врата. Подадена при застрахователя е и декларация за настъпване на застрахователно събитие, в която лицето е описало същия механизъм на ПТП.

Видно от данните по делото при ищцовото дружество е образувана щета № 470420212112587, по която е изготвен доклад и опис-заключение, по което е определено обезщетение в размер на 828,00 лева. От съставения доклад се установява, че сумата била определена за изплащане, като е издадена фактура в полза на „Даймънд Кът БГ“ ЕООД. От приложеното по делото преводно нареждане за кредитен превод от 21.12.2023 г. се установява, че сумата от 828,00 лева е преведена по сметка на посочения в опис – заключението сервиз. Тези обстоятелства са отделени и като безспорно между страните с изготвения проект на доклад по делото, приет за окончателен без възражения от тях.

До ответника била изпратена регресна покана по процесната щета за възстановяване на платената сума от 828,00 лв., която била връчена на адресата на 06.03.2024 г., видно от приложеното известие за доставяне. Връчването на регресна покана на ответника е и обстоятелство, отделено като безспорно с доклада по делото, срещу който не са налице възражения от страните.

По делото не е представен съставен протокол за ПТП от органите на МВР, като възражението на ответника за неоснователност на иска поради липса на протокол е неоснователно. С оглед разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба IЗ-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към ГФ, при повреда на МПС, която не е причинена от друго ППС, мястото на произшествието не се посещава от органите на МВР – „Пътна полиция“ и не се съставят документи за настъпилата повреда.

Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на водача на увредения автомобил П. К. Д..

Същият потвърждава, че през 2021 г., движейки се с процесния автомобил в гр. София, на кръстовището на ул. „Ростов“ и ул. „М. Македонски“ претърпял ПТП, попадайки в необозначена и необезопасена шахта на пътното платно, като изкривил двете десни джанти на автомобила. Сочи, че се движел с около 30 км/ч. Уведомил застрахователя за настъпилото ПТП.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, като счита същите за логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетите по делото искане за обезщетение, като всички доказателства са взети предвид от вещото лице по приетата САТЕ, която установява причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила. Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е била налице неравност на пътя – шахта на пътното платно с непоставен капак, необозначена по начин, позволяващ избягването й. Неоснователно е възражението на ответника, че не носи отговорност поради факта, че с договор за извършване на СМР, сключен със „София Зона 3“ ДЗЗД, състоящо се от третите лица – помагачи по делото „Нивел строй“ ЕООД и „Констрол“ ООД, дейностите по ремонта и поддръжката на процесния пътен участък били въложени на други лица.

От представената застрахователна полица се установява, че към датата на ПТП е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Каско Стандарт“ между ищеца и собственика на увредения автомобил. Застраховката на процесния лек автомобил е сключена при условията на клауза „Пълно каско“ – /Глава втора – „Покрити рискове“ от Общите условия/, при която покрит риск е пътнотранспортно 3 произшествие, каквото е налице в настоящия случай.

Не се доказва възражението на ответника, а именно настъпилото ПТП да е съпричинено от водача на застрахованото МПС, тъй като Столична община, чиято е тежестта, не доказва, че поведението на водача на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка.

Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г.

Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответникът. Задължение на същия съобразно чл. 13 ЗДвП е било и да означи неравността на пътя с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.

Неоснователно се явява възражението на ответника за липсата на пасивна материално-правна легитимация, тъй като ПТП-то било причинено от попадане на автомобила в отворена шахта на пътното платно в участък, поддържането на който било възложено на трети лица. Според § 1, т. 3 от ДР на ЗП, "пътни съоръжения" са: водостоците, мостовете, виадуктите, естакадите, надлезите, подлезите, тунелите, подпорните и декоративните стени, укрепителните и водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения. Съгласно § 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА собственост на общините са и мрежите и съоръженията на В и К системата на територията на общината, в това число и канализационните шахти от типа дъждоприемна, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "б" от Закона за водите (ЗВ) публична общинска собственост са: водно-стопанските системи и съоръжения на територията на общината, в това число и уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на общината, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 7. Освен това разпоредбата на чл. 141, ал. 1 от Закона за водите вменява задължение на собственика да поддържа водно-стопанските системи в техническа изправност, като съгласно чл.