Решение № 220 от 08.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20241001000025 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 20.11.2023 г. на ищеца „Акаунт Мениджмънт Консултинг – А. М. С“ ЕООД срещу решението от 6.11.2023 г. по т. д. № 129/2023 г. на Софийския окръжен съд, с коeто е отхвърлен предявеният срещу „Р. Лоджистикс“ ЕООД иск за заплащане на сумата 50 400 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор за извършване на транспортни услуги и обслужване на камиони, сключен между страните и издадени фактури № 93/16.08.2021 г., № 94/31.08.2021 г., № 106/15.11.2021 г., № 108/31.01.2022 г., № 109/28.02.2022 г., № 116/29.04.2022 г. и № 120/31.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 6.07.2023 г. до окончателното й заплащане.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че исковата претенция е недоказана, тъй като представените фактури не носят подпис за получател и не установяват договорните отношения между страните. Твърди се, че подписите не били задължителен реквизит на фактурите, а и те били снабдени с QR код за автоматично разплащане и осчетоводяване съгласно чл. 78 ППЗДДС. Сочи се, че до неправилните изводи съдът достигнал поради допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в изготвения доклад по чл. 146 ГПК съдът не разпределил доказателствената тежест и не дал указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, не дал възможност на ищеца да посочи доказателства, нито назначил служебно експертиза, а и в нарушение на чл.

376, ал. 1 и 3 ГПК разгледал делото в закрито заседание без да даде възможност на ищеца да 1 представи допълнителни доказателства, поради което в жалбата са направени и доказателствени искания.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи насрещните искове, както и да му присъди направените разноски.

Въззиваемата страна „Р. Лоджистикс“ ЕООД – ответник по исковете – редовно уведомен, не взема становище по жалбата.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Акаунт Мениджмънт Консултинг – А. М. С“ ЕООД с искова молба от 6.07.2023 г., уточнена с молби от 1.08.2023 г. и 7.08.2023 г., с която срещу „Р. Лоджистикс“ ЕООД е бил предявен иск за заплащане на сумата 50 400 лв., представляваща незаплатено възнаграждение с ДДС по договор за извършване на транспортни услуги и обслужване на камиони, сключен между страните и издадени фактури № 93/16.08.2021 г., № 94/31.08.2021 г., № 106/15.11.2021 г., № 108/31.01.2022 г., № 109/28.02.2022 г., № 116/29.04.2022 г. и № 120/31.05.2022 г., ведно със законната лихва, от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

В исковата молба се твърди, че по силата на неформален договор ищецът е представил на ответника транспортни услуги и обслужване на камиони срещу уговорено възнаграждение.

За извършените услуги издал процесните фактури, които ответникът не заплатил.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е взел становище по иска.

По делото са представени следните фактури, издадени от ищеца с получател – ответника, за извършени транспортни услуги, обслужване на камиони и ремонт на камион, които носят подпис за доставчик, но няма подпис за получател:

№ Фактура №

Дата

ДДС Обща

Данъчна основа – лв. лв. стойност – лв.

1. 0000000093 16.08.20216 000

2. 0000000094 31.08.20216 000

3. 0000000106 15.11.20216 200

1 200

1 200

7 200

1 240

7 440

4. 0000000108 31.01.20224 000

800

4 800

5. 0000000109 28.02.20224 000

6. 0000000116 29.04.20228 000

800

1 600

4 800

9 600

7. 0000000120 31.05.20227 800

1 560

9 360

8 400

50 400

ОБЩО

42 000

2

7 200

Представени са и счетоводни справки, издадени от ищеца, от които е видно, че посочените фактури са осчетоводени при него.

Във въззивното производство на осн. чл. 266, ал. 3 ГПК е прието заключение от 7.03.2024 г. на съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещото лице С. Й.. Вещото лице е извършило проверка в НАП – ТД София и е установило, че процесните фактури са включени в дневниците за покупки и справките-декларации по ЗДДС, подадени от ответника за съответните данъчни периоди, който е ползвал данъчен кредит по тях.

Установено е, че същите фактури не са включени в дневниците за продажби и справките декларации по ЗДДС, подадени от ищеца.

Други доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на разглеждане е иск за заплащане на парични суми на договорно основание – твърдян неформален договор, по който ищецът е представил на ответника транспортни услуги и обслужване на камиони срещу уговорено възнаграждение.

Първоинстанционният съд е приел, че договорното основание не е доказано, поради което е отхвърлил иск. Този извод не се споделя от въззивния съд поради следното:

На първо място, ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е взел участие в процеса, въпреки че е бил редовно призован. Ответникът не е оспорил твърдените в исковата молба факти, поради което тези обстоятелства са извън предмета на доказване по смисъла на чл. 153 ГПК – в този предмет влизат само спорните по делото факти.

Ответникът не е оспорил и верността на счетоводните записвания на ищеца. Съгласно чл.