Определение № 508 от 15.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 508 гр. Пловдив, 15.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600549 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

С определение № 704 от 16.11.2023 г. по ЧНД № 982/2023 г. на Пазарджишкия окръжен съд, на основание чл. 440 вр. чл. 437, ал. 2 от НПК вр. чл. 70, ал. 1 от НК, била оставена без уважение молба на осъдения на И. С. С. за предсрочно условно освобождаване от остатъка от приведеното в изпълнение наказание от един месец и осем дни от определеното му наказание от пет месеца лишаване от свобода по НОХД № 5011/2023 г. на РС – София, което му е било наложено с определение за одобряване на споразумение за престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК.

Недоволен от постановеното определение, обявено в рамките на проведеното съдебно заседание, е останал осъденият, който е подал частна жалба, чрез защитника си адв. Д. М., с искане съдебният акт на първата инстанция да бъде отменен от въззивния съд и да се постанови условното му предсрочно освобождаване. Релевира неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт, тъй като не били обсъдени всички обстоятелства, свързани с престоя му в затвора и поправянето му.

Окръжна прокуратура – Пазарджик не е ангажирала становище по жалбата.

Във връзка с подадената въззивна жалба е постъпило възражение от Началника на Затвора – Пазарджик, в което се сочи, че определението на Окръжен съд – Пазарджик е обосновано, и законосъобразно, постановено без съществени процесуални нарушения, като запазва обществения интерес и следва да бъде потвърдено.

Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата частна жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок от процесуално активно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

В Окръжен съд – Пазарджик, на основание чл. 437, ал. 2 от НПК, е била подадена молба от осъдения, с искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода, което му е било наложено с цитираната по-горе присъда.

Пазарджишкият окръжен съд е разгледал постъпилото искане в открито съдебно заседание с участието на страните. Мотивирано е приел, че не са налице всички предпоставките за условно предсрочно освобождаване, като е обсъдил подробно изискванията на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК. От една страна осъденият е изтърпял над половината от наложеното му наказание лишаване от свобода, но от друга - не е дал доказателства за своето трайно поправяне.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на първата инстанция, поради което няма да ги преповтаря дословно. В случая, с трайното си поведение, осъденият действително не е показал, че се е поправил и превъзпитал. Правилно първият съд е отчел становището на затворната администрация по изпълнение на плана на присъдата, съгласно което осъденият С. се намира за трети път в условията на пенитенциарна изолация, което благоприятства безпроблемния период на адаптация. Същият признава извършеното правонарушение, но го омаловажава, като счита наложеното наказание за завишено. При него отсъстват умения за осъзнаване на последствията от собствените действия, предприети необмислени действия. В поведенчески аспект се проявява като привидно спокоен, манипулативен и претенциозен затворник. Познава реда и дисциплината в затвора и се отнася с уважение към служителите там. Заявил е положително отношение към предлаганите дейности в затвора. При възможност желае да полага труд с цел оползотворяване на времето и намаляване на срока на наказанието. Не е бил наказван и награждаван. Анализът на риска от сериозни вреди показал ниски стойности. В затворна среда не съществува риск, както за него, така и за служителите и да другите лишени от свобода. Рискът е вероятен, но не непосредствен след освобождаването му от пенитенциарното заведение при евентуална употреба на алкохол и необмислено предприети незаконосъобразни действия. Отсъстват агресивно и враждебно отношение на престоя в мястото за лишаване от свобода. Ресурсите, които могат да подпомогнат процеса на ресоализация са свързани с установените и добри взаимоотношения с членовете на семейството, подсигурените жилищно устройване и трудова ангажираност, наличието на образователен ценз, неупотребата на наркотици и липсата на емоционални и междуличностни проблеми. В корекционния план са били предвидени включване в специализирана групова програма за третиране уменията за мислене с цел усвояване на умения за разпознаване и за по-задълбочено разбиране на проблемите и обсъждане на варианти за тяхното решаване. Предвидено е било да се работи по формиране на самокритично отношение спрямо собствените си действия и допусканите грешки и придобиване на нагласи за законосъобразен начин на живот. Предвидено е лишеният от свобода да бъде включен и в специализирана групова програма за осъзнаване на вредите и 2 последиците от злоупотребата с алкохол.

Обжалваният съдебен акт обективира преценка на първоначалния и текущ доклад за оценка на осъдения по смисъла на чл. 155 от ЗИНЗС, като върху тях са основани и изводите му, че индивидуалната корекционна дейност не е довела до положителни резултати при спазване на целите за третиране на правонарушителя. Тези цели са били базирани изцяло на първоначалния доклад за лишения от свобода, който отчел ясно изразените дефицитни зони на неговите нужди и посочил, че с лишения от свобода трябвало да се работи в посока засилване на мотивацията за промяна на досегашното му поведение и насочването му към нагласи за законосъобразен начин на живот, като в плана на присъдата са били включени отчетените проблемни зони.

Видно от материалите по делото, съобразно първоначалния и текущ доклади за оценка на осъдения и при отчитане на тяхното съдържание, първият съд е дал отрицателен отговор на въпроса дали е постигнато трайно изменение в ценностните нагласи на осъдения.

Законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл. 155 от ЗИНЗС инстанцията е взела предвид при оценката на риска на осъдения всички негови компоненти. Анализът на данните от посочените документи и докладът на ИСДВР са обосновали и изводите за резултатите от корекционния процес при лишения от свобода. Във връзка със съдържанието на текущия доклад за осъдения по ал. 7 на чл. 129 от ППЗИНЗС, който правилно е бил ползван като източник на доказателствени факти за индивидуалното изпълнение на присъдата, първият съд обосновано е посочил, че липсват доказателства за трайното и всеобхватно положително поведение на лишения от свобода, което сочи на приключил процес на корекционната дейност, като е приел че е необходимо да продължи осъществяването на дейностите, включени в плана на изпълнение на присъдата.

Индивидуалната корекционна работа с лишения от свобода И. С., в случая не е дала добри резултати по отношение на формирането на нагласа за законосъобразен начин на живот. С. е развил устойчиви самооправдателни нагласи относно проявите си на девиантно поведение.

Формално е заявил мотивация за полагане на труд, за което не е подавал писмено заявление за участие в трудов процес по обявените свободни работни места, като подбира възможностите за полагане на труд. Съобразно предишните осъждания на лишения от свобода същият е осъждан да пъти за същото престъпление, за което в момента търпи наказание лишаване от свобода, като по предишното осъждане се е ползвал и от института на условното предсрочно освобождаване, но въпреки това не е настъпило осъзнаване и е реализирал третото идентично престъпление, което напълно подкрепя изводите за липса на самокритичност и незавършеност на корекционния процес.

Тъй като настоящият въззивен състав изцяло споделя доводите на първия съд, намира за правилна и обоснована преценката му, че в случая липсва една от кумулативно предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, за условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения, тъй като последният не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.

439а, ал. 1 - 3 от НПК.

3

Не могат да бъдат споделени застъпените от адв. М. доводи за се отчете доброто поведение на лишения от свобода и спазване на реда на затвора, както и обстоятелството, че свидетелството му за правоуправление е бил отнето и той не би имал възможност да осъществи за пореден път деяния, идентично с това за което се намира в затвора. Подобни аргументи не държан сметка за това, че спазването на дисциплината и реда в затвора е задължения на всеки един от лишените от свобода, а отнемането на свидетелството за правоуправление като елемент от кумулативно наложена санкция по реда на чл. 57, ал. 2 НК, е било преценено от съответния решаващ съдебен орган във връзка с одобряване на споразумението. В настоящия случай значение има пенитенцирното право и неговата секторна регулация, при която от значение се явява най-вече изпълнението на плана на присъдата и съответните текущи доклади, уредени по ЗИНЗС и ППЗИНС.

Поради изложеното, жалбата на осъдения се явява неоснователна, а атакуваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК, Апелативен съд – Пловдив

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 704 от 16.11.2023 г. по ЧНД № 982/2023 г. на Пазарджишкия окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4