Решение № 478 от 08.07.2024, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Гражданско дело 1704/2023
- Вид
- Решение № 478
- Подписан
- 08.07.2024
- Състав
- Красимира Иванова Николова-Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.299 · Граждански процесуален кодекс
- чл.299,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10,ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.26 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б,ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б,ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 6 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- § 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.345а,ал.1,предл.2 · Наказателен кодекс
- чл.354а,ал.1,пр. 2 · Наказателен кодекс
- чл.111,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.111,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.159 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.159,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.196 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.22 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.22,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.234 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.234,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.244,ал.1,т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.245,ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 478 гр. Горна Оряховица, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20234120101704 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ във вр. чл.6, §1 от КЗПЧОС.
Ищецът В. И. В. с ЕГН **********, с адрес: село В..., чрез пълномощника си – адв. И. М. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че с протокол за доброволно предаване от 21.08.2015 г. ищецът, на основание чл.159,ал.1 от НПК, е предал закупеният от него на основание възмездна сделка /покупко-продажба/, извършена на територията на Република Франция на 20.07.2015г., като продавач е френското търговско дружество „Промо Д'ОК" ООД Льо Верне, товарен автомобил марка „Рено Маскот" с поставен френски регистрационен номер DH-631QP, ведно с ключодържател с ключ за запалване, както и документи относно регистрацията.
Сочи, че същите са предадени във връзка с образувано срещу неизвестен извършител ДП № 3M-803/2015г. по описа на РУ - Велико Търново, прокурорска преписка № 2620/2015г. по описа на ВТРП, за това, че в периода от неустановена дата до 21.08.2015г., в нарушение на установения за това ред, подправил идентификационен номер на моторно превозно средство - номер на рама VF652AFA000061187, набит на товарен автомобил марка „Рено Маскот" с поставен френски регистрационен номер DH-631-QP - престъпление по чл.345а,ал.1,пр.2 от НК.
Твърди, че многократно от предаването на горепосочения товарен автомобил /21.08.2015г./ до момента на депозиране на настоящата искова молба, период от осем години, ищецът е правил надлежни писмени искания до наблюдаващия прокурор Валентина Годжова от РП Велико Търново по реда на чл.111,ал.2 от НПК за връщане на вещественото доказателство 1 поради отпадането на необходимостта от неговото задържане като такова, но са последвали откази на наблюдаващия прокурор, обективирани в постановления на прокурора.
Твърди, че във връзка с перманентния отказ на държавното обвинение да върне процесното МПС пред Районен съд - Горна Оряховица е образувано гр.д. № 1478/2020г. с правно основание чл.26 от ЗОДОВ вр. чл.6, § 1 от ЕКПЧОС, което е приключило с Решение № 49/23.02.2021г., влязло в законна сила на 20.03.2021г., с което ответната страна е осъдена да заплати 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди, свързани с провеждането на ДП № 803/2015г. по описа на РУ - Велико Търново извън разумния срок.
Твърди, че в периода от 21.03.2021г. до настоящия момент ищецът отново е продължил да прави опити да си върне иззетия товарен автомобил, спрямо който отново не са извършвани никакви необходими за разкрИ.е на обекивната истина действия. Сочи, че с молба от 31.05.2021 г., адресирана до ВТРП и до главния прокурор на страната, е поискано да бъде преустановено продължаващото незаконосъобразно и несправедливо задържане на иззетия автомобил. Заявява, че с постановление от 02.06.2021г. наблюдаващият прокурор В.Г. отново отказва връщането на вещественото доказателство с мотива, че има данни за извършено престъпление и независимо, че липсват данни за авторството на предполагаемото деяние по чл.354а,ал.1,пр. 2 от НК, връщането на автомобила щяло да затрудни разкрИ.ето на обективната истина по делото; Постановлението от 02.06.2021г. е обжалвано пред ВТРС по ЧНД № 871/2021г., като е оставена без уважение жалбата на ищеца. Сочи, че с Постановление от 24.06.2021г. и.д. прокурор във ВТОП отказва да даде указания на наблюдаващия прокурор за стриктно спазване на нормативната уредба, касаеща случая, включително и ЕКЗПЧОС. Заявява, че с молба с вх. № 2620/15-30.05.2022г. по описа на ВТРП е направен последващ опит за връщане на вещественото доказателство, като отново при идентични мотиви наблюдаващият прокурор с постановление от 30.05.2022 г. оставя без уважение молбата; постановлението му е обжалвано пред ВТPC и е образувано ЧНД № 909/2022 г. по описа на ВТРС, като съдебният състав отново приема при изцяло идентични мотиви с тези по ЧНД № 1328/2018г., че „подписите не са положени от лицето В. И. В.... касателно договора за покупко - продажба на френски език от 20.07.2015г.
Твърди, че в действителност вещта е доброволно предадена при покупко - продажбата и то срещу заплащане, което се доказва от представените удостоверение за административни обстоятелства относно МПС и сертификат за идентификация на превозно средство, преведени на български език, като сертификатът е издаден от Република Франция, Министерство на вътрешните работи. От друга страна, отбелязва, че в случаите, когато вещите не са иззети, а са предадени доброволно по правилата на чл.159 от НПК, макар и да няма изрична разпоредба, логиката на закона повелява, че ще следва вещите да се върнат именно на лицето, което доброволно ги е предало. Счита, че обстоятелството кой е собственик на иззетите вещи е без значение и определящото в случая е именно качеството правоимащо лице, което във всички случаи не е еквивалентно на собственик, а е лицето, което има някакви права върху вещите, които могат да са вещни, облигационни, собственически, ползване, заем наем, залог и т.н., включително и владеещият на неправно 2 основание с цел да стане собственик. Сочи, че съгласно Решение № 2150/15.11.2016г. по гр.д. № 4012/2015г. по описа на ВКС „предписанието, залегнало в чл.111,ал.2 от НПК повелява да се възстанови съществуващото фактическо положение преди отнемането на вещта от съответния правоимащ".
Твърди, че от писмо с изх. № Ж-18-429/13.07.2018 г. на Инспектората към ВСС се сочи, че в случая става дума за безспорно нарушаване на разпоредбата на чл.6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, като разследването „не е извършено с необходимата ритмичност, а неговата продължителност надхвърля необходимото за осъществяване на правосъдието и така нарушава изискването за разумен срок. Времето за разследване е удължено неоснователно най - малко с 6 месеца и 27 дни”, като тази констатация е направена към месец юли 2018 г. /пет/ години преди предявяването на настоящата искова молба. Счита, че фактическият състав на иска включва наличието на образувано и висящо производство, увредено лице, вредата да произлиза от действия на Прокуратурата, причинна връзка между вреда и действия. Заявява, че висящността на ДП № 3M-803/2015г. по описа на РУ-Велико Търново е безспорна.
Твърди, че в случая досъдебното производство е засегнало гражданско право на ищеца, тъй като той не може да се ползва от товарния си автомобил и същевременно му вменява в задължение да търпи това фактическо положение повече от осем години, а след постановяване на Решение № 49/23.02.2021г., влязло в законна сила на 20.03.2021г., това нарушение е 2 години, 4 месеца и 25 дни към момента на сезиране на съда с настоящата искова молба. Счита, че всяко лице, от което е иззет предмет като веществено доказателство по образувано наказателно производство, е включено в персоналния обхват на чл.2б от ЗОДОВ във вр. с чл. 6, § 1 от Конвенцията и качеството му на кредитор по вземането не е обусловено от принадлежността на правото на собственост. Сочи, че в настоящия случай няма предявен спор за собственост нито пред прокуратурата, нито пред съда, тъй като само ищецът е предявявал връщане на автомобила и му е отказвано или с мотива, че липсва форма на сделката, без да се обърне внимание, че приложимото право за същата е френското, което не изисква нотариална заверка на подписите. Заявява, че освен това 8 години държавното обвинение не намира време, сили и желание да осъществи контакт с продавачите, да установи има ли данни в шенгенската информационна система за този автомобил да е бил обект на престъпно посегателство и да се издирва.
Твърди, че правото на ищеца на разглеждането и решаването на наказателното производство в разумен срок продължава да се нарушава от незаконните актове на прокурора във висящото досъдебно производство след влизане в сила на Решение № 49/23.02.2021 г. по гр.д. № 1478/2021 г. по описа на ГОРС.
По отношение размера на вредите посочва, че всяко незаконно задържане на предмет, иззет като веществено доказателство по наказателното производство, рефлектира неблагоприятно в неимуществената сфера на лицето, лишено от възможността да се ползва от него. Твърди, че изземването на товарния автомобил е свързано с отрицателни емоции; ищецът е трябвало да използва други товарни автомобили, които не са негова собственост, 3 за да извършва своята дейност в строителството; негови клиенти са го обвинявали, че закъснява с изпълнението на възложената му работа, а самият той е нямал други парични средства да закупи ново МПС, тъй като процесният бил придобит със спестявания от работата на ищеца във Франция. Заявява, че след първия отказ на 19.04.2016 г. няма реално извършвани процесуално - следствени действия с товарния автомобил, а за периода след влизане на горепосочения съдебен акт, в продължение на две години и пет месеца към датата на депозиране на настоящата искова молба, продължава да няма реално развитие по досъдебното производство. Счита, че е налице и фактическо ограничаване на правото на свободно придвижване на ищеца във връзка и по време на упражняване на неговата трудова дейност поради лишаването му от иззетото като веществено доказателство МПС. Твърди, че ответникът без основание продължава да задържа автомобила на ищеца, допускайки грубо нарушение на принципа на защита на мирното ползване на собствеността по чл.1 от ДП1 към Конвенцията за зашита на правата на човека и основните свободи, по смисъла на чл.17 от Конституцията на Република България и чл.17, §1 от Хартата на основните права на ЕС, както и при драстично нарушаване разглеждането на делото в разумен срок, който общо, включително след 20.03.2021 г. до датата на подаване в съда на настоящата искова молба, надхвърля осем години.
Моли съда да осъди Прокуратура на Република България да заплати на В. И. В., на основание чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.6, § 1 от ЕКПЧОС, сумата от 3000 лева, представляваща неимуществени вреди, причинени от продължаващо нарушаване правото на разглеждане и решаване на ДП № 3M-803/2015г. по описа на РУ-Велико Търново, прокурорска преписка № 2620/2015г. по описа на ВТРП, в разумен срок след 20.03.2021г. по което на 21.08.2015г. е иззет като веществено доказателство товарен автомобил марка „Рено Маскот" с поставен френски регистрационен номер DH-631-QP, закупен от ищеца на 20.07.2015г. в Република Франция, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Моли съда да му присъди сторените разноски.
В съдебно заседание, ищецът, лично и чрез пълномощника си – адв. И. М. от ВТАК, поддържа предявените искове. Излага съображения. Моли съда да уважи предявения иск, като му присъди и направените по делото разноски.
Ответникът ПРОКУРАТУРАТА на Република България със седалище: град София, бул.
„Витоша“ № 2, депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
Ответникът изразява становище, че претенцията е предявена след влязло в сила решение № 49/23.02.2021г. по гр. дело № 1478/2020г. на ГОPC, с което Прокуратурата на Р. България е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.2б от ЗОДОВ, сумата от 5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, вследствие провеждането на ДП № 803/2015г. извън разумния срок. В тази връзка и с оглед чл.299 от ГПК, поради разрешен с влязло в сила решение спор за провеждането на ДП № 803/2015г. на РУ Велико Търново в неразумен срок, прави възражение за недопустимост на настоящата искова молба.
Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Посочва, че ДП № 803/2015г. по описа на РУ-Велико Търново е водено срещу неизвестен извършител за престъпление по 4 чл.345а,ал.1,предл.2 НК и към датата на подаване на исковата молба не е приключено спряно е. Сочи, че процесуалните действия, на които е основано искането за обезвреда, е свързано с исканията на ищеца за връщане на доброволно предадения товарен автомобил.
Разпечатката съдържа 22 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b0e8d6a-9b68-4acc-9692-8f0fd554c7bc