Решение № 13873 от 11.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13873 гр. София, 11.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20251110101502 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от „********** ЕАД против Д. А. Т. с ЕГН: ********** искове за установяване по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК на задължения по чл. 155, ал. 1, предл. 1-во от Закона за енергетиката и във връзка с топлоснабдяване на имот на адрес: гр. София, ж.к.Красно село, бл.2, вх.Г, ет.5, ап.85, аб.№11691; за сумите 3 968,82 лева (три хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и 82 стотинки) - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 366,20 лева (триста шестдесет и шест лева и 20 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 17.10.2022 г. до 20.03.2024 г., 1,94лева (един лев и 94 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2023 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 4,70 лева (четири лева и 70 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 20.03.2024 г. – за които задължения по ч.гр.д.№ 20877/2024 г. на СРС е издадена Заповед по чл. 410 ГПК.

От страна на ответника, представляван при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, исковете се оспорват с възражения, сред които и за погасяване по давност.

От страна на третото лице-помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ” ЕООД, конституиран на страната на ищеца, се представят отчетни документи.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Съгласно задължителните за съобразяване разяснения на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, отговорен за задълженията по топлоснабдяването може да бъде и лице, което фактически ползва имота, а не собственикът/вещният ползвател, като в случай че има доказателства за фактическо ползване от лице, различно от собственика, то последният носи отговорност за заплащане на задълженията, а не собственикът/вещният ползвател. От страна на ответника не е оспорена истинността на представеното с исковата молба Заявление-декларация за откриване на партида на името на ответника. Същото следва по време датата на откриване на наследството, от което ответникът наследява ½ ид.част,, поради което съдът намира, че заявлението със съдържащата се в него декларация за фактическо ползване е заявено от ответника при знание от негова страна и без оглед на правото на собственост за втория наследник, брат на ответника.

Ответникът не е оспорил заключението по назначената съдебнотехническа експертиза, от което се установява, че доставената за имота през процесния период топлинна енергия включва: сградна инсталация, отопление, както и битово горещо водоснабдяване, като конкретно топлината енергия е калкулирана в хипотеза на неосигурен достъп , който достъп за отет на уредите е дължимм, независимо че радиаторите са демонтирани. Също за 1 бр. щранг-лира без индивидуален разпределител, както и служебно начислено потребление за топлата вода.

За сградната инсталация плащане е било дължимо. Съгласно чл. 153, ал.

6 ЗЕ, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си) , остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата..

Основната функция на сградната инсталация не е отопление, а свързване на отоплителните тела в имотите с абонатната станция (чл.140, ал.3 от Закона за енергетиката и §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването: сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и представляват съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от 2 абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии).

От страна на ответника не се твърди да е била заявена рекламация срещу отчета на показанията на отоплителните уреди, за топла вода и разпределението на енергията по изравнителните сметки, каквото право абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, поради което съдът намира заключението за обосновано и кредитира направения с него извод, че са спазени нормативните правила и методика при определяне на задълженията за главница за топлинна енергия са в размер на 3 968,82 лева, колкото и се претендира.

Следва да се отбележи, че м акар с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС да е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, тази отмяна не води автоматично до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената в имотите им топлинна енергия. Не се правоизключва извършването на доставка на топлинна енергия, а само методиката за изчисляването й, което касае претенцията по размер. За т. 6.1.1 от методиката, в Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 е посочено, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички, вещото лице не следва да замества методиката или да съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави липсващия параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката количество топлинна енергия за сградна инсталация, и то ако е приложим и относим. В случая по делото не са представени доказателства, от които съдът да заключи, че процесната сграда етажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката респ. до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия.

Следва също да се отбележи, че възражението на ответника във връзка с обстоятелството, дали има действащ договор между етажните собственици и фирмата за дялово разпределение (което ответникът обосновава с отнет лиценз) е несъстоятелно, защото това възражение не ползва позицията на ответника. Ако се приеме, че няма надлежно сключен договор за услугата дялово разпределение, то в такъв случай задълженията би следвало да бъдат в значително по-висок размер, несъответен на индивидуалното потребление.

Ако се приеме, че етажите собственици не са изпълнили задължението си да 3 сключат договор за извършване на услугата дялово разпределение , потреблението ще следва да се определи от топлопреносното предприятие (т.е. от „********** ЕАД) по правилата на т. 9 от приложението към Наредбата във връзка с чл. 61, ал. 3 от Наредбата, или без каквито и да е нормативно установени правила (ако договорът с лицето по чл. 139б ЗЕ е прекратен, то не е изпълнило задълженията си по чл. 65, ал. 1 и потребителите не са избрали друго лице), което следва по аргумент от чл. 61, ал. 3 за непосочените в тази алинея случаи. Иначе казано, ако съдът приеме липса на договор за дялово разпределение, то задълженията следва да бъдат определени, като доставената за сградата топлинна енергия бъде разпределена между етажните собственици само въз основа отопляемите обеми на имотите - без оглед на това, какво е реалното индивидуално потребление, дали отделен имот е с демонтирани радиатори или е с нулево потребление (защото изготвените отчети за реално потребление няма да могат да бъдат ползвани).

Поради това съдът намира, че сключването и действието на договора с топлинния счетоводител е установено в достатъчно пълна степен.

Неоснователно е възражението за погасяване по давност, тъй като сред процесните задължения /за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г./, няма такива, които да са възникнали три години преди датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК 05.04.2024 г., като се има предвид, че задълженията за заплащане на потребената топлинна енергия представляват задължения за периодични плащания, към тях е приложима тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД., а съгласно действащите за периода Общи условия на топлопреносното предприятие дължимите суми за топлинна енергия за всеки месец се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като това правило важи и за прогнозните сметки.

Относно задълженията за услуга за дялово разпределение:

За задължението за услугата дялово разпределение - според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на „********** ЕАД тази услуга подлежи на заплащане към „********** ЕАД, а от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена, поради което и въз основа на изготвеното от съдебно-счетоводната експертиза заключение, намира, че за периода ответникът дължат такса за услугата дялово разпределение в размер на 1,94лева, колкото и се претендира

По исковете за лихви за забава:

От заключението по ССЕ се изяснява, че при своята калкулация ищецът се е позовал на клаузата на т. 32.3 от ОУ от 2016 г., които са били в сила при изготвяне на изравнителните сметки, със сумите, по които е извършено счетоводно прихващане от ищеца, в случаите когато плащането на 4 топлоенергия се извършва от абонатите въз основа на прогнозни месечни сметки и една изравнителна, след изготвянето на последната, продавачът издава данъчни дебитни и кредитни известия за разликите между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 /т.е. прогнозните задължения, за които се издават ежемесечни фактури/, ако не са заплатени в срока по ал.2. В случая от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по същество от страна на ищеца се претендира стойността на двете общи фактури, изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. Поради това и при липсата на определен срок за плащане, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД, клиентът изпада в забава след покана. Ищецът не твърди и не доказва да е отправил покана до ответника за плащане на общите фактури, поради което и исковете за лихви са неоснователни.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за разноски е частично основателна –за 818,53 евро (от общо сторени в размер 899,11 евро) общо за исково и заповедно производство.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. А. Т. с ЕГН:

**********, че има парични задължения по чл. 155, ал. 1, предл. 1-во от Закона за енергетиката към „********** ЕАД с ЕИК ******* във връзка с топлоснабдяване на имот на адрес: гр. София, ж.к.Красно село, бл.2, вх.Г, ет.5, ап.85, аб.№11691, в размери: 3 968,82 лева (три хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и 82 стотинки) - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 1,94лева (един лев и 94 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2023 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.04.2024 г. до изплащане 5 на вземането – ЧАСТ от задълженията, за които по ч.гр.д.№ 20877/2024 г. на СРС е издадена Заповед по чл. 410 ГПК.