Определение № 468 от 26.11.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. Сливен, 26.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Частно наказателно дело № 20242200200718 по описа за 2024 година

Производството е по чл.61 ал.3 от НПК т.е. за осъществяване на съдебен контрол по отношение на взета мярка за неотклонение „Парична гаранция” в хода на досъдебното производство.

Образувано е по жалба от адв. М. М. от АК - Сливен, защитник на обвиняемата Ж. Й. С. от гр.Нова Заорабл.Сливен против наложената й мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 2000 лв.”, определена с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 18.11.2024 г. по досъдебно производство № 306 ЗМ-530/2024 г. по описа на РУ на МВР – Нова Загора.

В жалбата се сочи, че с постановление за привличане на обвиняем от 15.11.2024 г., предявено на 19.11.2024г., Ж. Й. С. е привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 алт.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, а с постановление от 18.11.2024 г., предявено на 19.11.2024 г., на обв. С. е взета мярка за неотклонение „Гаранция" в пари в размер на 2000 лв., вносима в 10-дневен срок от датата на подписване на постановлението за предявяване на обвинението. Заявява се, че определената мярка за неотклонение „Гаранция" е несъобразена с личността на обвиняемата и с тежестта на деянието, за което й е повдигнато обвинение, доколкото тя е с чисто съдебно минало, има постоянен адрес, явява се при призоваване и в досъдебното производство и няма събрани каквито и да било доказателства, които да сочат, че съществува реална опасност тя да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда. Обжалваното постановление се определя като немотивирано, доколкото бланкетното 1 позоваване на разпоредбата на чл.56 ал.З от НПК, в която е предвидено какви обстоятелства следва да се вземат предвид при определяне мерките за неотклонение, не съставлявало мотиви по смисъла на чл.59 ал.1 от НПК, която разпоредба лимитативно изброявала задължителните реквизити, които трябва да съдържа актът, с който се определя мярката за неотклонение и обжалваното постановление не отговаряло на тези законови изисквания. Наред с това се твърди, че при определяне размера на паричната гаранция, органите на досъдебното производство не са взели предвид имущественото положение на обвиняемата, каквото задължение имат, съгласно разпоредбата на чл.61 ал.2 от НПК. В тази връзка се сочи, че обв. Ж. С. е безработна и не притежава недвижимо имущество и МПС-та и в този смисъл при индивидуализация размера на взетата мярка за неотклонение „Гаранция" на практика следва да се потърси баланс между обществената опасност на деянието, обществената опасност на самия деец, но и на неговото реално материално положение и действителни финансови възможности, което в случая не е сторено.

Определената парична гаранция в размер на 2 000 лв. се определя като непосилна за обвиняемата, доколкото макар формално органите на досъдебното производство да са й определили една по-лека мярка за неотклонение, но практически са я поставили в невъзможност да я внесе, определяйки я в размер, несъобразен с имущественото й състояние и финансовите й възможности. Настоява се съдът да отмени наложената на обв.

Ж. Й. С. с обжалваното постановление мярка за неотклонение „Гаранция" в пари в размер на 2 000лв. изцяло поради това, че не са налице законовите основания за налагането й, визирани в разпоредбите на чл.56 и чл.57 от НПК.

Алтернативно се прави искане да се намали размера на определената на обв.

С. „Гаранция", като той бъде съобразен с действителното й имуществено състояние и възможността да я внесе.

След преценка на съдържащите се в досъдебно производство № 530/2024 г. по описа на РУ на МВР – Нова Загора, вх.№ 1941:2024 г. и пор.№ 203/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура - Сливен, съдът намира за установено следното:

Досъдебно производство № 530/2024 г. по описа на РУ на МВР – Нова Загора е започнато на 14.11.2024 г. на основание чл.212 ал.2 от НПК за това, че на същата дата в гр.Нова Загора, в жилищен имот на ********* без надлежно разрешително е държано с цел разпространение високо рисково 2 наркотично вещество – метамфетамин и хероин – престъпление по чл.354а ал.1 от НК.

С постановление за привличане на обвиняем от 15.11.2024 г., предявено на 19.11.2024г., Ж. Й. С. е привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 алт.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, затова, че на 14.11.2024 г. в жилищен имот в гр. Нова Загора, общ. Нова Загора, ********* в съучастие с Я.А.И. от гр. Нова Загора, като съизвършител, без надлежно разрешително държала с цел разпространение високорискови наркотични вещества - 5 гр. метамфетамин и 6 гр. хероин.

С постановление от 18.11.2024 г., предявено на 19.11.2024 г., на обв. Ж.

С. е взета мярка за неотклонение „Гаранция" в пари в размер на 2000 лв., вносима в 10-дневен срок от датата на подписване на постановлението за предявяване на обвинението

По същото наказателно производство с постановление на разследващия орган от 14.11.2024 г., предявено на същата дата, Я.А.И. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 14.11.2024 г., в жилищен имот в гр. Нова Загора, общ. Нова Загора, ********* без надлежно разрешително държал с цел разпространение, високорискови наркотични вещества - 5 грама метамфетамин и 6 грама хероин - престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 алт.1 от НК.

С влязло в сила определение № 453/15.11.2024 г. постановено по чнд № 690/2024 г. по описа на Окръжен съд – Сливен спрямо обв. Я.И. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата на защитника на обвиняемата Ж. Й. С. против определената на последната мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 2000 лв.” е допустима, тъй като е депозирана в срока определен за внасяне на гаранцията и е с правно основание разпоредбата на чл.61 ал.3 от НПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна т.е. само по отношение на искането за намаляване на размера на определената парична гаранция, поради следните съображения:

В разпоредбата на чл.56 ал.1 от НПК е предвидено, че по дела от общ 3 характер спрямо обвиняемия може да се вземе мярка за неотклонение, когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че е извършил престъплението и е налице основание по чл.57 от НПК т.е. мярката за неотклонение се взема с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда т.е. с цел обезпечаване участието на обвиняемия в наказателното производство.

Следователно, става въпрос за преценка, която трябва да бъде извършена от органа по разследването респ. прокурора за да се стигне до извода, че е необходимо вземането на мярка за неотклонение в конкретния случай.

В разпоредбата на чл.56 ал.3 от НПК са изброени обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на мярката за неотклонение – степента на обществената опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията, възрастта и други данни за личността му.

Всички тези обстоятелства, обаче, следва да са подчинени на коментираната по-горе цел на вземането на мярка за неотклонение, визирана в цитираната разпоредба на чл.57 от НПК - да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда.

Според настоящия съд при вземането на мярката за неотклонение спрямо обвиняемата Ж. Й. С. са били спазени посочените по-горе законови изисквания.

Спрямо нея е повдигнато и й е предявено обвинение за престъпление по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 алт.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, за което се предвиждат наказания лишаване от свобода от 2 до 8 години и глоба от 5 000 лв. до 20 000 лв. т.е става въпрос за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК и в тази връзка може да се направи извод, че се касае за престъпление с висока степен на обществена опасност.

По делото са събрани и в достатъчен обем доказателства, съдържащи се както в показанията на разпитаните свидетели, така приложените по делото писмени документи, от които може да се направи обосновано предположение за съпричастност на обвиняемата към деянието, за което тя е привлечена към 4 наказателна отговорност. И в това производство важи принципното положение, както в производството по вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, че не е необходимо тези доказателства да обосновават един единствен и категоричен извод за извършено престъпление, а е достатъчно от тези доказателства да може да се направи обосновано предположение в тази насока.

Неоснователно е и възражението, че определената спрямо обвиняемата мярка за неотклонение не съответства на целите визирани в разпоредбата на чл.57 от НПК, респ. и на критериите съдържащи се в разпоредбата на чл.56 ал.3 от НПК. Определената мярка за неотклонение в конкретния случай по вид напълно съответства както на целите, които се преследват чрез вземането й, така и обстоятелствата, от които зависи дали да бъде взета мярка за неотклонение въобще и каква да бъде тя.

По делото липсват доказателства относно наличието на други обстоятелства, които да обосновават извода за определянето на друга мярка за неотклонение. Следователно законосъобразно по отношение на обвиняемата е била определена мярка за неотклонение „парична гаранция”.

Наведените в жалбата на защитника доводи относно личността на обвиняемата и естеството на повдигнатото срещу нея обвинения, както и доказателствата за него не могат да обосноват извода, че за целите на наказателното производство е достатъчно по отношение на обвиняемата да бъде взета най-леката мярка за неотклонение – подписка, тъй като тя очевидно не съответства на критериите, съдържащи се в разпоредбата на чл.56 ал.3 от НПК и на самите цели на мярката за неотклонение, визирани в разпоредбата на чл.57 от НПК.

В този смисъл искането за определяне на по-лека мярка за неотклонение се явява неоснователно.

Що се отнася до размера на гаранцията, действително същият е явява завишен и в недостатъчна степен съобразен преди всичко с имущественото състояние на обвиняемото лице, респ. с възможността то да внесе тази гаранция.

В материалите по досъдебното производство се съдържа декларация от обвиняемата, в която тя сочи, че няма доходи и притежава единствено един автомобил в режим на съпружеска имуществена общност.

5

В тази връзка следва да бъде споделена тезата в жалбата, че при индивидуализация размера на взетата мярка за неотклонение „Гаранция" на практика следва да се потърси баланс между обществената опасност на деянието, обществената опасност на самия деец, но и на неговото реално материално положение и действителни финансови възможности.

С оглед на тези констатации настоящият съд намира, че парична гаранция в размер на 1000 лв. в по-голяма степен би съответствала както на степента на обществената опасност на деянието, за което е привлечена да отговаря обвиняемата Ж. С., така и на нейното имуществено състояние.

При това положение следва да се намали размера на взетата по отношение на обвиняемата Ж. Й. С. по досъдебно производство № 530/2024 г. по описа на РУ на МВР – Нова Загора мярка за неотклонение „парична гаранция” от 2000 лв. на 1000 лв.

Поради изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАМАЛЯВА размера на взетата по отношение на обвиняемата Ж. Й. С. с постановление от 18.11.2024 г. по досъдебно производство № 306 ЗМ530/2024 г. по описа на РУ на МВР – Нова Загора мярка за неотклонение „Парична гаранция” от 2000 лв. на 1000 лв.

Настоящото определение е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________ 6