Решение № 14197 от 21.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14197 гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110114984 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. Г. Д., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. М. Л. Л., АК – София, със съдебен адрес в ... против „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК 202376220, седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. „Света Троица”, ул. „Зографски манастир” № 15, вх. Г, ет. 6, представляван от Г.Б.К..

Твърди се в исковата молба, че на 19.12.2019 г., ищецът К. Г. Д. е сключил с ответника договор №3-1-9424- 212901 от 19.12.2019 г. за потребителски кредит тип кредитна линия, по силата на който ответното дружество е предоставитело на заемателя К. Д. парична сума в размер на 800 лв. /главница/ при следните условия: срок на кредита: I месец с падежна дата 19.01.2020 г., без фиксиран процент на ГПР, лихвен процент - 36%. Съгласно чл. 1, ал. 4, т. 4 от договора, договорът се обезпечава с поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лв. или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество. На 19.12.2019 г., между ищеца и „Кредит Гаранция” ЕООД, е сключен договор за възлагане на поръчителство, като съгласно чл. 2, ал. 2 от същия, размерът на таксата за поръчителство се определя в съставения от кредитодателя погасителен план. Възнаграждението по договора за поръчителство е в размер на 156 лв.

Ищецът твърди, че възнаграждението по договора за поръчителство е недължимо платено, тъй като договорът за потребителски кредит и договорът за поръчителство са нищожни, като противоречащи на императивни материално правни норми и съдържащи неравноправни клаузи. Поради недействителността на договорите, заемополучателят дължи връщане само на „чистата сума“, която е в размер на 800 лв., а останалата платена от него сума (156 лв.) следва да бъде върната, като дадена на нищожно правно основание.

К. Д. е предявил вземането си за горепосочената сума по реда на чл. 410 от ГПК, като заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение № 35018 от 06.12.2022 г. по частно гражданско дело № 54575 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав. В законовия едномесечен срок длъжникът (ответник в 1 настоящето производство) е възразил срещу дължимостта на задължението по заповедта, поради което с разпореждане № 20886 от 14.02.2023 г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на К. Д. обосновава правния интерес от предявяването на установителен иск против ответника за признаване на дължимостта на сумата от 156,00 лв. (сто петдесет и шест лева), заплатена без правно основание във връзка с Договор №3-1-9424-212901/19.12.2019 г. за потребителски кредит тип кредитна линия и Договор за възлагане на поръчителство.

С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предавения иск и направените доказателствени искания. Моли допълнително за събирането на писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД подава отговор на исковата молба, чрез адв. Х. Г., с който оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че процесният договор за кредит има необходимото съдържание съгласно чл. 11 ЗПК. Твърди, че на ищеца е била отпусната сумата от 800 лв., която следвало да бъде върната на една вноска в размер на 824 лв. Сочи, че няма законово изискване за предоставяне на методика или начина на изчисляване на ГПР, а само допусканията, използвани за изчисляването му.

Излага, че не е изисквал или приемал плащания за „такса гарант“. Поддържа, че в договора е посоченият правилният размер на ГПР. Твърди, че не му било известно потребителят да е договарял разход за поръчителство към момента на сключване на договора за кредит.

Оспорва изискванията за обезпечението да са умишлено заявени с оглед размера на отпусната сума по кредита. В процесния договор не се поставя изискване за кредитополучателя за сключване на договора за гарант. Излага, че в договора кредиторът е изискал от кредитополучателя да обезпечи кредита, а не да заплати такси и комисиони за допълнителни услуги. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът представя писмени доказателства.

За датата на откритото съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество представя писмено становище, с което поддържа направените во отговора възражения и искания. Не ангажира допълнително доказателства. документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на пълно и главно доказване по исковете с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и трето ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, и чл. 143 ЗЗП, а в условията на евентуалностустановителен иск по по чл. 26, ал. 1, предл. II и III ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, сключването на договора за кредит със соченото в исковата молба съдържание на оспорената клауза и сключването на договора за предоставяне на поръчителство, както и наведените основания за недействителност на двата договора. В тежест на ответника е указано да установи законосъобразността на договора за кредит и на договора за предоставяне на поръчителство, сключени в съответствие със ЗПК и ЗЗП; че сочената като неравноправна клауза на договора за паричен заем е индивидуално уговорена /т.е. не е била предварително изготвена от банката-кредитодател или дори да е била, то ищецът е имал възможност да ги обсъди с ищеца и да влияе върху съдържанието й/.

С доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата- наличието на облигационни отношения между ищеца и 2

„Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД по договор №3-1-9424- 212901 от 19.12.2019 г. за потребителски кредит тип кредитна линия, по силата на който ответникът отпуснал сумата в размер на 800 лв. в полза на ищеца; наличието на договор за предоставяне на обезпечение, сключен между ищеца и „Кредит Гаранция“ ЕООД.

В чл. 1, ал. 2 от договора за кредит е било уговорено, че кредитополучателят се задължава в 5-дневен от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по договора за кредитна линия да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор, с минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1500 лв., одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД.

На следващо място, установява се по делото, че на 19.12.2019 г. между К. Г. Д., в качеството му на клиент/кредитополучател, и „Кредит Гаранция“ ЕООД, в качеството му на поръчител, е бил сключен договор за възлагане на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да отговаря солидарно за всички задължения на ищеца при условията и за срока на договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“, сключен между К. Г. Д. и „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за възлагане на поръчителство, същият влиза в сила в момента на неговото подписване, но ще породи действие само ако кредитополучателят в срок от 5-дневен от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по договора за кредитна линия не осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение в размер на 1500 лв., одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД банка.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, за оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита, клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента. Възнаграждението, което клиентът дължи на поръчителя за изпълнение на задължението му по чл. 1, ал. 1 от договора, е в размер на 156 лв. Съгласно чл. 2, ал. 2, страните се договарят дължимото възнаграждение по чл. 2, ал. 1 да бъде заплащано на части съгласно погасителния план. Съгласно чл. 2, ал. 3 от договора, клиентът заплаща възнаграждението съгласно представен погасителен план по банковата сметка на посредника („Кеш Кредит“ ЕАД) или в брой в търговските обекти на посредника. На ищеца бил предоставен и погасителен план с включено възнаграждение за поръчителство, съгласно който, в случай на възползване от услуга за възлагане на поръчителство дължимата сума по възнаграждение за предоставяне на поръчителство възлиза в размер на 156 лв., а цялото задължение на кредитополучателя е в размер на 980 лв. – 800 лв. – главница, 24 лв. – договорна лихва и 156 лв. – възнаграждение по договора за поръчителство.

Сключените договори за потребителски кредит и договор за поръчителство са потребителски, поради което намират своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

3

В частност, преценката относно действителността на процесните договори за потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.