Акт от 30.10.2017, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./……..10.2017 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седми септември през две хиляди и седем надесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ДИАНА МИТЕВА при секретар Капка Микова като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1560 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по приети за разглеждане като ТЪРГОВСКИ СПОР кумулативно съединени искове, предявени от „ЕМОНА 2003“ ООД, ЕИК *********, гр.Варна, к.к. Св. Св. Констатин и Елена, парцел 15-103, 111, представлявано от управител Й. Н., чрез пълномощника си адв. Аврамова, служ. адрес гр. София, бул. Витоша 1А, Търговски дом, кантора 313, АД“Аврамова, Д. и партньори“(САК) срещу „ЕНЕРГО ПРО – МРЕЖИ”АД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. Вл. Варненчик 258, Варна Тауърс – Е, чрез АД „Величков, Желязков и партньори”(САК), преупълномощили адв. Б., служ. адрес *** както следва:

1. за установяване на нищожност на клауза, представляваща уговаряне на плащане на цена за прехвърлено право на собственост в полза на трето лице по т. 4 от договор, сключен с нот. акт № 45 от 09.12.2011г., вписан с вх.№28291/09.12.2011г, като акт №24, т. LXXX, д.17096/11г. на СВ – Варна

2. за присъждане на сумата от 68 090.40лв като дължим остатък от цена за прехвърлено право на собственост върху електроснабдително съоръжение по същия договор(сключен с нот. акт № 45 от 09.12.2011г.), ведно със законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска (11.11.2016г.) до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът основава претенцията си на безспорни твърдения за преюдициалните отношения между страните, предшествали сключването на сделката. Позовава се на изпълнение на предписанието за изграждане на електроснабдителни съоръжения за захранване на построена от него жилищна сграда, подлежащи на изкупуване от разпределителното предприятие – ответник преди окончателното поставяне под напрежение на системите за продажба на ел. енергия на отделните потребители – собственици на обекти в нововъзникналата етажна собственост. Твърди, че наред с други лица, които изградили друга част от съоръженията по преноса на енергия, е участвал в поредица от споразумения, в които е следвало да се уреди плащането на стойността на мрежовите съоръжения

(68 090,40лв), приключили с процесната сделка. Сочи, че в хода на преговорите, преди довършване на присъединяването на сградата и откриване на потребителски партиди, е бил предупреден от доставчика на ел. енергия, че дължи 210 085.03лв като стойност на начислени количества по справка № 18994/20.09.2011г за ненадлежно отчетена ел. енергия за минал период(20.03.2011 -15.09.11г.), поради липса на измерване, удостоверено в констативен протокол № 025007/15.09.2011г., издаден от ответника. Макар че тази претенция на доставчика в последствие е била отречена съдебно в поредица от процеси (по гр.д. №14879/2012г, 9св., ВРС, гр.д.№11797/2013г, 20св., ВРС, т.д.1774/2015г на ВОС и гр.д.

15331/2016г на 21 с-в ВРС) по искове на потребителя, заплащането на тази сума е било поставено като условие за приключване на договарянето на изкупуването на съоръженията (с цел надлежното захранване на сградата). Затова, въпреки несъгласието с констатациите за неотчетено потребление (с цел осуетяване на значителни вреди от спиране на ел. захранване),ищецът изплатил част от тази сума до 94 649,65лв на 05.10.2011г, а след договаряне в тристранно споразумение и допълнително още 18 686,58лв, а остатъкът следвало да бъде погасен чрез изплащане на стойността на изкупените с нотариалния акт съоръжения, като вместо на ищца цената следвало да получи неоснователно претендиращия плащане доставчик като трето ползващо се от акта лице.

Спорът между страните се концентрира в доводите им за валидност на това споразумението, възпроизведено и в нотариалния акт като уговорка за плащане на цената не на прехвърлителя, а на трето лице, обозначено като кредитор на продавача.

На първо място ищецът оспорва действителността на договарянето, като се позовава на липса на основание на тази уговорка в полза на третото лице поради нищожност на предхождащите я споразумения. Счита, че наличието на кауза в отношенията между уговарящия и третото лице е необходима предпоставка за валидност на уговорката. В конкретния случай тази кауза е била и възприета от обещателя, тъй като и трите страни са участници в предходно съглашение, посочено в нотариалния акт като основание за отклонението от типичното разплащане.

Ответникът не е оспорил това основание за облагодетелстване на третото лице, напротив извежда собствените си доводи от същото споразумение.

На второ място преюдициално ищецът обосновава твърдяната нищожност на посоченото тристранно споразумение(като кауза на уговорката в полза на третото лице) с липса на задължение за заплащане на потребена енергия, претендирана от бенефициера като възникнало от корекция на сметки въз основа на констативен протокол № 025007/15.09.2011г., съставен от ответника според ищеца само с цел избягване на плащането на цената на съоръженията.

Доколкото самото споразумение има установителен характер според ищеца, несъществуване на едно от насрещните парични задължения (по неплатено потребление на ел. енергия) прави невъзможен предмета на споразумението, възприеман като уговореното в споразумението изпълнение на другото задължения(по дължима цена за съоръженията). Допълнително ищецът излага и доводи за договаряне без основание, като счита, че споразумението е предназначено не за добросъвестно уреждане на тристранни отношения, а за придобиване на облага, договорена като възмездна, но със знание на всички договарящи за липса на насрещна компенсация( при явното му противопоставяне на коригирането на количествата на отчетено потребление като създадено само с цел да генерира насрещен дълг, компенсируем с цената на съоръженията).

Ответникът основава своите насрещни доводи на постигнато съгласие с ищеца като уговорител да изпълни възникналото при придобиване на собствеността задължение на цената в полза на конкретно посочено трето лице – бенефициер.

Счита, че друго основание, извън тази уговорка не се изисква, за да бъде зачетен погасителния ефект на извършеното от него като обещател плащане, преди да са били отречени правата на бенефициера като кредитор на уговорителя.

Евентуално сочи, че сключеното между страните и третото лице споразумение, представлява самостоятелно основание за клаузата в полза на бенефициера. Възразява, че целта на спогодбата не е да се констатират наличните задължения, а да се създаде определеност и безспорност в отношенията на всички участници в договора, чрез взаимна отстъпка, чрез отказ от предходни правни твърдения на страните, включително и чрез създаване на безспорни правоотношения, вместо действителното правно положение преди спогодбата.

Съответно според ответника каквито и да са били отношенията по повод корекционната процедура, след сключването на споразумението те са били преуредени по начин, изключващ бъдещо оспорване между всеки от участниците в спогодбата. В съответствие с тези доводи извън предмета на делото биха били както обстоятелствата по издаване на корекционната сметка, съответно отричането й в съдебните спорове между потребителя и доставчика, така и сторнирането на фактурата и доброволното връщане на сумите.

Допълнително ищецът излага доводите си срещу наличието на оспореното от него вземане по корекционна сметка, като се позовава на невярно протоколиране с КП №25007/15.09.2011г на неотчетено потребление при проверка на обект на адрес(ул. 1-ва № 28), различен от фактически посетения адрес(ул. 1-ва № 24), начисляване на потребление за обект, за който не е откривана партида на този потребител, липса на идентичност между абоната (за ап. 3 на ул. 1-ва № 24) и посоченото като потребител дружество (строител на недовършена сграда на ул. 1-ва № 28), като се позовава и цялостното сторниране на начислената по сметката му сума и доброволно върнати като признати за недължимо получени суми по сторнираната сметка до разликата, получена по процесната клауза.

По същество, чрез пълномощника си адв. Д., ищцовото дружество поддържа претенциите си. В писмено становище подробно се излагат доводи относно осчетоводяването на изплатена като цена по спорната клауза сума от обещателя и бенефициера. Такива обстоятелства обаче не са били посочени и установявани по настоящото дело (пълномощникът визира очевидно друго производство, в което е събирано заключение на вещо лице), съответно и съдът не следва да ги обсъжда. Изложени са доводи за доказана недължимост на корекционна сума, сторнирана изцяло от бенефициера, изключваща предмета и основанието както на спогодба, предназначена за уреди плащането именно на несъществуващото задължение, така и на споразумението, в което такова задължение се признава. Като счита, че нищожността на подготвителните съглашения изключва основанието за клаузата в полза на третото лице, моли съда за прогласи недействителността на уговорката, което ще обуслови и пораждането на задължение на бенефициера да върне полученото на обещателя. Поддържа и обусловената от това установяване претенция за надлежно плащане на цената пряко на уговорителя – прехвърлител на собствеността.

В писменото становище се възпроизвеждат и доводи, изключени изрично от съда с доклада по делото като квалификации, несъответни на обстоятелствата, сочени от страната (противоречие със закона и добрите нрави и привидност).

Процесуалният представител на ответника пледира бланкетно за неоснователност на претенциите, като е пропуснал да се възползва от предоставената му възможност за изложи писмено становище по същество.

Страните претендират насрещно определяне на разноски, конкретизирани в списъци по чл. 80 ГПК (л.153 и 157 по настоящото дело). Ищецът е оспорил като прекомерен размер на заплатен хонорар на пълномощника на насрещна страна.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Няма спор между страните относно фактите, породили отношенията по изкупуване на изработеното от ищеца(като инвеститор на строителството на жилищна сграда на адрес гр. Варна, к.к. Св.

Св. Константин и Елена, ул. Първа № 28, парцел 15-103,111) външно кабелно електрозахранване ниско напрежение от КТП до кабелни касети и кабелна мрежа ниско напрежение.

Съоръженията са били изградени по предписание в предварителен договор за присъединяване на потребител за изграждащ се обект (№ В07-0777/14.03.2007г), като необходими за захранване на отделни обекти от бъдещата етажна собственост.

Същевременно управляващите ищцовото дружество лица Минчо М. и Й. Н., заедно с друг търговец (БИЗНЕС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД ООД) общо изградили трафопоста и кабелната линия средно напрежение (захранващи и сградата на ищеца). Тези свои съоръжения инвеститорите( свързани лица с общо управление и съсобственост), е следвало да предложат общо за изкупуване на ответника като лицензиран оператор на електроразпределителна мрежа, съответно на уговорката в окончателния договор за присъединяване на сградата (№

В07-0777-В08Н-1641/21.10.2008г, изменен с доп. споразумение № В07-0777-В08Н-1641-В10-0351/10.05.2010г) преди окончателното поставяне под напрежение на съоръженията до границата на собствеността и началото на продажба на енергията по индивидуални партиди за всяко от жилищата на потребителите.

Цялостното съоръжение по пренос и разпределение (от средно до ниско напрежение) било остойностено в процеса на преговорите по изкупуването му (с протоколи от 10.11.2011г.), които приключили с поредица от споразумения между всички правоимащи лица.

Същевременно, преди довършване на присъединяването на сградата и откриване на потребителски партиди, ищецът е бил предупреден, че дължи стойността на начислени количества по справка № 18994/20.09.2011г за ненадлежно отчетена ел. енергия за минал период(20.03.2011 -15.09.11г.), поради липса на измерване, удостоверено в констативен протокол № 025007/15.09.2011г., издаден от ответника, по който доставчикът на ел. енергия остойностил дължимо неотчетено потребление в размер на 210 085.03лв с дебитно известие № **********/05.10.2011г. към фактура №**********/27.09.2011г. От показанията на свидетеля М., кореспондиращи и на писмения протокол, съставен от служители на ответника без присъствие на потребител, се установява, че проверката по потреблението на енергията, ползвана за недовършената сграда е била предшествана от спирането на захранване на целия трафопост, с което е било осуетено и подаването на ток към вече обитавана друга съседна сграда, изградена от същия инвеститор и към сграда, използвана за бизнес център. Същият свидетел излага последователно и непротиворечиво убедителни свои възприятия за действията на страните след съставянето на протокола 15.09.11г. и осъществена последваща проверка на място от служителите на разпределителното дружество в началото на м. октомври 2011г, които отворили трафопоста със собствения си ключ и потърсили от него само съдействие за връзка с управителя на ищцовото дружество.