Акт № 142 от 09.11.2026, Районен съд - Кнежа
- Съд
- Районен съд - Кнежа
- Дело
- 461/2026
- Подписан
- 09.11.2026
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11,ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.11,ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.13 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.13,ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.16 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.16,ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.21,ал.4 и ал.5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.21,ал.4 и ал.5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.2,ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5,ал.1,т.1,т.2 и т.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5,ал.1,т.1,т.2 и т.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5,ал.1,т.1,т.2 и т.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5,ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.9,ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.65 · Закон за Министерството на вътрешните работи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 142 гр. Кнежа, 09.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Пламен Г. Тодоров при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Гражданско дело № 20261430100461 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба на А. М. Д.,с ЕГН**********, с постоянен адрес:гр.К.,ул.
„***“№**,общ.К.,обл. Вр.,обитаващ имот в гр.Кн.,ул.„***“№**,подадена чрез адв.Д. Г. от АК–гр.Плевен,против неговия внук М. М. Д.,с ЕГН**********,с адрес за призоваване:гр.Кн., ул.„***“№**,с която се иска постановяване на мерки за защита от домашно насилие.
Молителят описва,че на 03.09.2026г., около 10:30ч.,в недвижим имот в гр.Кн.,ул.„***“№**, между него и ответника възникнал конфликт във връзка с използването на вода от намиращ се в дворното място кладенец.
Според молителя след отправена от него забележка ответникът реагирал агресивно, нарекъл го „неспособен“ и „негоден“, след което се насочил към него по начин,възприет от молителя като непосредствена заплаха от физическо нападение.
Излагат се твърдения от молителя и за предходни конфликтни отношения между страните, включително за психически тормоз и обидно отношение от страна на ответника.
С първоначалната молба са поискани от молителя мерки по чл.5,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от ЗЗДН.
Съдът с Определение №213/08.09.2026г.по настоящото дело е допуснал разглеждането на молбата и е постановил издаването на заповед за незабавна защита като въз основа на определението е издадена Заповед за незабавна защита №6/08.09.2026г.,с която ответникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя.
В хода на производството са приети представените с молбата писмени доказателства,включително декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН, удостоверение за родствени връзки,документи относно собствеността върху недвижимия имот и медицински документи.
Приобщени са и постъпилите от РУ–Кнежа материали,включително полицейската преписка по повод възникналия конфликт,документите за уведомяване на ответника за издадената заповед за незабавна защита, протоколът за предупреждение по чл.65 от ЗМВР, въпросникът за оценка на риска и формулярът за оценка спрямо пострадалото лице.
1
В проведеното на 01.10.2026г. открито съдебно заседание молителят се явява лично и с процесуалния си представител адв.Д. Г. от АК-гр.Плевен,а ответникът — лично и с адв.Ц. А. от АК–гр.Плевен.
Съдът предостави възможност на страните и процесуалните им представители да се запознаят с постъпилите полицейски материали,които впоследствие са приети като доказателства.
В същото заседание молителят е заяви, че не желае помирение с ответника, докато последният е изрази готовност за нормализиране на отношенията.
В проведеното на 05.11.2026г.последно открито съдебно заседание процесуалният представител на молителя заяви,че се отказва от разпита на предварително посочената свидетелка М. П. Д.а поради тежкото здравословно състояние.
По искане на ответната страна е допуснат и разпитан свидетелят М. А. Д.,който е син на молителя и баща на ответника.
Свидетелят разказа за наличието на трайно влошени семейни отношения, включително между него самия и неговия баща —молителя А. Д..
Същият изложи подробни сведения относно начина на ползване на недвижимия имот,обитаваните от страните отделни жилищни постройки, извършените от ответника ремонти и обстоятелството,че ответникът работи продължително време извън България.
По отношение на конкретния инцидент от 03.09.2026г. свидетелят заявяви, че не е присъствал на мястото на конфликта,но знае, че поводът за него е бил използването на вода от герана.
Свидетеля посочи,че ответника обитава отделна самостоятелна постройка в имота,а останалите членове на семейството живеят отделно.
Молителят оспори част от показанията на свидетеля,като изложи допълнителни твърдения за предходно агресивно поведение на ответника и за съществуващото напрежение в семейните отношения.
От своя страна ответникът М. М. Д. заяви,че след възникването на конфликта избягва контактите с дядо си,не желае нови разправии и счита,че всеки от тях следва да живее спокойно,без да притеснява другия. Ответникът поясни,че използва общия вход на двора, за да достигне до обитаваната от него жилищна постройка,както и че е вложил собствени средства в нейното ремонтиране.
В устните състезания процесуалният представител на молителя адв.Д. Г. поддържа искането за налагане на мерките по чл.5,ал.1,т.1 и т.3 ЗЗДН, а именно ответникът да бъде задължен да се въздържа от домашно насилие и да му бъде забранено да приближава молителя на разстояние по-малко от 2–3метра за срок от 12 месеца.
Процесуалният представител на молителя адв.Г. изрично заявяви, че не поддържат първоначалното искане ответникът да бъде отстранен от обитаваното жилище,като е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на ответника адв.Ц. А. оспори необходимостта от налагане на исканите мерки,като сочи,че отношенията между страните са усложнени от предходни семейни конфликти,а ответникът вече избягва контактите с молителя и работи продължително време извън страната.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните доказателства,становищата на страните и приложимия закон, приема следното от фактическа и правна страна :
Молбата е процесуално допустима.
Молителят е дядо на ответника,поради което между страните е налице родствена връзка по права линия,попадаща в приложното поле на чл.3 от ЗЗДН.
Молбата е подадена в предвидения от закона срок и е разгледана от компетентния съд.
2
Разгледана по същество,молбата е основателна в частта относно поддържаните искания за налагане на мерки по чл.5,ал.1,т.1 и т.3 от ЗЗДН, при условията и обхвата, изложени по-долу.
Съгласно чл.2,ал.1 от ЗЗДН домашно насилие представлява всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие,както и опитът за такова насилие,принудителното ограничаване на личния живот,личната свобода и личните права,извършен между лица, намиращи се в посочените от закона отношения.
Психическото насилие може да се изразява в обиди,унижаване,заплахи, агресивно поведение и други форми на неправомерно въздействие върху личното достойнство и психическата неприкосновеност на пострадалото лице.За осъществяване на тази форма на домашно насилие не е необходимо непременно да бъде причинено физическо увреждане.
По делото не се спори, че между молителя и ответника е възникнал конфликт във връзка с използването на вода от намиращия се в дворното място кладенец. Налице са и данни за трайно влошени семейни отношения, свързани с начина на ползване на имота и отношенията между отделните поколения в семейството.
Съдът намира, че самото съществуване на подобен конфликт не е достатъчно основание за защита по ЗЗДН. Необходимо е да бъде установено конкретно поведение на ответника, осъществяващо признаците на домашно насилие.
В настоящия случай съдът съобрази изложените в молбата твърдения за обидно и заплашително поведение на ответника подкрепени от представената декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН.
Съгласно чл.13,ал.3 от ЗЗДН,когато няма други доказателства за конкретните факти и обстоятелства,съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН.
Липсата на непосредствен свидетел на твърдяното насилие не изключва възможността съдът да приеме същото за установено, ако декларацията е конкретна и достоверна и не е опровергана от останалите доказателства.
Показанията на свидетеля М. А. Д. установяват наличието на семейно напрежение,както и редица обстоятелства относно отношенията между страните и ползването на недвижимия имот.
Съдът кредитира показанията му в тази им част, доколкото същите произтичат от личните му възприятия и знания за семейните отношения.
Същевременно свидетелят изрично заявява, че не е присъствал на инцидента от 03.09.2026г.
Поради това неговото становище относно поведението на страните при конкретния конфликт няма характер на непосредствено свидетелско възприятие и не може само по себе си да опровергае твърденията на молителя.
Съдът отчита и че свидетелят е баща на ответника и се намира в трайно влошени отношения с молителя,който пък е негов баща и дядо на ответника. Това обстоятелство не обезсилва показанията му, но налага внимателната им оценка съобразно чл.172 от ГПК.
От съвкупната преценка на представените доказателства, съдът приема, че при възникналия на 03.09.2026г.конфликт ответникът е проявил спрямо молителя агресивно, унизително и заплашително поведение,надхвърлящо пределите на обикновено словесно несъгласие.
Съдът съобрази напредналата възраст на молителя,както и обстоятелството, че поведението на ответника е било възприето от него като реална заплаха за личната му неприкосновеност.
Поради това,съдът намира, че е осъществен акт на психическо домашно насилие по смисъла на чл.2,ал.1 от ЗЗДН,който обосновава необходимостта от постановяване на мерки за защита.
Относно вида, обхвата и продължителността на защитните мерки :
Съдът следва да съобрази характера на установеното домашно насилие, възрастта на пострадалото лице,отношенията между страните и необходимостта защитата да бъде едновременно ефективна и съразмерна.
3
На първо място, съдът намира за необходимо да наложи мярката по чл.5,ал. 1,т.1 от ЗЗДН,като задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя. Посочената мярка е подходяща с оглед установения характер на насилието и необходимостта от предотвратяване на нови прояви на агресия, обиди,заплахи или друго неправомерно въздействие върху личността на молителя.
Заявеното от ответника намерение да избягва конфликтите и да не притеснява дядо си се отчита от съда като положително обстоятелство, но не отстранява необходимостта от съдебна защита.
По отношение на исканата мярка по чл.5,ал.1,т.3 от ЗЗДН съдът намира, че същата следва да бъде наложена при конкретно определени условия, съобразени с особеностите на настоящия случай.
От доказателствата се установява,че страните обитават отделни жилищни постройки в един и същ недвижим имот в гр.Кн.,ул.„***“№**.
Ответникът преминава през общия вход и дворното пространство,за да достигне до обитаваното от него жилище.
При тези обстоятелства налагането на забрана за приближаване на значително по-голямо разстояние би могло фактически да възпрепятства достъпа на ответника до неговото жилище,без това да е необходимо за осигуряване защитата на молителя.
Разпечатката съдържа 60 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b0d158e-ce64-465d-8bd5-f08ecc59d80e