Решение № 34 от 15.04.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Велико Търново, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000207 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ДАЛЛБОГГ:Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление град София, бул. “Г.М.Димитров“ № 1, чрез пълномощник – юрисконсулт И. Ц., срещу Решение № 78/02.07.2024г. по т.д. № 41/2024г. по описа на Окръжен съд-Плевен в частта, в която са уважени предявените от А. М. М. срещу дружеството искове с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ексцес, настъпил във връзка с ПТП, причинено на 27.06.2019г. от водач на лек автомобил, застрахован при ответника, в размер на сумата от 25 000 лв. и за заплащане на обезщетение за претърпени от същия ексцес имуществени вреди в размер на 4 100 лв., ведно със законната лихва върху всяка от посочените суми, считано от датата на увреждането - 08.06.2022г. до окончателното им изплащане. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, включително и неправилно приложение на нормата на чл.52 от ЗЗД. Развива съображения за завишен размер на определеното от съда обезщетение с оглед принципа на справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика, поради неотчитане в достатъчна степен на характера и интензитета на уврежданията, обема и продължителността на търпените вреди, както и че е налице пълно възстановяване на здравето и работоспособността на ищцата и не се очакват усложнения и влошаване на състоянието. Счита, че не е отчетена социално-икономическата обстановка и средната работна заплата в страната към релевантния момент, както и че вече е било присъдено 1 обезщетение за неимуществени вреди, репариращо всякакви болки и страдания на ищцата.

Прави искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго, с което исковите претенции бъдат изцяло отхвърлени, евентуално размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено. Претендира направените във въззивното производство разноски за заплатена държавна такса, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна А. М. М. е подала отговор на въззивната жалба чрез процесуалния си представител по пълномощие – адвокат Й. Д.. В същия заема становище за нейната неоснователност, като излага подробни правни и фактически доводи за липса на сочените в жалбата основания за неоснователност на исковата претенция и за определяне на по-нисък размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира сторените във въззивното производство разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят ЗАД „ДАЛЛБОГГ:Живот и здраве“ АД, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа в писмен вид подадената въззивна жалба и искането, направено с нея. Поддържа претенцията си за разноски съгласно списък по чл.80 ГПК. Евентуално, прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение с искане за намаляването му при съобразяване на липсата на правна и фактическа сложност на настоящото производство.

Въззиваемата страна А. М. М., чрез своя пълномощник – адвокат П. П., поддържа отговора на въззивната жалба. Моли последната да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а първоинстанционното решение – потвърдено, по съображения, подробно изложени в отговора. Поддържа искането си за разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира за установено следното:

С Решение № 260034/16.04.2021г., постановено по т.д. № 26/2020г. по описа на Окръжен съд-Плевен, ЗАД „ДАЛЛБОГГ:Живот и здраве“ АД е осъден да заплати на А. М.

М. сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесена съчетана травма при настъпило на 27.06.2019г. около 13.00 часа ПТП на главен път II-13 вследствие удар от л.а.

„Ауди А6 Куатро“ с рег. № ЕН 39****, управляван от водача Г. Т. Х., с посока на движение от град Искър към град Кнежа, и сумата от 3 617.92 лв. – обезщетение за претърпени от същото произшествие имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 23.10.2019г. до окончателното изплащане, като предявените искове са отхвърлени в останалите им части до пълните предявени размери. С Решение № 48/15.03.2022г. по в.т.д. № 336/2021г. на Апелативен съдВелико Търново първоинстанционното решение е отменено в частта, в която ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати на А. М. М. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 90 000 лв. до сумата от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 23.10.2019 г. до окончателното изплащане, 2 като искът е отхвърлен за разликата от 10 000 лв. и първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е добило законна сила.

Разглежданият в настоящото производство иск с правно основание чл.432 от КЗ произтича от твърдението на ищцата А. М. М., че е налице влошаване на здравословното й състояние – ексцес. Допълнителните болки и страдания търпяла поради направените й на 08.06.2022г. и на 27.10.2022г. две операции. В ИМ са изложени твърдения, че поради силни болки в дясната тазобедрена става и затруднено придвижване й бил извършен преглед от специалист ортопед-травматолог на 01.06.2022г. и била поставена диагноза коксартроза, установено скъсяване на травмирания при ПТП долен крайник и ограничени до невъзможност движения на дясната тазобедрена става, поради което била насочена за оперативно лечение. На 08.06.2022г. била извършена операция на тазобедрената става.

Въпреки добре зарастващата оперативна рана, болките в ставата не отшумявали, а ставали все по-силни и постоянни, трудно търпими, дори при покой. След преглед от ортопедтравматолог било установено още по-голяма скъсяване на крайника, а движенията в ставата продължавали да бъдат силно ограничени и болезнени. Отново била насочена към оперативно лечение. То било проведено на 27.10.2022г., когато е извършена нова операция на тазобедрената става. При нея ацетабулумът бил заменен с тазобедрена ендопротеза с механична фиксация и винтова стабилизация. Препоръчана й била физиотерапия след възстановяване на оперираната става, а на 05.07.2023г. били назначени различни по вид рехабилитационни процедури от специалист по физикална и рехабилитационна медицина.

Принудена била да разчита на помощта на близките си за обслужване на елементарни житейски нужди. Нарушено било психичното й здраве. Твърди, че претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за закупуването на тазобедрена ендопротеза за сумата от 4 100 лв.

Ответното дружество е оспорило наличието на ексцес с твърдения, че настъпването на посочените в ИМ болки и страдания вследствие на последващо влошаване на здравословното състояние на ищцата е било взето предвид в предходното производство и е формирало размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради неправилно проведено лечение на ищцата, наличието на дегенеративни заболявания отпреди произшествието, неглижиране от страна на ищцата на собственото й здраве и неполагането на достатъчно грижа за същото, счетени от първостепенния съд за неоснователни и недоказани.

По делото е представен документ, издаден от „ДКЦ-Плевен“ ЕООД, Клиника по физикална терапия и рехабилитация, видно от който ищцата е диагностицирана с посттравматична коксартроза вдясно и е установено, че долният й десен крайник е с 1 см покъс от левия.

От Епикриза на УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ – Плевен, Клиника по ортопедия и травматология, се установява, че ищцата е постъпила в болничното заведение на 06.06.2022г. Констатирано е, че десният й долен крайник е скъсен с около 1 см, както и силно ограничени и болезнени активни и пасивни движения в дясна тазобедрена става. На 08.06.2022г. под спинална анестезия е извършена операция на същата става – отстранена гноевидна материя, поставени дренажи, шев и стерилна превръзка. Изписана е на 10.06.2022г. с вписана диагноза посттравматична коксартроза вдясно.

От Епикриза, издадена от същото болнично заведение, се установява, че на 25.10.2022г. ищцата отново е постъпила в клиниката със скъсен с около 1,5 см долен крайник и силно ограничени и болезнени активни и пасивни движения в дясна тазобедрена става.

Поставена диагноза посттравматична артроза на дясна тазобедрена става. На 27.10.2022г. под спинална анестезия е извършена оперативна интервенция на ставата, при която е имплантирана изкуствена тазобедрена става вдясно.

3

Видно от амбулаторен лист от 05.07.2023г., при извършен преглед на ищцата на посочената дата, същата е била насочена към консултация с физикална и рехабилитационна медицина. На същата дата е проведен преглед от специалист по физикална и рехабилитационна медицина.

Представена е фактура № 7000025914/08.06.2022г., издадена от УМБАЛ „Д-р Г.

Странски“ – Плевен на ищцата, за сумата от 4 100 лв. с вписано основание – доплащане на тазобедрена ендопротеза, както и вносна бележка от същата дата за заплащане на сумата.

На 23.10.2023г. ищцата предявила застрахователна претенция към ЗАД „ДАЛЛБОГГ:Живот и здраве“ АД за претърпените от нея след първото дело неимуществени и имуществени вреди вследствие на преживяното произшествие. След изискване и съответно представяне на допълнителни документи получила отказ за изплащане на претендираните суми.

По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на св. Б. Б., фактически съпружески съжител на ищцата, се установява, че при извършен на последната в Ортопедия й била поставена диагноза коксартроза, а лекарят им казал, че трябва да се направи операция за смяна на ставата. По време на интервенцията било установено, че има гной в тазобедрената част, която била премахната, но поради това не била извършена смяна на ставата. След изписването на ищцата от болницата, тя била на памперси, не можела да се движи и да се обслужва сама. Започнала да се движи с патерици, но винаги с помощта на някой до нея. През м.октомври същата година била извършена операция за смяна на ставата и след това отново била на легло, на памперси, не можела да се обслужва сама, кракът й започнал да отича и съжителят й спрял да ходи на работа, за да се грижи за нея. Понякога плачела по цяла нощ от много силни болки. Всичко това се отразило на психиката й – плачела постоянно, казвала, че е негодна, че не може да свърши нищо. В началото след втората операция не можела да стъпва на десния си крак. Идвал рехабилитатор в дома им, който показал движенията, които трябва да прави. Тъй като кракът й я болял и отичал, купили ортопедичен чорап да го обува. Една година след последната операция започнала да ходи на работа, но й сменили позицията, за да може да не стои права постоянно, а да може и да сяда.