Решение № 73 от 10.03.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Казанлък, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЯН Г. ИЛИЕВ при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно наказателно дело № 20265510200034 по описа за 2026 година Обжалвано е Наказателно постановление № ОП-281 от 05.12.2025 г. на Директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община К.. Жалбоподателят С. М. Д., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение и излага общи оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила.

В с.з. редовно призован жалбоподателят не се явява, но в писмено становище на адв. А. С. се излагат конкретни доводи за незаконосъобразност на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. чрез юрисконсулт С.С. счита, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди НП.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е основателна, но по съображения, различни от посочените в нея и писменото становище.

Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 25.09.2025 г. около 10.18 часа в гр. К. на паркинг „П.к.“ жалбоподателят е допуснал престой и паркиране на МПС-во с рег. № ****** върху тротоара извън случаите регламентирани от ЗДвП и ППЗДвП, с което виновно е нарушил чл. 7 от Наредба № 4 за реда за спиране, престой и паркиране на ППС-ва на територията на община К.

1

(Наредбата).

Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 111 от 03.11.2025 г.

3 бр. фотоснимки и показанията на св. Д. Д., които напълно кореспондират помежду си.

Описаната фактическа обстановка не се оспорва в писменото становище.

От фотоснимките е видно, че л.а. на жалбоподателят е паркиран изцяло върху тротоара и заема цялото му пространство, като по делото не се установява, че мястото е било определено от Общината, като собственик на пътя за паркиране върху тротоара.

При правилно установената фактическа обстановка изводът на АНО, че жалбоподателят е нарушил чл. 7 от Наредбата по изложените по-долу доводи е неправилен.

Съгласно тази разпоредба не се допуска престой и паркиране на моторни превозни средства върху тротоарите, освен в случаите регламентирани от ЗДвП и свързаните с него подзаконови нормативни актове.

В случая не се констатират изключения по ЗДвП и ППЗДвП.

Съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗДвП…допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

Двете норми не изглежда да са в противоречие, защото според чл. 7, ал. 2 от ЗНА наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-горна степен, какъвто се отнася ЗДвП спрямо Наредбата.

За извършеното нарушение АНО е наложил административно наказание глоба в размер на 120 лв. (61,35 €) по чл. 51 от Наредбата.

Съдът не споделя обаче, че жалбоподателят следва да бъде подведен под отговорността на чл. 51 от Наредбата.

Разпоредбата на чл. 51 от Наредбата е обща санкционна норма, т.е. тя не предвижда конкретен състав за нарушение за неправилно паркиране и предвижда глоба в размер от 50 до 150 лв. за всякакви нарушения на Наредбата. Освен това в чл.

54 от Наредбата изрично е посочено, че при нарушения на правилата за паркиране, Наредбата се прилага само ако няма санкция в ЗДвП. В случая обаче разпоредбата на чл. 178е от ЗДвП предвижда санкция за неправилно паркиране и дори се явява по-леко наказуем състав на нарушение. Според нея наказва се с глоба 100 лв. лице, което паркира пътно превозно средство…на тротоари в населените места извън разрешените за това места.

2

Следователно чл. 54 от Наредбата напълно изключва прилагането на чл. 51 от Наредбата, а от това следва, че деянието е напълно ненаказуемо по Наредбата, дори и самата тя да предвижда забраната за паркиране върху тротоара в чл. 7 от Наредбата.

Този извод е важен от гл. точка на възможността за прилагане на разпоредбата на чл.

63, ал. 7, т. 1 и т. 2 от ЗАНН, която дава възможност съдът да измени НП като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението и да намали размера на наложеното наказание като в случая приложи по-леко наказуемия закон по чл. 178е от ЗДвП, който определя абсолютен размер на санкцията в размер на 100 лв.

По делото не се събраха доказателства, които установяват нови фактически положения (чл. 84 от ЗАНН във вр. чл. 316 от НПК) и представляващи съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, затова съдът следва да прецени само останалите предпоставки на чл. 63, ал. 7, т. 1 и т 2 от ЗАНН.

Съдът счита обаче, че разпоредбите на чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2 от ЗДвП не са приложими, тъй като по-горе бе направен извод, че по силата на чл. 54 от Наредбата деянието не е наказуемо по нея и затова общата разпоредба на чл. 51 от Наредбата не се явява закон, който е определил по-тежка санкция за неправилно паркиране върху тротоара.

Съдът счита, че макар да е налице правна уредба за неправилно паркиране върху тротоара, разпоредбата на чл. 7 от Наредбата е неприложима, поради наличието на правна уредба на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Това е така, защото ЗДвП не предвижда наказуемост за нарушение на подзаконови нормативни актове, издадени от общините а само на разпоредби на ЗДвП. В този случай е недопустимо да се вмени като нарушение забрана по наредба, а да се наложи наказание по закон, който не предвижда това.

Следователно производството е следвало да започне и развие за нарушение по ЗДвП, защото разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 1 от ЗДвП допуска служби за контрол, определени от кмета да контролират спазването на правилата за паркиране, а разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП допуска издаването на наказателни постановления по ЗДвП от кметовете на общини.

Следователно НП е било издадено в нарушение на материалния закон, поради което на осн. чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН следва да се отмени като незаконосъобразно.

Не се споделят възраженията на жалбоподателя в писменото становище за нарушения на процесуалните правила. Грешките в придружителното писмо относно датата на посещение за връчване на НП са без значение, тъй като след извършената проверка за допустимост на жалбата съдът с Определение № 77 от 30.01.2026 г. е приел, че жалбата е била подадена в законен срок.

3

Фишът макар и приравнен на НП като правораздавателен акт (чл. 186, ал. 8 от ЗДвП) не придобива сила пресъдено нещо, след като е бил оспорен. Характерното при издаване на фиш, че наказателната отговорност се реализира незабавно без провеждане на административнонаказателно преследване и специална процедура по доказване на нарушението. Обратно, при оспорване на фиша, той губи значението си на процесуален акт, затова от правно значение за валидност е процедурата, започната със съставянето на акт и издаване на НП. В случая съдът не установява процесуални пороци при издаване на НП и при съставянето на акта. Както в НП така и в акта са били посочени времето, мястото и начина на извършване на нарушението, като контролният орган и съответно АНО не е длъжен при обозначаване на мястото на нарушението да ползва официални наименования от кадастъра или конкретен административен адрес за място на извършване на нарушението. Достатъчно е като място да бъдат посочени населеното място и общоприети от обществеността понятия за място. И на последно място, когато законът не предвижда по-тежко наказуем състав на нарушение, извършено в условията на повторност, няма пречка при обосноваване на наказанието АНО да използва повторността (повторимостта, както е формулирано в НП) за да мотивира по-тежък размер на санкцията по чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ОП-281 от 05.12.2025 г. на Директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община К., с което на С. М. Д. ЕГН ********** е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 61,25 (120 лв.).

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4