Решение № 982 от 16.05.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 982 гр. Пловдив, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20215330206269 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 21-1030-002663/26.03.2021 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полици я“, с което на А. С. И. с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и се отнемат 8 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.

Жалбоподателят моли да се отмени НП. Оспорва фактическата обстановка и установяването авторството на деянието. В допълнително писмено становище и в пледоарията се поддържа жалбата, като в допълнение сочи, че липсва декларация по чл. 188 от ЗДвП от собственика на процесното МПС. Анализират се доказателствата по делото. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда, в което посочва, че обжалваният акт е законосъобразен, а нарушението доказано и моли да бъде потвърден. Не изпращаa представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.

От фактическа съдът намери за установено следното:

Собственик на лек автомобил „БМВ 320ЦД“ с рег. № *** е В. С. И..

На 08.02.2021 г. около 19:53 ч. жалбоподателят А С. И. управлявал лекия автомобил на В. И.. Движел се в гр. Пловдив по бул. „Цариградско шосе“.

Наближавайки кръстовището с ул. „Ландос“ жалбоподателят намалил скоростта и 1 спрял на червен забранителен сигнал, с който се регулирало движението на кръстовището. Светофарната уредба работила в нормален режим. Преди да светне позволителен (зелен) сигнал на уредбата жалбоподателят потеглил с управлявания от него автомобил и навлязъл и пресякъл кръстовището на червен сигнал на уредбата.

При преминаването се разминал с автомобил, за който светофарът позволявал движение. Поведението му било забелязано от Д.П., който изчаквал в съседната лента, малко зад жалбоподателя в автомобила си. Последният имал видеорегистратор, който заснел ситуацията, и подал сигнал до контролните органи, като им предоставил копие на видеозаписа. Случаят бил предаден на п*** К.П., който установил собственика на автомобила, а по-късно и че той бил управлява от жалбоподателя. Последният бил призован и запознат с видеозаписа.

За установеното бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА бл. № 996171/09.03.2021 г., в който е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В акта нарушителят не отразил да им възражения. В тридневен срок от съставяне на акта не е постъпило писмено възражение от него. Актът е съставен в присъствието му и пред двама свидетели, един от които собственика на видеорегистратора. При работата по случая били снети писмени обяснения от жалбоподателя.

За извършените нарушения било издадено и обжалваното НП, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К.П. – актосъставител, Д.П. - очевидец, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, копие от сигнал за нарушение, копие на писмено сведение, писмено обяснение от А.И. и Д.П., справка за промяна на регистрацията на МПС, справка за нарушител/водач, оправомощителни заповеди № 8121з-515/14.05.2018 г, № 8121з-825/19.07.2019 г., № 317з-7914/20.12.2019 г. на МВР, както и вещественото доказателство – компакт диск.

Разпитан в съдебно заседания актосъставителят потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че си спомня случая, както и че изгледал съдържанието на изпратения сигнал и видеоклип, установил е собственика на автомобила, както и кой го е управлявал.

Същевременно свидетелят П. е станал пряк очевидец на събитията, като потвърждава, че притежава видеорегистратор, с който е заснет случая и който снима непрестанно.

Показанията на свидетелите съдът намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства и видеоклипа от компакт диска, поради което им дава вяра. Същите съответстват на съставения АУАН, не опровергават фактическите констатации в него и затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

Затова те са достоверен източник на информация. Същевременно показанията на свидетеля П. съответстват и на дадените пред органа писмени обяснения.

В съдебно заседание се извърши и оглед на приложеното веществено доказателство – диск, като се възпроизведе съдържанието му. При оценка на вещественото доказателство и съдържащият се в него клип съдът взе предвид, че последният е съставен не нарочно за административнонаказателното производство.

Всъщност процесът за заснемане на видеорегистраторът зависи единствено от това да бъде включен и след това заснема непрестанно. В тази връзка съдът намира, че следва да се приеме като валидно, допустимо и необходимо доказателство по делото, тъй като 2 по него се съдържат следи от нарушението. Константна е съдебната практика на ВКС относно кредитирането с доверие на такъв тип записи, които са направени от охранителни камери (подобни на видеорегистратора по начин на работа), доколкото последните не са съставени изключително за конкретното производство. Същото и в контекста на конституционно гарантираното право на лицата на личен живот и забраната лицата да бъдат заснемани, фотографирани без знанието им или въпреки изричното им несъгласие. Впрочем в случая не самото лице е било записано, а единствено управлявания от него автомобил, което и изключва случая от обхвата на посочената норма.

Следва да се отбележи, че с доверие се оцениха и писмените обяснения на жалбоподателя, като съдът ги оцени след преценката им на базата на всички събрани доказателства, като взе предвид и възможността същите да представляват защитна позиция в производството. В този смисъл жалбоподателят е признал управлението на автомобила по време и място на извършване на нарушението и самото нарушение. Тези обстоятелства не са в негова полза и предвид на признанието на неизгодни за него факти, съдът счете, че същите отговарят на обективната обстановка. Същевременно е изложил и данни за причините за поведението му, които вече съдът намира за защитна позиция, нелогически и недостоверни, поради което не им се довери.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на очевидец, свидетел и нарушителя, като последният е имал право да направи възражения и в тридневния срок не е депозирал такова. В акта е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на задължителните указания на светлинната сигнализация.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и 3 с пътната маркировка. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че А.И. като водач на МПС на 08.02.2021 г. около 19:53 часа в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Цариградско шосе“ и ул. „Ландос“ е преминал на неразрешаващ „червен“ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, което е възприето от намиращия се зад него очевидец. Следователно жалбоподателят не е съобразил движението си със светлинните сигнали на посоченото място и е нарушил вмененото му задължение за тяхното спазване.

Безспорно се установява и авторството на нарушението, доколкото са събрани категорични доказателства в тази връзка, а именно писменото обяснение на жалбоподателя, който признава, че за датата и часа му е управлявал процесния автомобил. Затова и не се възприе възражението в тази връзка. Действително не е налице декларация по чл. 188 от ЗДвП от собственика на автомобила, но това не задължително условие по смисъла на закона като начин за установяване на авторството на нарушението. В конкретния случай същото е установено по делото с други допустими и относими доказателствени средства.

От субективна страна нарушителят е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението да спазва светлинната сигнализация по пътищата може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – за живота, здравето и имуществото всеки участник в движението, и е искал настъпването на последиците като именно е преминал въпреки забраняващия сигнал на светофарната уредба.

За размера на наложената имуществена санкция:

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, която предвижда, че водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, се наказва с глоба в размер на 100 лв., т.е. размерът на глобата е фиксиран.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, в контекста на липсата на възможност за избор на различен от определения в закона конкретен размер. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение, доколкото същата разпоредба следва да се преценява и към момента на деянието.

Съгласно легалната дефиниция по пар. 1, т. 4 от ДР към ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Настоящият случай не се отличава с незначителността на вредните си последици или на другите смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушение от същия тип. Поведението на водачите на МПС следва да се характеризира с изключително внимание и концентрация предвид високия риск от настъпване на тежки последици от материален и нематериален характер и единствено добро стечение на обстоятелствата е предпазило нарушителя именно от такива.