Решение № 4253 от 12.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4253 гр. С., 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следН. състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20231110143561 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена от „Т. С.“ ЕАД срещу Д. А. П., В. Р. П. и А. Р. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите както следва: 2183,32 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 540,20 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 12.07.2023 г.; 28,38 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.06.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 03.08.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 7,56 лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2020 г. – 12.07.2023 г., в условията на разделна отговорност при квоти както следва:

Д. А. П. – 2/4 или сумата от 1091,66 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 270,10 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 12.07.2023 г.; 14,19 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.06.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 03.08.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 3,78 лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2020 г. – 12.07.2023 г.,

1

В. Р. П. – ¼ или сумата 545,83 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 135,05 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 12.07.2023 г.; 7,09 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.06.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 03.08.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 1,89 лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2020 г. – 12.07.2023 г.,

А. Р. П. – ¼ или сумата 545,83 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.08.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 135,05 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 12.07.2023 г.; 7,09 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.06.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 03.08.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 1,89 лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2020 г. – 12.07.2023 г.

Ищецът твърди, че ответниците като собственици на апартамент, находящ се в гр. С., ул. „Р. А." № *, бл. **,вх. *, ет. *, ап. **, имат качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабдеН.т имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. с.“ ЕООД, съобразно сключеН. между посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесН. период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответниците дължат на ищеца претендираните суми.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Р. П. чрез назначеН. от съда особен представител, е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва наличието на облигационни отношеН. и развИ. подробни съображеН. в тази насока. Сочи, че претенциите на ищеца са в разрез с ДиректИ.2005/29/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 11.05.2005 г. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Д. А. П. и В. Р. П. са депозирали отговори на исковата молба с идентично съдържание.

Ответниците оспорват да са собственици или ползватели на имота. Релевират 2 възражение за изтекла погасителна давност. Сочат, че ищецът не е легитимиран да претендира стойността на услугата дялово разпределение. Не оспорват количеството потребена ТЕ, както и че не е налице плащане досежно просецните задължеН., като в тази връзка правят искане да не се допускат поисканите от ищеца експертизи. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главница за топлинна енергия и лихва за забава - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношеН. между страните за доставката на топлинна енергия - че облигационното правоотношение е възникнало на соченото от ищеца правно основание – по силата на закона и с оглед притежаваното от ответниците право на собственост върху имота през исковия период, обема на реално доставената до имота на ответниците топлинна енергия, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, изпадането в забава в плащането на главното задължение; по иска за главница за цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия - че услугата за дялово разпределение на ТЕ е извършена през исковия период, както и легитимацията си да претендира дължимостта на това вземане и неговия размер и изпадането в забава на ответниците.

Ответниците следва да докажат възражеН.та си (правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи) срещу съществуването на вземаН.та, респективно срещу изискуемостта им.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

Спорно на първо място е дали ответниците са клиенти на топлинна енергия за исковия период, като в тази връзка съдът приема следното:

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно задължителните разяснеН. на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 3

2/2017 г. по описа на ОСГК, ВКС, освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограничено вещно право на ползване върху топлоснабдеН. имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с открИ.не на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.

С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител и на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

В случая от приетия по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, се установява, че на 02.06.1970 г. ИК на Ленински РНС, действащ като представител на Ик на СГНС е продал на А. П. М. и Р. Ж. М. описаН. в исковата молба апартамент № 8, на втори етаж, кв. „И.", ул. "Т. П." № **, вх. *.

Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 1393/21.10.2015 г., издадено от Столична община, район "И.", А. П. М. е починал на 07.10.2001 г., като е оставил за свои наследници по закон Р. Ж. М. /съпруга/, Д. А. П. /син/ и Р. А. П. /син, починал на 23.04.2014 г./, който от своя страна е наследен от децата си В. Р. П. и А. Р. П..

Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 1394/21.10.2015 г., издадено от Столична община, район "И.", Р. Ж. М. е починала на 11.10.2013 г., като е оставила за свои наследници по закон Д. А. П. /син/ и Р. А. П. /син, починал на 23.04.2014 г./, който от своя страна е наследен от децата си В. Р. П. и А. Р. П..

Не се твърди и не се установява някой от наследниците да е извършил отказ от наследство. Напротив, от представената Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти от 07.09.2017 г. се установява, че ответниците са декларирали описаН. в исковата молба имот като собствен, т.е. признали са приемането на наследството на своите 4 наследодатели-собственици.

С оглед разяснеН.та на посоченото тълкувателно решение съдът приема, че именно ответниците в качеството си на собственици на имота през процесН. период (придобит по наследство от А. П. М. и Р. Ж. М.) са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по аргумент на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т.

2а от ДР на ЗЕ и имат задължение да заплаща стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота за исковия период, доколкото по делото не се твърди и не се установява правото на собственост, възникнало в полза на ответниците да е било прехвърлено през процесН. период или да е било учредено вещно право на ползване в полза на друго лице, или сключен изричен писмен договор между "Т. С." ЕАД и трето за спора лице.

Настоящият състав достига до извод, че ответникът Д. А. П. се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от процесН. имот, а ответниците В. Р.