Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 351 от 27.06.2025, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 230/2025
Вид
Определение № 351
Подписан
27.06.2025
Състав
Надя Георгиева Пеловска-Дилкова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.126, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8, ал. 1 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 351 гр. Враца, 27.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Гражданско дело № 20251400100230 по описа за 2025 година

М. П. А. от гр.Враца е предявила иск против Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, за прогласяване нищожността на неустойката, уговорена в т.30 от договор за аренда №100/13.04.2022г., вписан в СВ-Враца с вх.

№1888/15.04.2022г., поради накърняване на добрите нрави.

Искът е бил предявен пред Софийски градски съд, който с влязло в сила определение №1977/31.01.2025г. е прекратил образуваното пред него дело и е изпратил същото по подсъдност на Окръжен съд-Враца, където е образувано настоящето гр.дело №230/2025г.

При извършена проверка за редовност на исковата молба, съдът констатира, че същата отговаря на изискванията по чл.127 и чл.128 от ГПК, поради което и на осн.чл.130 от ГПК съдът пристъпи към проверка за допустимост на предявения иск.

При извършената проверка по чл.130 ГПК и след извършена служебна проверка в ЕИСС, Врачанският окръжен съд констатира, че са налице предпоставките за прекратяване на настоящето производство по смисъла на чл.126, ал.1 ГПК, като съображенията за това са следните:

В настоящата искова молба ищцата поддържа, че между нея и Областна дирекция „Земеделие“-Враца, е бил сключен договор за аренда №100/13.04.2022г., вписан в СВ-Враца с вх.№1888/15.04.2022г., по силата на който на ищцата, в качеството й на арендатор, били предоставени за временно ползване земеделски земи от държавния поземлен фонд в размер на общо 722,602 дка, срещу поето насрещно задължение за заплащане на арендна цена, половината от която платима при сключване на договора и не по-късно от 01.10.на всяка следваща стопанска година, а останалата половина с падеж 31.01.на текущата стопанска година. В исковата молба се посочва, че с разпоредбата на 30 от арендния договор страните договорили, че при неплащане на арендната цена в договорения срок, арендаторът дължи обезщетение в размер на 1

0,3% върху дължимата сума за всеки просрочен ден до окончателното й изплащане.

Твърди се също, че договорът за аренда бил прекратен едностранно от арендодателя на 25.07.2023г. с твърдения за неплащане на договорената арендна цена за стопанската 2022/2023г., като освен плащане на цената било поискано и заплащането на обезщетението по 30 от договора. Ищцата посочва, че за събиране на сумите по арендната цена и обезщетението по т.30, ответникът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изп.лист, против които е подадено възражение по чл.414 ГПК и след предявяване на иска за установяване на вземанията е образувано гр.дело №430/2024г.по описа на Окръжен съд-Враца.

Ищцата поддържа, че клаузата по т.30 от договора за аренда е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, като се излагат доводи, че уговореното обезщетение е вид мораторна неустойка, а не обезщетение по чл.86 ЗЗД и е нищожно съглашение, тъй като уговореният размер от 0,3% на ден без краен срок създава възможност за калкулиране на огромна неустойка, надхвърляща в пъти законната лихва и неотговаряща на присъщите функции на неустойката.

При така изложените в исковата молба твърдения, че между страните е налице висящ спор за дължимост на неустойката по т.30 от арендния договор, съдът извърши служебна справка от ЕИСС за предмета и движението на гр.дело №430/2024г.по описа на Окръжен съд-Враца, при което констатира следното:

Гр.дело №430/2024г.по описа на Окръжен съд-Враца е образувано на 03.06.2024г.по искова молба на Българската държава, представлявана от министъра на земеделието и храните, с която против М. П. А. са предявени обективно кумулативно съединени главен положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 8, ал. 1 ЗАЗ за установяване съществуването на вземане на ищеца за арендна вноска и акцесорен положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца за неустойка за забава върху претендираната главница.

В тази искова молба ищецът Република България, представлявана от министъра на земеделието и храните, действащ чрез пълномощника си - директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Враца, твърди, че съгласно Договор за аренда № 100/13.04.2022 г., вписан в Служба по вписванията - гр. Враца с вх. № 1888/15.04.2022 г., Акт 132, Том 2, сключен между министъра на земеделието и храните, БУЛСТАТ 831909905, чрез директора на областна дирекция „Земеделие" - Враца, от една страна като арендодател, и ответницата М. П. А. от гр. Враца, от друга страна като арендатор, е предоставена на арендатора за временно възмездно ползване земя от държавния поземлен фонд (ДПФ) от 722,602 дка в землището на с. ***, общ. Бяла Слатина, обл.

Враца. Поддържа, че според клаузите на договора за аренда, касаещи заплащането на годишната арендна вноска, а именно в т. 5 от раздел I и т. 5.3., е уговорено, че арендаторът се задължава при сключване на договора и не по-късно от 01 октомври на 2 всяка следваща стопанска година: да заплати 50 % от годишната арендна вноска по т.5.1 и да представи на арендодателя оригинал или заверено копие на платежен документ и да представи на арендодателя запис на заповед в размер на останалите 50 % от годишната арендна вноска, с падеж 31.01. /31 януари/ на текущата стопанска година. Посочва, че договорът за аренда е прекратен от арендодателя с Нотариална покана с pen № 2216/22.05.2023 г. на Рейна Стефанова, нотариус с район на действие Районен съд - Враца, която е връчена на ответницата на 10.07.2023 г. с уведомление, съгласно чл. 47, ал. 1 от ГПК; договорът е прекратен на 25.07.2023 г., към който момент е изтекъл 14-дневния срок за плащане на сумите по нотариалната покана.

Изтъква, че до момента на подаване на исковата молба ответницата не е изпълнила задълженията си по договора за аренда, като за стопанската 2022/2023 г. му дължи заплащане на авансова арендната вноска в размер на 40 749,17 лв. с падеж 01.10.2022 г. и арендна вноска - доплащане за стопанската 2022/2023 г. с падеж 31.01.2023 г. в размер на 40 749,17 лв. Твърди също, че с оглед т. 30 от сключения договор за аренда, при неизпълнение на арендното плащане в договорения срок арендаторът му дължи обезщетение в размер на 0.3 % на ден, като за първата вноска с падеж 01.10.2022 г. дължи обезщетение за всеки просрочен ден до окончателното й изплащане, т.е. дължи обезщетение за периода от 04.10.2022 г. до 31.03.2023 г. в размер на 21 882,75 лв., а за втората вноска с падеж 31.01.2023г. - в размер на 7 212,75 лв., начислена за периода от 01.02.2023 г. до 31.03.2023 г. или общо сумата 29 095,50 лв. /дължима сума за обезщетение/. Поддържа, че гореописаните суми не били доброволно изплатени от арендатора М. А., поради което е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което било образувано ЧГД № 3015/2023 г. по описа на Районен съд - Враца. По образуваното дело била издадена заповед за изпълнение № 1799/07.12.2023 г. и изпълнителен лист. След връчване на същата на длъжника, М. А. е подала възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК с дата 29.04.2024 г., което обуславя правния му интерес от предявяване на установителен иск за вземанията си.

Моли съда, да признае за установено, че ответницата М. П. А. дължи на Българската държава, представлявана от министъра на земеделието и храните, сумата от общо 110 593,84 лв., включваща сумата 81 498,34 лв. - главница по договора за аренда, както и обезщетение върху тази сума от 29 095,50 лв., начислено към 31.03.2023 г., както и да осъди ответницата М. П. А. да му заплати разноските по ЧГД № 3015/2023 г. в размер 2 211.88 лв. държавна такса за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК, и сторените разноски по настоящото дело за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

С подадения по реда на чл.131 ГПК отговор ответницата М. А. е въвела насрещно възражение за недължимост на претендираното от Държавата обезщетение по т.30, поради нищожност на договорната клауза, като противоречаща на добрите 3 нрави, като това възражение е било прието за разглеждане от съда. С постановеното по гр.дело №430/2024г. решение от 19.03.2025г., Окръжен съд-Враца се е произнесъл по възражението за нищожност на клаузата за обезщетение, като е приел, че тя не е нищожна и е признал за установено в отношенията между страните, че М. А. дължи сумата от 26 407,75 лв., представляваща неустойка за забава върху арендното плащане по договора за 2022/2023 стопанска година, включваща сумата 21 882,75 лв. неустойка върху авансовата арендна вноска от 40 749,17 лв., и сумата 4525,00 лв. неустойка върху окончателната арендна вноска от 25 564,99 лева, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 1799 от 07.12.2023г. по ч. гр. д. № 3015/2023 г. по описа на Врачански районен съд. Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба и делото е изпратено на Апелативен съд-София за произнасяне по нея, но решение към настоящия момент не е постановено.

При така установената фактология по настоящето дело и по гр.дело №430/2024г.на ОС-Враца, настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките по чл.126, ал.1 от ГПк за прекратяване на производството по делото, поради наличието на по-рано заведен висящ спор между същите страни за същия предмет.

В съдебната теория и практика /в т.ч.Тълкувателно решение 1/2020 от 27.04.2022 год. по т.д.№ 1/2020г.на ОСГТК на ВКС/, няма спор, че искането за прогласяване нищожността на договор или на отделна договорна клауза, може да бъде предявено както чрез иск по чл.124, ал.1 от ГПК, така и чрез правоизключващо възражение в хода на висящ спор за правоотношения, произтичащи от правна сделка.

Следва да се посочи, че в случаите на висящ спор за правоотношения, произтичащи от правна сделка, съдът може и служебно да се произнесе по действителността на договора или на отделни негови клаузи, стига да установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Във всички случаи обаче, щом като било чрез иск, било чрез възражение, съдът е бил сезиран с искане за установяване нищожност на договорни клаузи, той е длъжен да се произнесе по това искане. Ето защо и в случаите, при които проверката за нищожност се извършва по възражение, направено при спор за правоотношение, основаващо се на същия договор или отделна негова клауза, произнасянето по възражението ще обвърже страните със сила на пресъдено нещо.

В разглеждания случай е налице именно хипотеза, при която в рамките на порано заведеното гр.дело №430/2024г.на ОС-Враца от страна на настоящата ищца е въведено възражение за нищожност на клаузата на т.30 от договора за аренда от 13.04.2022г., като произнасянето по това възражение обуславя и основателността на иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД. Въведеното възражение за нищожност обвързва съда с произнасяне, каквото в случая има, като това възпрепятства 4 възможността страната, която е направила възражението, отново да сезира съда, макар и чрез иск по чл.124, ал.1 от ГПК. Следователно, налице са висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, поради което и на осн.чл.126, ал.1 от ГПК по-късно заведеното дело, каквото е настоящето, подлежи на прекратяване.

Водим от горното и на осн. чл.126, ал.1 от ГПК, Врачанският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №230/2025г.по описа на Окръжен съд-Враца, поради наличието на висящ между същите страни и със същия предмет порано заведен спор, по който е образувано гр.дело №430/2024г.по описа на Окръжен съд-Враца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съдСофия в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________

5