Решение № 1250 от 30.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1250 гр. Пловдив, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20245300502659 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба депозирана от „ Е. Т. САУТ ИЙСТ ЮПЪП“ ЕАД ЕИК 175370769 чрез процесуалния представител юрисконсулт К. Н., в качеството му на длъжник в изпълнителното производство против Постановление от 20.06.2024г. на ЧСИ Стефан Горчев, с рег.№ 825 на КЧСИ, с район на действие ПОС по изп.д.№20248250400293, с което е отказано да се прекрати изпълнителното дело; оставено е без уважение искането да се намали приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение от 8 436лв с ДДС на 200лв и е оставено без уважение искането за намаляване на определения размер такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на акта, като се твърди, че сумата по изпълнителния лист е изплатена от длъжника на взискателя преди връчване на ПДИ, поради което претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно предвид правната и фактическа сложност на конкретното изпълнително дело, и значимостта на извършените процесуални действия за защита интересите на страната. Твърди се, че единствените предприети от пълномощника на взискателя действия, са подаване на молба за образуване на изпълнително дело, поради което не са налице основания за присъждане на хонорар в заявения от взискателя размер. На следващо място се твърди, че таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е неправилно определена, поради което се иска същата да бъде определена без вземанията за разноски.

Иска се отмяна на обжалваното Постановление, като се редуцира претендираното адвокатско възнаграждение до размер на 200лв и съответно се редуцира таксата по т.26 1 от ТТРЗЧСИ до размер на 9 540.93лв с ДДС.

Ответникът по жалбата, взискател в изпълнителното производство „БАМЕКС МЕТАЛ БГ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. С. Т. оспорва жалбата като неоснователна, изразява становище, от една страна, че изпълнителния лист е издаден година преди образуване на изпълнителното производство и липсва съдебна практика, изпълнителния лист да се представя на длъжника за плащане, а от друга, че договореното адвокатско възнаграждение е в минималния размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и като такава не следва да бъде редуцирано. Моли жалбата да се остави без уважение.

В депозираните на основание чл.436 ал.3 ГПК мотиви, ЧСИ

Стефан

Горчев е изразил становище относно допустимостта, а по същество относно неоснователността на жалбата.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело изп.д.№2024825040029, по описа на ЧСИ Стефан Горчев, с рег.№ 825 на КЧСИ, с район на действие ПОС е образувано на 22.04.2024г. по молба на взискателя „БАМЕКС МЕТАЛ БГ“ ЕООД, въз основа на издаден в негова полза изпълнителен лист №140 на 10.07.2023г. от Пловдивски апелативен съд, за парично вземане в размер на 172 704.40лв, представляваща заплатена без правно основание такса пренос през електроразпределителната мрежа за периода м. януари 2017г. до м. юли 2020г., ведно със законната лихва начиная от 09.02.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата от 18 229.91лв, представляващо обезщетение за забава за периода 26.01.2021г. до 09.02.2022г.

На основание чл.78 ал.1 във вр. с чл.79 ГПК са приети за разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в полза на взискателя в размер на 8 436лв, което възнаграждение съгласно съдържанието на представения с молбата договор за правна защита и съдействие от 22.04.2024г. и авизо от 22.04.2024г., е договорено и заплатено изцяло, по банков път от взискателя на процесуалния му представител.

С възражение с вх.№11775 /29.04.2024г. депозирано от длъжника Е. Т.

САУТ ИЙСТ ЮПЪП“ ЕАД ЕИК 175370769, е поискано от съдебния изпълнител: да прекрати изпълнителното дело, доколкото длъжникът е изплатил всички суми на взискателя на 24.04.2024г. преди връчване на ПДИ, да бъде намалено приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение от 8 436лв с ДДС до 200лв, доколкото изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, а участието на процесуалния представител на взискателя се е изразило единствено в образуване на изпълнително дело, с оглед на което не са налице основания за присъждане на хонорар в заявения от 2 взискателя размер; както и да се редуцира таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ до размер на 9 540.93лв с ДДС., поради това че пропорционални такси върху върху претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват.

С Постановление от 20.06.2024г., съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство, както и да редуцира претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение от 8 436лв с ДДС лв на 200лв., включително да редуцира таксите по т.26 от ТТРЗЧСИ до размер на 9 540.93лв с ДДС.

Съдът е сезиран с жалба против това Постановление с идентични с гореизложените оплаквания. Иска се отмяна на обжалвания акт, като вместо това съдът редуцира присъдените на взискателя разноски, представляващи адвокатския хонорар от 8 436лв с ДДС на 200лв, в размер, който действително е дължим, съобразно извършените действия от адвоката на взискателя по делото и редуциране на таксите по т.26 от ТТРЗЧСИ до размер на 9 540.93лв с ДДС.

Наведените оплаквания настоящият съдебен състав намира за неоснователни по следните съображения:

Видно от данните по изпълнителното дело, взискателят е представил договор за правна защита и съдействие от 22.04.2024г., съгласно който е договорено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 7030лв без ДДС и в размер на 8 436лв с включен ДДС, която сума е изцяло изплатена от взискателя с платежно нареждане от 22.04.2024г . В тази връзка настоящият съдебен състав констатира, че договорения от взискателя размер от 8 436лв с включен ДДС не надвишава минималния предвиден такъв в Наредба №1 от 09.07.2004г.

Неоснователно съдът намира оплакването, че претендираното възнаграждение е прекомерно предвид правната и фактическа сложност на конкретното изпълнително дело, както и че единствените предприети от пълномощника на взискателя действия са подаване на молба за образуване на изпълнително дело. Съгласно молба с вх.

№10782/22.04.2024г за образуване на изпълнително дело, взискателят е представляван от адв. С. Т., който е направил искане за образуване на изпълнително дело. Следва да бъде отбелязано, че към момента на договарянето на адвокатското възнаграждение между страните по договора за правна помощ и съдействие, същите не биха могли с точност да определят, как би могло да се развие едно изпълнително производство и колко време би продължило, като в тази връзка, следва да бъде взето предвид процесуалното поведение на длъжника, който въпреки наличието на издаден изпълнителен лист към 10.07.2023г., до образуване на изпълнителното производство на 22.04.2024г., не е заплатил доброволно дължимата сума като с поведението си е станал причина, взискателят да предприеме действия по образуване на изпълнително производство за принудително събиране на вземането си, което обстоятелство от своя страна е довело и до генериране на допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение.

Действително, в каквато насока са изложените в жалбата твърдения, длъжникът е 3 заплатил доброволно дължимата сума преди получаване на ПДИ, но този факт не променя обстоятелството, че последният с поведението си е станал причина за образуване на изпълнително производство.

Гореизложеното обосновава извода, че претендираното възнаграждение нито е над законоустановеният минимум предвиден в Наредба №1 /2004г, нито е прекомерно както с оглед на правната и фактическа сложност на конкретното изпълнително дело, така и с оглед участието на процесуалния представител на взискателя в изпълнителното производство, поради което искането на жалбоподателя за редуциране на присъдените на взискателя разноски, представляващи адвокатския хонорар от 8 436лв с включен ДДС до 200лв, се явява неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

Касаещо възражението, че таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е неправилно определена, следва да бъде отбелязано, че адвокатското възнаграждение е част от вземанията на взискателя, подлежи на събиране по изпълнителното дело и за събирането му се дължи съответната такса към ЧСИ. В този смисъл таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е правилно определена и не подлежи на редуциране.

С оглед гореизложеното не са налице условия за прекратяване на изпълнителното производство, доколкото длъжникът дължи такси и разноски по изпълнението.Обжалваното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено,, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба депозирана от „ Е. Т. САУТ ИЙСТ

ЮПЪП“ ЕАД ЕИК 175370769, в качеството му на длъжник в изпълнителното производство против Постановление от 20.06.2024г. на ЧСИ Стефан Горчев, с рег.№ 825 на КЧСИ, с район на действие ПОС по изп.д.№20248250400293.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4