Решение № 2862 от 15.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2862 гр. Варна, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гинка Т. Иванова при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Гинка Т. Иванова Гражданско дело № 20263110100468 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по предявен от Б. С. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. П. № *, чрез адв. Д. Г., срещу „Кр.“ ЕАД, ЕИК *, и „Ай. тр.“ ЕООД, ЕИК *, обективно кумулативно съединени искове, както следва: с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за приемане на установено, че Договор за потребителски кредит №* г., сключен между Б. С. Х., ЕГН ********** и „Кр.“ ЕАД, ЕИК * е нищожен поради неточно посочен в него ГПР; с правно основание по 124 ГПК вр.чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за приемане за установено, че Договора за поръчителство от13.01.2025 г., сключен между Б. С. Х., ЕГН ********** и „Ай. тр.“ ЕООД, ЕИК * е нищожен поради противоречието му с добрите нрави

Oбстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права в исковата молба: Ищецът излага, че на 13.01.2025 г. между Б. С. Х., ЕГН **********, в качеството му на „Кредитополучател“ от една страна и „Кр.“ ЕАД, ЕИК * в качеството му на „Кредитор“ е сключен Договор за потребителски кредит №*.По силата на сключения Договор за заем, Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя сума в размер 2,644.91 лв., при условия: лихвен процент – 51%, годишен процент на разходите (ГПР)- 64.78% срок на погасяване – 24 месеца обща сума за връщане – 4,310.79 лв.Сочи, че в за да бъде отпуснат кредита, е трябвало ищецът да предостави обезпечение, което съгласно пар. 17 от Общите условия може да бъде - банкова гаранция, или да сключи договор за поръчителство с предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по Кредита, сключен между Кредитополучателя и одобрено от Кр. юридическо лице ("Поръчител"), което впоследствие е сключило с Кр. договор за поръчителство, по силата на който Поръчителят се задължава да отговаря солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя по Договора за Кредит.Излага още, че едновременно със сключването на договора за заем ми е сключен и Договор за предоставяне на поръчителство с посочено от Кредитора дружество - „Ай. тр.“ ЕООД, ЕИК *, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 2,824.87 лв. Пояснява също, че за използването на заем от 2,200.00 лв. трябва да върне не описаните по договор 4,310.79 лв., а значително по-висока сума – 7,135.66 лв. Доколкото възнаграждението за поръчителя не е включено в ГПР по договора за кредит, то счита, че процесният договор за кредит е недействителен поради 1 неточно посочено ГПР, а договорът за поръчителство – нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.Сочи, че е заплатил по сметка на единия ответник – Кр. сумата от 3,700 лв..

Счита, че 1,055.09 лв. от платените общо 3,700 лв. са платени при изначална липса на основание предвид недействителността на договора за заем.Излага, че при обезпечаването на кредита с поръчителство, Кредитополучателят е ограничен от ОУ в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице.В тази връзка сочи, че предварително наложената идентификация от кредитора кой може да бъде поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не отчита интереса на потребителя, а само този на кредитодателя, което води до неравнопоставеност в правата и задължениятана страните. В случая правата на потребителя не са защитени, защото той няма свободата и неограничената възможност да избере такъв поръчител, чрез който може успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя на поръчителя "Ай. тр." ЕООД с възнаграждение. Твърди, че дружеството поръчител – „Ай. тр.“ ЕООД е свързано лице с „Кр.“ ЕАД, като едноличен собственик на капитала на „Ай. тр.“ ЕООД е „Кр.“ ЕАД. Ищцата смята, че се касае за „скрито възнаграждение“ за кредитора, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения. Ищцата сочи, че възникването на задължение за заплащане на възнаграждение на дружеството, посочено като гарант, настъпва непосредствено след възникването на задължението за връщане на заетата сума и е с фиксиран размер, който не отчитадоговорните си задължения или е допуснал неизпълнение. Твърди, че договорът за заем и договорът за поръчителство са тясно свързани, като тази взаимна обвързаност произтича както от обстоятелството, че дружеството заемодател притежава капитала на дружеството гарант, така и от факта, че двата договора са сключени на една и съща дата.

Посочва се, че сроковете за погасяване на задълженията по двата договора съвпадат изцяло, главниците са идентични, а възнагражденията, дължими на кредитора и на гаранта, са посочени в общо приложение към договора за поръчителство.В заключение посочва, че сумата, определена за възнаграждение за предоставената от дъщерното дружество гаранция е в размер 2,824.87 лева, разсрочена на 24 вноски, дължими заедно с погасителните вноски за главница и лихва по договора за заем. С кумулирането на възнаграждението към вноските по погасителния план още от самото начало, то посоченият размер на разходите по кредита за потребителя – ГПР, нараства значително с размера на възнаграждението от договора за предоставяне на гаранция. Твърди, че в случая посоченото ГПР в договора е абстракно посочено в някакъв размер, който формално отговаря на законовите изисквания колкото да фигурира в процесния Договор за заем. В случая в ГПР не са включени всички разходи, водещи до оскъпяване на кредита, а именно таксата възнаграждение за поръчителство в размер на 2,824.87 лв. Прави извод, че този разход, който определено е известен изначално на кредитора, умишлено не е включен в изчисляването на ГПР и ГПР е посочен в размер значително по-нисък от реалния, което води до пълната недействителност на процесния Договор за заем.Моли за присъждане на сторените разноски и да бъде присъден адвокатски хонорар.

Oбстоятелствата, от които произтичат възраженията и правата на ответника по исковата молба „Кр.“ ЕАД: Не споделя твърденията на ищцата, че договорът за потребителски кредит е недействителен и че годишния процент на разходите не е посочен по ясен и несъмнен начин, както и неговото формиране към момента на сключване на договора. Сочи, че видно от Приложение №1 към процесния договор, годишният процент на разходите (ГПР) и общата дължима сума са посочени ясно и недвусмислено, както и че е упоменато, че допусканията, използвани при изчисляването на ГПР, се съдържат в общите условия. Смята, че договорът притежава изискуемото съдържание съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Не споделя твърденията, че дължимото се възнаграждение за поръчителство бидейки разход по кредита следва да бъде включено при формиране на размера на ГПР по процесния договор за кредит. Счита, че възнаграждението за поръчителство не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулиран като разход по кредита, 2 съгласно § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗПК. Сочи, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждение за предоставено поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кр.“ ЕАД и „Ай. тр.“ ЕООДСочи, че размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на „Кр.“ ЕАД към момента на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР по последния. Излага, че договорът за поръчителство се сключва след сключването на договора за кредит с „Кр.“ ЕАД. Посочва, че действително „Кр.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай. тр.“ ЕАД, въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност и „Кр.“ ЕАД няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно няма данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и „Ай. тр.“ ЕАД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Сочи, че вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възникват в полза на „Ай. тр.“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя и „Кр.“ ЕАД не е страна по договора между ищцата и „Ай. тр.“ ЕООД. Счита, че дори и да бъдат споделени от съда доводите на ищцата за свързаност на двете дружества – ответници по производството и наличие на скрито обогатяване на „Кр.“ ЕАД, то това не влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия ответник „Ай. тр.“ ЕООД. Сочи, че договорът за поръчителство поражда за ищцата само права и я поставя в по благоприятно положение, повишава кредитоспособността й и е получила кредит, койтоиначе не би й бил отпуснат. Твърди, че при изпълнение от страна на поръчителя по отношение на „Кр.“ ЕАД, ищцата ще дължи на поръчителя връщане на суми в еднакъв размер със сумите, които е следвало да плати на кредитодателя, като задължението й няма да бъде увеличено с вземания, възникнали на основание, различно от договора за потребителски кредит. Излага, че дори и да се приеме, че процесният договор за предоставяне на поръчителство по договора за потребителски кредит е нищожен, неговата евентуална недействителност на основанията, изложени в исковата молба, би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на направените в настоящото производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Oбстоятелствата, от които произтичат възраженията и правата на ответника по исковата молба „Ай. тр.“ ЕООД: Не оспорваа твърдените от ищеца факти, че на 14.01.2025г. е сключен Договор за потребителски кредит №*/*г. между Б. С. Х. от страна, като кредитополучател, и „Кр.“ ЕАД, ЕИК *, в качеството на кредитор, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител Ай. тр. ЕООД и потребител Б. С. Х.. Не оспорва, че е сключен с „Кр.“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното в предходния абзац задължение на ищеца. Твърди се,че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължи възнаграждение на доверителя ми за периода след пълно изплащане на кредита. Счита, че възнаграждението за поръчител има характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти (дейност, която не е забранена от закона), като е размерът му е съобразен с риска, който доверителят ми поема – възнаграждението е дължимо само за периода на предоставяне на услугите. Твърди се, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри на кредита вече са договорени между страните.

Сключването на договора става в рамките на независимата електронна среда на „Ай. тр.“ 3

ЕООД, до която „Кр.“ ЕАД няма достъп. Твърди се, че впоследствие предоставя на „Кр.“ ЕАД данни относно размера на дължимото възнаграждение за поръчител и начина, по който е разсрочено плащането му, но това е единствено с целите на улесняване на плащането от страна на потребителя,Сочи се, че „Кр.“ ЕАД предоставя потребителски кредити при условия, които индивидуално се уговарят с кредитополучателя, част от тези условия е обезпечаването на договора. Посочва, че в раздел II „Одобряване и усвояване на кредита“, чл. 4, ал. 3 от договора за кредит изрично е вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение. Т.е. обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „Ай. тр.“ ЕООД е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя, а Кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя „Кр.“ ЕАД. В заключение посочва, че предвид изложеното възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. На следващо място счита, че § 1, т. 1 от ДР на ЗПК изисква разходите, пряко свързани с договора за кредит да са „известни на кредитора“ към сключване на договор за кредит, за да се считат общ разход по кредита за потребителя.