Определение № 819 от 28.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 819 гр. Пловдив, 27.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500618 по описа за 2024 година Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029 против определение № 14424/20.12.2023 г., постановено по ч.гр.д..

№ 11745/2023 г. по описа на РС – Пловдив, ХХІІ гр.с-в, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото Определение № 13044/ 16.11.2023г. в частта, касаеща възложените в негова тежест разноски. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение с довода, че присъденото възнаграждение на процесуалния представител на длъжника в заповедното производство, определено на 400 лв. по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за осъществената от адв. Б. правна помощ при изготвяне на възражението по чл.414 ГПК е прекомерно, като в случая същото е следвало да бъде определено в размер на 200 лв. на основание чл.6, т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като за подаване на молба.

Ответникът по частната жалба не е взел становище по същата.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в производството, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Ето защо същата е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се приема за основателна, при следните съображения:

Развилото се пред първоинстанционния съд производство по ч.гр.д..

№ 11745/2023 г. по описа на РС – Пловдив, ХХІІ гр.с-в е заповедно, като е образувано по заявление на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Такава е била 1 издадена на 11.08.2023 г. В предвидения от закона срок от длъжника е подадено възражение по чл.414 ГПК, поради което с разпореждане от 18.09.2023 г. ПРС е указал на заявителя да предяви иск на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, в едномесечен срок от уведомяването, като представи доказателства за това. След изтичане на едномесечният срок за предявяване на иска ПРС е констатирал липсата на доказателства по делото за предявяване на иска и с определение от 16.11.2013 г. е обезсилил заповедта, като е присъдил на адв. Б., процесуален представител на длъжника, от чието име е било подадено възражение, адвокатски хонорар, определен по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер от 400 лв. С молба от 05.12.2023 г. заявителят е отправил искане до съда да измени определението си от 16.11.2013 г. в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като намали определеното на адв. Б. възнаграждение. С атакуваното тук определените ПРС е оставил молбата без уважение.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира това определение за неправилно.

Предвид едностранния и ограничен характер на заповедното производство, с което не се разрешава правен спор, защита на длъжника в границите на същото се изразява в оспорване на задължението по реда на чл.

414 от ГПК или чл. 423 от ГПК и атакуване на актовете на съда по допускане на незабавно изпълнение, евентуално в защита на длъжника при обжалвания от страна на заявителя. В случая действията по защита на длъжника в заповедното производство се изчерпват с оспорване на задължението по реда на чл. 414 от ГПК, чрез подаване на бланково възражение.

Първоинстанционният съд е определил размера на дължимите се на длъжника разноски по реда на чл.38., ал.2 ЗАдв, като е приложил разпоредбата на чл.7, ал.7, вр. с ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на чл.7, на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Така размерът от 400 лв. за дължимото се адвокатско възнаграждение се явява минимален според Наредбата.

При определяне размера на дължимото се адвокатско възнаграждение, в хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. следва да се съобрази постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/22г., в което е посочено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен 2 характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Ето защо в настоящия случай на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС съдът ще откаже да приложи нормата на чл.7, ал.7 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като посочената разпоредба създава ограничение на конкуренцията по смисъла на посочените норми от ДФЕС и ДЕС.

Ето защо и предвид материалния интерес по делото, действителната му фактическа и правна сложност /заповедно производство/, обстоятелството, че с е касае до подаване на възражение по чл.414 ГПК, което по принцип е бланково, като в случая са изложени минимални аргументи във връзка с трайно установена съдебна практика, съдът приема, че дължимото се адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на длъжника следва да се определи в размер под минималния по Наредбата №1/09.07.2004 г., в посочения от частния жалбоподател размер от 200 лв.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени, а вместо него ще се постанови друго такова, с което ще се намали присъдения размер на адвокатското възнаграждение за адв. Б. от 400 лв. на 200 лв.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 14424/20.12.2023 г., постановено по ч.гр.д..

№ 11745/2023 г. по описа на РС – Пловдив, ХХІІ гр.с-в, с което е оставена без уважение молбата на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029 за изменение на постановеното по делото Определение № 13044/16.11.2023г. в частта на разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Определение № 13044/16.11.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 11745/2023 г. по описа на РС – Пловдив, ХХІІ гр.с-в в частта на разноските, като НАМАЛЯ размера на адвокатското възнаграждение, което „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029 е осъден да заплати на адв. Д. Б., АК Пловдив, адрес на практиката: гр. П*, ул. * №*, ет.*, оф.*, определено по реда на чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, за предоставена правна защита и съдействие на И. И. Д. с ЕГН **********, от 400 /четиристотин/ лв. на 200 /двеста/ лв.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4