Решение № 38 от 07.05.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Бургас, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско дело № 20242001000019 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по повод въззивната жалба на Х. Г. Б., ЕГН **********, от град П., ул. „Т.“ №8, със съдебен адрес град Бургас, к-с „Л.“, спортен комплекс „Л.“, административна сграда, офис № 3 против решение № 138 от 09.05.2023 година, постановено по търг. дело №371/2022 година по описа на Окръжен съд-Бургас, в частта, в която са отхвърлени предявените от въззивника искове с правно основание чл. 74 от Търговския закон и чл. 71 от Търговския закон против „Ф.“ ООД, ЕИК ***********, със седалище град П. и адрес на управление ул. „В.“ №25 за отмяна на решенията по т. 2 и т. 4 от дневния ред, взети на проведеното Общо събрание на съдружниците в ответното дружество на 12.10.2022 година и за защита на членствените му права по чл. 71 от Търговския закон чрез отмяна на решенията на проведеното общо събрание на съдружниците в ответното дружество на 12.10.2022 година.

Решението се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано.

Твърди се, че изцяло липсвали мотиви при произнасяне по иска с правно основание чл. 74 от Търговския закон по отношение оспорването на решението по т. 4 от дневния ред, а такива били изложени само по претенцията по чл. 71 от цитирания нормативен акт. Сочи, че не били възприети аргументите на ищеца за ненадлежно представителство на единия 1 от съдружниците поради липса на изрично упълномощаване относно начина на гласуване в представеното пълномощно с нотариална заверка на подписа от 21.09.2022 година. При постановяване на решението съдът кредитирал друго пълномощно, изготвено в обикновена писмена форма на 28.09.2022 година, чрез което била обоснована представителната власт на пълномощника К., както и било прието за неуспешно оспорването на това пълномощно.

Поддържа, че кредитираното от първоинстанционния съд пълномощно е антидатирано, изготвено за целите на производството и след оспорване на представителната власт на К.. Аргументи за това се черпят от факта, че било представено едва с отговора на исковата молба и от съдържанието на протокола от общото събрание, в който било вписано пълномощното с нотариална заверка на подписа. Отделно се сочи, че само нотариално завереното пълномощно било представено към заявлението в ТРРЮЛНЦ при заявеното искане за промени.

Допуснато било процесуално нарушение, тъй като след оспорване заключението на графическата експертиза не било уважено искането на страната за назначаване на повторна такава.

Оспорен е извода на съда, че с приемане на решението по т. 2 от дневния ред не се променя дружествения договор, следователно не е налице изискване за квалифицирано мнозинство за освобождаване на управителя. В дружествения договор изрично било вписано, че дружеството се представлява от двама управители и извода, че не било необходимо квалифицирано мнозинство щял да бъде верен само, ако на събранието бил избран втори управител. Тъй като такъв не бил избран, това според въззивника водело до промяна в начина на управление на дружеството и представлявало изменение на дружествения договор, за което било необходимо квалифицирано мнозинство.

Липсвали изложени от съда мотиви защо е приел за неоснователна претенцията по чл. 74 от Търговския закон за отмяна на решението по т. 4 от дневния ред. То било незаконосъобразно, тъй като било взето в противоречие с повелителна разпоредба на дружествения договор - чл. 13, предл. 4-то.

Решенията за изменение на дружествения договор влизали в сила след вписването им в търговския регистър и решението по т. 3 от дневния ред не можело да обоснове вземането на законосъобразно решение по т. 4 от него.

Последното било взето без единия от управителите, което го правело незаконосъобразно и следвало да бъде отменено.

Наред с горното, с въззивната жалба са отправени оплаквания за нередовност на свикването на процесното Общо събрание предвид разглеждането в рамките на същото на въпрос, който не бил включен в дневния ред, съдържащ се в поканата по съдружниците.

Моли се за отмяна на съдебния акт в обжалваните части и постановяването на ново решение, с което да се уважат исковите претенции.

Претендират се разноски пред двете инстанции. Направено е с жалбата 2 доказателствено искане за назначаване на повторна съдебно-графологична експертиза.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Ф.“ ООД, в който се поддържа, че същата е неоснователна. Счита, че съдът е изложил подробни мотиви, в които приел, че събранието е свикано редовно, налице е изискуемият кворум и всички решения, с изключение на това по т. 3, са взети с необходимото мнозинство.

Счита, че освобождаването на единия от управителите не представлява промяна в начина на управление на дружеството, в какъвто смисъл за изводите на решаващия съд. Намира мотивите на съда във връзка с представителната власт на пълномощника на третия съдружник Д. Г. правилни, както и правилно преценена доказателствената сила на двете оспорени пълномощни. Въззивникът не уведомил другия управител за влошеното си здравословно състояние и невъзможност да присъства на събранието, а дори и да бил издаден болничен лист, посочената в същия диагноза не представлявала остро и рязко настъпило влошаване на здравето.

Заявява се, че не са допуснати сочените от въззивника процесуални нарушения и правилно съдът отказал да назначи повторна експертиза, която да изследва експериментални образци, дадени пред самото вещо лице.

Моли се да не се уважава доказателственото искане на въззивника, както и въззивната жалба да се остави без уважение. Претендират се разноски.

С определение №259 от закрито заседание на 08.11.2023 година производството по така образуваното въззивно търговско дело № 186/2023 година по описа на Бургаския апелативен съд е било прекратено, а делото върнато на Бургаския окръжен съд за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на същото.

След връщането и във връзка с дадените указания Бургаският окръжен съд е постановил по реда на чл. 250 от ГПК допълнително решение № 382 от 05.12.2023 година за допълване на първото такова под № 138 от 09.05.2023 година.

Ищецът в първоинстанционното производство Х. Г. Б., ЕГН **********, от град П., ул. „Т.“ № 8 е депозирал в качеството си на съдружник във „Ф.“ ООД, ЕИК ***********, със седалище град П. и адрес на управление ул. „В.“ № 25, представлявано от Н. Д. А. и Х. Г. Б. заедно и поотделно, със съдебен адрес град Бургас, к-с „Л.“, спортен комплекс „Л.“, административна сграда, офис № 3 въззивна жалба и против посоченото погоре решение № 382 от 05.12.2023 година за допълване на решение № 138 от 09.05.2023 година, постановено по търговско дело № 371/2022 година по описа на Бургаския окръжен съд в частта, в която е отхвърлен иска му за отмяна на второто решение по т. 3 от дневния ред на проведеното на 12.10.2022 година Общо събрание на съдружниците на ответното дружество „Ф.“ ООД, а именно: „Общото събрание приема и подписва нов дружествен 3 договор на „Ф.“ ООД, отразяващ приетите промени съгласно взетите решения по т. 2 и т. 3 от дневния ред“ в частта, касаеща приемането и подписването на нов дружествен договор с промените по решение по т. 2 от дневния ред на събранието на съдружниците, проведено на 12.10.2022 година като неоснователен.

Излагат се твърдения, че в тази му част обжалваното решение е неправилно.

Препраща се, на първо място, към изложените във въззивната жалба доводи относно неправилността на първоначално постановеното съдебно решение. Те са посочени подробно в доклада на същата, направен с настоящия съдебен акт по-горе. В допълнение се излага и следното, а именно:

Налице било изменение в дружествения договор на ответника и поспециално чл. 12 от същия, което явствало както от решението на Общото събрание, така и от обжалвания съдебен акт. Промяната на дружествения договор била формална, тъй като на първо място се променял начина на управление - от двама управители на един управител и на второ място имало персонална промяна на единия от управителите. Това сочело, че в случая имало решение по чл. 137, ал. 1, т. 1 от Търговския закон - промяна в управлението и представителната власт, за което било необходимо квалифицирано мнозинство. Действително, за освобождаването на управител било необходимо обикновено мнозинство, но не и в конкретния случай, тъй като това решение водело до промяна в дружествения договор, за което именно било необходимо квалифицирано мнозинство.

Решенията на Общото събрание на съдружниците във „Ф.“ ООД се разглеждали извън контекста на дружествения договор. Същевременно, за отношенията между съдружниците от единствено значение било какви са договорките между тях. Договорите били закон за страните, които са ги сключили, като в тази връзка се сочи, че било недопустимо разширително тълкуване относно елементите на договора. Щом съдружниците били приели, че персоналното посочване на управителя е елемент от дружествения договор, както и всякакви други условия, различни от законоустановения минимум, в т. ч. решенията за разпореждане с недвижими имоти да бъде вземано в присъствието на двамата управители, то договорните клаузи били задължителни не само за страните.

Поддържа се, че в случая личността на управителя била елемент от дружествения договор. Персоналната промяна в лицето, посочено в чл. 12 от същия водела до неговото изменение. В подкрепа на това тълкуване се изтъква, че именно по тази причина в него не било просто посочено, че дружеството се представлява от двама управители заедно и поотделно, а били вписани изцяло имената на управителите. Но дори да било налице такова общо записване, освобождаването на единия управител без да бъде избран друг, водело до промяна в представителната власт и до решение, противоречащо на повелителна разпоредба на дружествения договор. Счита, 4 ч е по-скоро решението за освобождаването на въззивника като управител било функция от решението за изменение на дружествения договор, отколкото обратното.

Препис от депозираната въззивна жалба против допълнителното решение в посочената по-горе негова част е изпратена на ответното дружество с указания за възможността в посочения му срок да депозира писмен отговор. Такъв е постъпил по делото, като в него се изразява становище за допустимост, правилност и обоснованост на същото.

Сочи се, че от страна на въззивника нови доводи и нови правни аргументи не се излагат, а същите се препокриват с тези, изложени в предходната въззивна жалба и в исковата молба.

Според въззивамия, въззивникът се опитвал превратно да тълкува разпоредбите на дружествения договор и да изопачи както смисъла на съдържанието на договора, така и фактическата воля на съдружниците.

Смисълът на чл. 12 от дружествения договор не бил, че дружеството трябва да се управлява винаги само от двама управители. Оспорва изцяло и тълкуването на въззивника, че личността на управителя била елемент от дружествения договор и че персоналната му промяна водела до изменение на дружествения договор. Съгласно чл. 115, ал. 1, т. 6 от Търговския закон, дружественият договор трябвало да съдържа уговорки относно управлението и начина на представителство. Следователно, именно това били два от елементите на дружествения договор.

В Раздел III „Управление“ от дружествения договор на „Ф.“ ООД били включени чл. 11, чл. 12, и чл. 13. В чл. 11 били посочени органите на управление - Общо събрание и Управители. Това именно било задължителното съдържание относно „управлението“, а в чл. 12 било посочено, че управителите представляват и управляват дружеството заедно и поотделно, което било задължителното съдържание относно „начина на представителство“. Личността на управителя не била и нямало как да бъде елемент от дружествения договор. Посочването на имената на лицатауправители към деня на подписване на дружествения договор било единствено с информативна цел. Освен това, избрания от съдружниците начин на представителство не бил само заедно от двамата управители, за да се счете, че волята им е дружеството да се управлява винаги от двама управителя.