Определение № 763 от 28.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 763 гр. Пловдив, 28.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20235300500529 по описа за 2023 година

Обжалвано е разпореждане №1786/26.11.2021г. на Пловдивския районен съд, ХХI- в и гр. с. постановено по ч. гр. д. №17593/22г., с което се отхвърля изцяло заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „АСВ“ ЕАД против М. С. Я., обл. Пловдив.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя като на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК се указва на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно отхвърленото вземане в едномесечен срок от получаването на разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса.

Частният жалбоподател на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 моли съда да отмени обжалваното разпореждане по съображения изложени в жалбата и се произнесе по съществото на спора.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

За да остави без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение районният съд е посочил, че от представените по делото доказателства не се установява изявление на длъжника за встъпването му в договорни отношения до първоначалния кредитор, понеже няма негов подпис в представените документи. Освен това в изпълнение на императивната норма на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК първоинстанционният съд констатирал, че процесния договор е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 и т. 11 от ЗПК.

Този извод на районния съд е правилен.

В частната жалба не се обсъжда констатацията на съда, че в представените документи няма подпис на длъжника, а само това е достатъчно да обоснове липсата на 1 изявление на длъжника за сключване на процесния договор за потребителски кредит и макар тази сделка да е реална, към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не са представени доказателства за превеждането на посочената в договора сума на длъжника, както и на коя дата това е извършено. Обстоятелството, че в заявлението се твърди, че длъжникът е извършвал частични плащания не може да замести установяването на превода на сумата по договора, тъй като това са изгодни за заявителя твърдения, от които той не може да извлича благоприятни последици.

Отделно от това в договора и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК е посочено, че кредитът е обезпечен с поръчителство, а в Приложение № 1 към обсъждания кредит е посочено, че годишния процент на разходите възлиза на 48.21%, както и 40% лихвен процент по кредита. Така уговорените клаузи сочат към обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в обсъждания договор за потребителски кредит, понеже за поръчителя е уговорено възнаграждение, а то представлява разход по кредита по смисъла на нормата на чл. 19, ал.1 от ЗПК, който следва да се включи в ГПР и тогава той ще надхвърли максималния размер посочен в нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, което е нарушение на нормата на чл. 11, ал.1, т.10 от същия закон, която задължава в договора за потребителски кредит да се посочи реалния размер на годишния процент на разходите.

Изложеното дотук обосновава извода, че искането за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е неоснователно и следва да се отхвърли.

В случая не следва да намери приложение нормата на чл. 23 от ЗПК, тъй като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е посочено, че длъжникът е извършил частични плащания, чиято стойност обаче не е указана, а евентуалното приложение на нормата на чл. 76 от ЗЗД следва да се провери в производството по чл. 415, ал.3 от ГПК.

Ето защо обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1786/26.11.2021г. на Пловдивския районен съд, ХХI-ви гр. с. постановено по ч. гр. д. №17593/22г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3