Разпореждане № 495 от 17.01.2024, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 495 гр. София, 17.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-22, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Търговско дело № 20231100901946 по описа за 2023 година

С разпореждане от 23.11.2023 г. е констатирано, че с подадената от ищеца молба с вх. № 107966/21.11.2023 г. не са изпълнени в цялост дадените на 20.10.2023 г. указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, като е дадена последна възможност на ищеца да изпълни тези указания, като с писмена молба, с препис за ответника, индивидуализира процесните имоти с актуалния им регулационен статут, посочи цена на иска, съобразена с разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. ал. 2 от ГПК и дадените в обстоятелствената част на разпореждането указания, че цената на иска се определя въз основа на данъчната оценка върху имотите – предмет на договора, а не върху уговорената от страните продажна цена, съответно да представи и доказателства за внесена държавна такса по сметката на Софийски градски съд за държавни такси BG05 BNBG ****, BIC код на Българска народна банка – BNBGBGSD, в размер на 1 % върху данъчната оценка на имотите - предмет на предварителния договор. На ищеца е указано и да изложи фактически твърдения за причината, поради която не е сключен окончателен договор – дали ответникът отказва да сключи такъв или има някаква друга пречка страните да не могат да сключат окончателен договор в необходимата за това нотариална форма.

В последния ден от предоставения с разпореждането от 23.11.2023 г. срок е подадена молба на електронната поща на съда, с която се изпълняват единствено указанията на съда да се уточни причината, поради която страните не са сключили окончателен договор, като останалите указания остават неизпълнени. Ищецът не е индивидуализирал имотите – предмет на 1 предварителния договор по актуалния им регулационен статут /с предходната молба на ищеца са представени скици на СГКК- гр. София, издадени на 17.11.2023 г., като видно от тези скици, нито в исковата молба, нито в молбата, подадена на електронната поща на съда имотите са индивидуализирани с актуален регулационен статут/. Липсата на индивидуализация на процесните имоти по актуалния им регулационен статут е пречка да бъде извършено и вписване на исковата молба, доколкото същата подлежи на вписване, съгласно чл. 114, б. „б“ от Закона за собствеността.

Заявеното в молбата от 16.1.2024 г. искане за продължаване на срока за изпълнение на указанията за индивидуализация на имотите по техния регулационен статут, Съдът намира за неоснователно. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ГПК, законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. В случая искането за продължаване е заявено преди изтичане на първоначалния срок, но не се сочат никакви уважителни по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ГПК причини за невъзможността на страната да изпълни процесуалните си задължения. Съдът вече е продължавал срока за изпълнение на указанията, като също така е оказал необходимото съдействие на ищеца и е издал поисканите с исковата молба съдебни удостоверения и по делото, на 21.11.2023 г., са представени и издадените в изпълнение на съдебното удостоверение скици, поради което няма основание да се издава още веднъж съдебно удостоверение, по представен от страната проект, за да бъдат изпълнени дадените указания за индивидуализация на имотите.

Задължението за заплащане държавна такса е предварително установено в закона и при наличието на изрично указание на съда как се определя дължимата по предявения иск държавна такса, евентуалното несъгласие на страната с указанията на съда относно размера на дължимата държавна такса, не могат да се приемат за уважителна причина, страната да не изпълни тези указания. Цитираното в молбата от 16.01.2024 г. тълкувателно решение не обосновава извод, че дължимата държавна такса следва да се определи върху уговорената от страните по предварителния договор цена, както поддържа ищецът. В практиката никога не е съществувало противоречие как се определя размера на цената на иска по 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на окончателен на предварителен договор, който 2 има за предмет недвижим имот, тъй като това е изрично посочено в закона – чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. 2 от ГПК. До изменението на чл. 71, ал. 2 от ГПК, с ДВ, бр. 86/2017 г., въпросът дали по иск за обявяване на окончателен договор, с предмет недвижим имот, се дължи държавна такса в размер от ¼ от цената на иска се решаваше противоречиво, като част от съдебните състави приемаха, че по този иск се дължи държавна такса от 4 % върху цената на иска. Именно това противоречие беше разрешено с ТР № 4/2014г. на ОСГК, като към момента текстът на действащата разпоредба на 71, ал. 2 от ГПК възпроизвежда даденото с тълкувателното решение разрешение и в нормата изрично е посочено, че и по исковете за сключване на окончателен договор с предмет вещно право върху имот, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска. Размерът на цената на предявения иск, както вече изрично е указал съда, се определя въз основа на данъчната оценка на имотите, като нито с предходната молба от 21.11.2023 г., нито към настоящия момент ищецът е представил доказателства за внесена в цялост дължимата държавна такса по иска.

Предвид неотстраняването на пречките за движение на процеса, Съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната, независимо от обстоятелството, че ищецът е направил процесуално усилие да изпълни указанията на съда. Администрирането на исковата молба от Съда, във връзка извършването на проверка относно редовността й, съобразно чл. 127 и чл. 128 ГПК, не допуска осигуряването на неограничен Брой възможности за отстраняване на нередовността й. В случая Съдът е предоставил на ищеца повторна възможност да бъдат изпълнени дадените указания, като изрично е посочил, че тази възможност е последна и ако отново не бъдат изпълнени указанията, ще бъдат приложени неблагоприятни последици, изразяващи се във връщане на исковата молба. Затова отстраняването на нередовностите е следвало да се извърши в предоставения от Съда срок по чл. 129, ал. 2 ГПК.

След като ищецът не е направил това и не е отстранил пречките за администриране на процеса в рамките на този срок, то са налице предпоставките на чл. 129, ал. 3 ГПК и исковата молба следва да бъде върната.

Мотивиран от горното, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца, обективирано в молба с вх. № 4707/16.01.2024 г. за продължаване на срока за изпълнение указанията на съда от 23.11.2023 г., касаещи индивидуализацията на имотите – предмет на предварителния договор.

ВРЪЩА, на основание чл. 129, изр. 3 ГПК, исковата молба с вх. № 95164/19.10.2023 г., във връзка с която е образувано т. дело № 1946/2023 г. по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав и ПРЕКРАТЯВА образуваното по тази искова молба съдебно производство.

Разпореждането за връщане на исковата молба може да бъде обжалвано от ищеца, с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4