Решение № 425 от 28.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. София, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20231001000330 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл.ГПК е образувано по жалба на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез пълномощника й В. П. - директор на дирекция „Държавни вземания“ насочена против Решение № 260045/20.01.2023 г. по т.д. № 154/2018 г., с което по реда на чл.250 ГПК е допълнено постановеното по същото дело Решение № 260329/25.02.2021 г. и е отхвърлен като неоснователен предявения от НАП против „Витоша ризорт 200“ООД /н/ с ЕИК 130123091 иск с правно основание чл.694 ТЗ в частта за установяване съществуване на вземане в размер на 735 852,88 лв., представляващо законна лихва върху главниците, установени с Ревизионен акт № Р -22221715001202-091001/01.12.2016 г., изменен с Решение № 123/25.01.2017 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ - София на НАП, считано от 14.02.2017 г. до 05.08.2020 г.

Във въззивната жалба се развиват доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, както и при неправилно приложение на материалния закон - ТЗ и ДОПК.

Поддържа се въззивникът - кредитор с други приети вземания в производството по несъстоятелност на «Витоша ризорт 2000»ООД да е предявил за включване и процесните вземания в списъка с приети такива, но синдикът да е отказал включването им, а в развилото се производство по чл.692 ТЗ съдът по несъстоятелността да е оставил възражението му срещу този отказ без уважение.

Поддържа да са налице всички материални предпоставки за включване на вземането в списъка с приети такива по реда на чл.688 ,ал.3 ТЗ - влязъл в сила ревизионен акт, вземането по който не само е установено по основание и размер, но и е погасено в хода на производството по несъстоятелност, като е останало дължимо единствено вземането за лихва, установеност по размер на последната с неоспорена експертиза.

1

По подробно изложение доводи в подкрепа на така заявените оплаквания се иска от настоящата въззивна инстанция отмяна на обжалваното решение и по съществото на спора уважаване на предявения положителен установителен иск по чл.694 ТЗ.

Останалите страни в производството - синдикът и несъстоятелния длъжник, не са взели становище по въззивната жалба.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба на НАП против „Витоша ризорт 2000“ООД, с която по реда на чл.694, ал.2, т.1 ТЗ е поискано да се признае за установено съществуването на вземане в размер на 778 287,70 лв., представляващо неприети публични вземания за лихви, установени с ревизионен акт № Р 22221715001202-091-001/01.12.2016 г., начислени до 13.07.2017 г., както и лихвите, начислени от 14.02.2017 г. до окончателното погасяване на главниците.

Твърдяло се е, че ищецът предявил горепосочените вземания пред синдика, но същият ги включил в списъка с неприети такива, поради което и в срока по чл.690 ТЗ НАП подава възражение, по което било образувано т.д. № 5019/2013 г.

С постановеното определение по реда на чл.692 ТЗ в това производството съдът по несъстоятелността изменил частично списъка с неприети вземания, като включил в допълнителния списък на приетите по чл.688, ал.2 ТЗ вземания по ревизионен акт № Р 22221715001202-091-001/01.12.2016 г., изменен с Решение № 123/25.01.2017 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ - София на НАП, представляващо главница по ЗДДС в размер на 3 533 845,94 лв., с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.7 ТЗ, под условие, че ревизионният акт влезе в сила след приключване на производството по адм.д. № 1754/2017 г. по описа на Адм.съд София. Със същото определение е оставено без уважение възражението на кредитора НАП в останалата му част.

Поддържано е, че с оглед на този резултат от възражението за ищеца е налице правен интерес от установяване съществуване на вземанията, за които съдът приел възражението за неоснователно, а именно - процесните.

В хода на производството и поради новонастъпили обстоятелства /изплащането на вземането по главницата на две вноски от страна на дължника/ е конкретизирано, че последните лихви се претендират за периода 14.02.2017 г. - 05.08.2020 г.

В отговора по исковата молба както синдикът, така и несъстоятелния длъжник, чрез органния му представител, са оспорили предявените искове, като неоснователни.

Длъжникът е поддържал, че искът е недоказан, т.к. представените доказателства не установявали начина на формиране на претендираната сума - липсвала яснота относно вида и характера й.

Синдикът е поддържал също, че липсват доказателства за установяване размера на процесните вземания за лихви.

С постановеното по делото решение № 260329/25.02.2021 г. първоинстанционният съд е уважил предявеният иск по отношение публичните задължения за лихви в размер на 778,266,31 лв. за периода 15.12.2014 г. - 13.02.2017 г., като това му решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Т.к. съдът е пропуснал да се произнесе и по предявения иск за лихвите, начислени от 14.02.2017 г. до 05.08.2020 г., с нарочна молба ищецът е поискал допълване на първоинстанционното решение по отношение и на този иск, като се признае за установено съществуването и дължимостта на публичните вземания за лихви за периода от 14.02.2017 г. до 05.08.2020 г. в общ размер на 735 852,88 лева, дължими върху установените с Ревизионен акт № Р-22221715001202-091-001/01.12.2016 г. главници.

Именно по повод на последната е постановено и обжалваното пред настоящата инстанция решение.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след 2 като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на това решение и преценка доводите на страните, както и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Обжалваното допълнително решение по реда на чл.250 ГПК на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявено искане.

В случая е безсъмнено, че по предявеният иск страните по делото са надлежно легитимирани /с оглед твърденията на ищеца/, за който е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за установяване съществуването на вземанията му, предявени в производството по несъстоятелност и включени в списъка по чл.692, ал.4 ТЗ.

Искът е предявен в рамките на преклузивния срок по чл.694, ал.6 ТЗ ГПК.

Разгледани по същество оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение решаващият състав намира за основателни, като за да достигне до този извод съобрази от фактическа и правна страна следното:

Служебно извършената справка по партидата на „Витоша ризорт 2000“ООД установи, с Решение № 1010/30.06.2014 г., постановено по т.д. № 5019/2013 г. по описа на СГС, е открито производство по несъстоятелност по отношение на посоченото дружество, обявена е свръхзадължеността му с начална дата – 24.03.2012 г. и е назначен е временен синдик.

Решението е обявено в ТР на 04.07.2014 г.

С Решение № 1709/05.11.2014 г., постановено по същото дело, „Витоша ризорт 2000“ООД е обявено в несъстоятелност, прекратени са дейността на търговеца и правомощията на органите на дружеството.

Това решение е обявено по партида на дружеството в ТР на 10.11.2014 г.

С молба вх. № 20654/16.02.2017 г. кредиторът НАП е предявил в производството по несъстоятелност публични вземания в общ размер на 4 3121 33,64 лв., от които: 1/3 533 845,94 лв., представляващи главница по ЗДДС и 778 287,70 лв., представляващи лихви, дължими съгласно издаден от ТД на НАП София Ревизионен акт № Р-22221715001202-091001/01.12.2016 г., изменен с Решение №123/25.01.2017 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София на НАП.

Със същата молба е направено искане и за приемане на начислените по реда на Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания до датата на окончателното погасяване на главниците лихви, с поредност по чл.722, ал.1, т.9 ТЗ.

Като се запознал с предявеното вземане синдикът счел претенцията за неоснователна и включил същото в изготвения списък за предявени, но неприети вземания по реда на чл.

688, ал.3 вр. с чл. 686, ал.1, т.3 от ТЗ, който е обявено по партида на търговеца в ТР на 09.05.2017 г.

В срока по чл. 690 от ТЗ кредиторът НАП е подал възражение срещу този списък с искане от съда по несъстоятелността всички предявени вземания да бъдат приети в производството по несъстоятелност.

След като разгледал възражението му съдът по несъстоятелността се произнесъл с Определение № 86/05.01.2018 г., като изменил частично на осн. чл. 692, ал. 4 от ТЗ Списъка на неприетите вземания по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, обявен в ТР на 09.05.2017 г., в частта на предявеното от кредитора НАП публично вземане за главница в размер на 3 533 845.94 лв., дължимо въз основа на ревизионен акт № Р-22221715001202-091-001/01.12.2016 г. на ТД на НАП София, изменен с решение № 123/15.01.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ София на НАП, като включил в допълнителния списък на приетите по чл. 688, ал. 3 от ТЗ вземания, вземането на кредитора НАП по Ревизионен акт № Р-22221715001202-091-001/01.12.2016 г. на Териториална дирекция София на НАП, изменен с решение № 123/15.01.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ София на НАП, представляващо главница по ЗДДС в размер на 3 533 845.94 лева, с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ, на основание чл.

3

164, ал. 5 от ДОПК, под условие, че ревизионният акт влезе в сила след приключване на производството по адм. дело № 1754/2017 г. по описа на Административен съд - гр. София.

В останалата му част възражението е оставено без уважение.

Видно от мотивите на обсъденото определение, съдът по несъстоятелността приел, че в ревизионният акт не е определен размер на дължимата лихва, което безсъмнено е публично вземане. Приел, че размерът на законната лихва върху публичното вземане е функция не само на размера на главницата, но и от законоустановения начин на изчисляването й, който може да е различен в зависимост от вида на главното вземане.

Т.к. в случая липсвала яснота относно вида и характера на претендираната лихва и как е формиран посочения в молбата за предявяване размер на същата, искането за включването й в списъка с приети вземания било неоснователно.

Добавил е, че изчисляването на дължимите лихви по арг. от чл.162, ал.2 ДОПК представлявало техническа дейност и можело да се направи от синдика при изготвяне на сметката за разпределение и при сбъдване условието, под което е прието вземането за главница.

Предвид така установеното решаващият въззивен състав приема за необоснован изводът на първоинстанционния съд в насока, че анализът на данните по делото показвал претенцията за законна лихва върху главниците, установени с горепосочените ревизионен акт и решение на адм.орган, считано от 14.02.2017 г. до окончателното им изплащане да е била предявена от ищеца НАП в качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, да не е била предмет на съставения от синдика Списък на неприетите вземания, обявен в ТР на 09.05.2017 г., както и на определението по чл.692 ТЗ на съда по несъстоятелността, постановено по подадено възражение срещу този списък от кредитора НАП.

На първо място този му извод е в несъответствие със задължителните указания по прилагане на материалния закон, дадени на първоинстанционния съд с постановеното Определение № 5/07.01.2022 г. по ч.т.д. № 1052/2021 г. по описа на САС, основано на тълкуването на този закон, в съответствие с установената задължителна практика на касационната инстанция, обективирана в Определение №465/11.08.2017 г. по т.д. № 1224/2017 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.