Решение № 58 от 14.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Велико Търново, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20244000500010 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 534/10.10.2023 год., постановено по гр. д. № 788/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, е осъдено ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, гр. София, бул.

„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от адв. Д. П., да заплати на К. К. С., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си Л. В. А., ЕГН **********, от гр.

Велико Търново, **********, сумата от 72 000 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания вследствие на настъпило на 06.09.2021 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху сумата от 06.09.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от присъдените 72 000 лв. до пълния предявен размер от 90 000 лв., като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъдено ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от адв. Д. П., да заплати на К. К. С., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си Л. В. А., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, **********, сумата от 1 440 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания вследствие на настъпило на 1

06.09.2021 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху сумата от 06.09.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлен искът за обезщетение за имуществени вреди за разликата от присъдените 1 440 лв. до пълния предявен размер от 1 800 лв., като неоснователен и недоказан. Осъдено е ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от адв. Д. П., да заплати на К. К. С., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си Л. В. А., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, **********, сумата от сумата 6 280 лв. разноски по делото. С решението е осъден К. К. С., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си Л. В. А., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, ********** да заплати на ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от адв. Д. П. сумата от 1 962 лв. разноски по делото. Осъдено е ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от адв. Д. П. да заплати по сметка на Великотърновски окръжен съд сумата 650 лв. за разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, гр. София, бул.

„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изп. директори, чрез адв. М.

Г. от САК против Решение № 534/10.10.2023 год., постановено по гр. д. № 788/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.

В същата се излага, че решението в осъдителната му част е неправилно и необосновано. Излага се, че първоинстанционният съд не бил достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства изводи относно фактическия състав на чл. 432, ал. 1 от КЗ. Не било установено виновно поведение на водача на МПС (нарушение на чл. 25 и чл. 26 от ЗДвП), като противоправното поведение било изцяло на велосипедиста (нарушение на чл. 42, ал. 3; чл. 20, ал. 1; чл. 80, т. 2 и чл. 5, ал. 2, т. 4 от ЗДвП), поради което се прави извод за недоказаност на предявения иск. При условията на евентуалност се твърди неправилно приложение от първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като присъденото обезщетение за неимуществени вреди било завишено с оглед принципа на справедливостта и трайната съдебна практика. Неправилно била приложена и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД (съпричиняване на вредоносния резултат), тъй като пострадалият бил допринесъл в по-голяма степен за настъпване на вредоносния резултат. Налице било и съпричиняване от родителите на ищеца, които са го оставили без надзор.

Претендира се да се отмени обжалваният съдебния акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск или алтернативно да се определи по-нисък размер на обезщетението. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от К. К. С., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си Л. В. А., ЕГН **********, и двамата от гр. Велико Търново, **********, чрез адв. М. И. от АК – Велико Търново.

В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваният съдебен акт – правилен и законосъобразен. Излага се, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства изводи относно фактическия състав на чл. 432, ал. 1 от КЗ. Правилно бил обсъдил всички доказателства 2 събрани по делото и ги бил взел предвид при постановяване на решението. Счита възражението за завишеност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди за неоснователно и необосновано. Правилно съдът бил определил и процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

Първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 90 000 лв., а за причинените имуществени вреди е в размер на сумата от 1 800 лв. Съобразявайки разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е приел, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 20 %, като въз основа на това е определил обезщетение в размер на 72 000 лв. за обезщетението за неимуществени вреди и в размер на 1 440 лв. за обезщетението за имуществени вреди.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд са предявени осъдителни искове за неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за 3 застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника - застраховател.

Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 06.09.2021 г. К. К. С. е предявил претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение – неимуществени вреди, по които не е постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).

Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната жалба възражения. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава върху обстоятелството дали водачът на л. а.

„Ауди 80“, чиято деликтна отговорност е обезпечавана от ответното застрахователно дружество през релевантния период чрез договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е осъществил противоправно деяние, което да е в причинно-следствена връзка настъпване на телесните увреждания на пострадалия ищец; дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение и правилно ли е приложил и разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Първият довод за неправилност на обжалваното решение, релевиран от ответника, а именно че в процеса на доказване в настоящото съдебно производство не е установено, че водачът на л. а. „Ауди 80“ - Д. Б. Д., не е осъществил противоправно деяние, вследствие на което е увреден ищецът, е неоснователен.

От Констативен протокол за ПТП № 329/06.09.2021 г., издаден от компетентен орган – дежурен ПТП при Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново се установява, че на 06.09.2021 г., около 18:35 ч., на път ІІІ-504, км 5+100, л. а. „Ауди 80“, с рег. № ВТ 71****, с водач Д. Б. Д. е ударил велосипед „Фокс“, управляван от ищеца. Посочено е, че обстоятелствата и причините за ПТП са в процес на изясняване. Образувано е ДП № ЗМ730/2021 г. по описа на ОД МВР – Велико Търново.

От Протокола за оглед, изготвен от разследващия полицейски орган на 06.09.2021 г., се установява, че огледът на местопроизшествието е извършен в 19:50 ч., в тъмната част на денонощието, намалена видимост и суха пътна настилка.

Констативният протокол и Протоколът за оглед на местопроизшествието съставляват годни доказателствени средства, тъй като по своята правна природа те представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК – съставени са от компетентно длъжностно лице (разследващия орган), в кръга на службата му по установената форма и ред, поради което тези документи се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за обстоятелствата, които това длъжностно лице е възприело непосредствено.

4

От заключението на съдебната автотехническа експертиза се установява, че ПТП е настъпило на 06.09.2021 г., около 18:44 ч., на път ІІІ-504, км 5+100 (с. Ресен – с.

Самоводене), между л. а. „Ауди 80“, с рег. № ВТ 71****, с водач Д. Б. Д. и велосипед „Фокс“, управляван от ищеца. Посочено е, че пътното платно е разделено с прекъсната разделителна линия М3 и не са установени пътни знаци ограничаващи скоростта на движение и вида на ППС. Дава заключение, че ударът е настъпил в лентата за движение полагаща се на л. а. „Ауди 80“, като двете ППС движейки се в една посока в определен момент траекторията на велосипедиста се променя в ляво в посока към мястото на удара с автомобила. Скоростта на автомобил при удара е била 57.9 км/ч, а на велосипеда – 10.8 км/ч.

Дава заключение, че при тази скорост водачът на автомобила не е имал техническа възможност да спре до мястото на удара, но предвид на това, че по пътното платно са се движели група велосипеди (деца), водачът на автомобила е следвало да се движи с такава скорост, с която с възникване на пътна ситуация да преустанови движението на автомобила, като е определил тази скорост на 21.4 км/ч. Дава заключение, че от техническа гледна точка, причините за настъпване на процесното ПТП са: от една страна неадекватната преценка на пътната обстановка от страна на водача на лекия автомобил „Ауди 80“, който е следвало да предприеме изпреварване на велосипедистите – деца, след като обезпечи безпрепятствено извършване на маневрата; а от друга – промяната на движение на велосипеда вляво и в посока на автомобила в момент на фаза изпреварване.