Определение № 7648 от 15.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7648 гр. София, 15.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно частно гражданско дело № 20251100503323 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава двадесета и първа ГПК вр. 577, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 18-00-22/14.03.2025 г. по описа на Агенция по вписвания, Служба по вписвания – гр. София, от „Лено“ АД, ЕИК 2032117465, чрез адв. Поппалов, срещу Определение № 182/25.02.2025 г., постановено от съдия по вписвания при Софийски районен съд, по молба за вписване от „Лено“ АД с вх. 13773/25.02.2025 г. по описа на Агенция по вписвания, Служба по вписвания – гр. София, с което е отказано заличаване на договор за особен залог на вземания том 53, акт 78, вх. рег. № 73679/20.08.2024 г.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на определението. Искането към СГС е обжалваното определение да бъде отменено, делото да бъде върнато на съдията по вписвания към СРС, и да му бъде указано да заличи отбелязване на договор за особен залог на вземания от 19.08.2024 г., вписано с вх. рег. № 73679/20.08.2024 г., том 53, акт 78 на Служба по вписвания – гр. София, относно вземанията по договор за кредит от 25.02.2022 г. с кредитополучател ЕТ „Бондина – П.П..

Въззивният съд, като съобрази изложеното в жалбата и материалите по делото, извърши проверка на определението, и намери за установено следното:

Жалбата е допустима – подадена е в законния едноседмичен срок по чл.

1

275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол по реда на Глава 21 ГПК съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК.

От Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 139, том I, рег.

№ 2208, дело 127 от 2021 г. по описа на Нотариус М.И., рег. № 260 в регистъра на Нотариалната камара, се установява, че на 25.02.2022 г. „Лено“ АД е сключило договор за кредит с клиентски № 8148 от 25.02.2022 г. с кредитополучател ЕТ „Бондина – П.П. и солидарен и ипотекарен длъжник П.П.П., ЕГН **********, вземането по който е обезпечено с ипотека върху имот с идентификатор ***.

От договор за особен залог на вземания от 19.08.2024 г., сключен между „Прайвът Кредит Стръкчъринг“ С.А.Р.Л. като заложен кредитор и „Лено“ АД като залогодател се установява, че „Лено“ АД е заложило своето вземане по посочения договор за кредит. Договорът за особен залог е отбелязан към договорната ипотека с вх. рег. № 73679/20.08.2024 г., том 53, акт 78 на СВ – гр.

София.

По делото е представен нотариално заверен препис – извлечение от декларация от 27.11.2024 г. от „Прайвът Кредит Стръкчъринг“ С.А.Р.Л., с която, в качеството си на заложен кредитор, дружеството дава съгласието си за частично заличаване в ЦРОЗ на цитирания договор за особен залог по отношение на вземането по процесния договор за кредит.

От нотариално заверен препис – извлечение от удостоверение № 20241220101859/20.12.2024 г., издадено от Агенция по вписванията, се установява, че с рег. № 20241217122402/17.12.2024 г. в ЦРОЗ е вписано частично заличаване на залога относно цялото вземане по договора за кредит.

С молба от 25.02.2025 г. „Лено“ АД е поискало от Службата по вписванията – гр. София, заличаване на вписаното отбелязване на договора за особен залог относно обезпеченото с ипотека вземане съгласно посочения погоре нотариален акт за учредяване на договорна ипотека.

С определение от № 182/25.02.2025 г. съдията по вписвания е отказал заличаването на договора за особен залог върху това ипотечно вземане. В определението е прието, че законодателят не бил предвидил ред за заличаване в Имотния регистър на отбелязването по чл. 17, ал. 1, б. „б“ от ПВп, а единствено в ЦРОЗ. Съдията по вписванията е установил, че съгласно вх. рег.

№ 97528/04.12.2024 г., том 53, акт 78 на СВ – гр. София, е вписан договор за 2 цесия от 19.11.2024 г., съгласно който „Лено“ АД е продало процесното вземане по договор за кредит на „СИ ЕЙЧ (Люксембург) САРЛ. Новият ипотекарен кредитор не бил възложил на „Лено“ АД да извършва действия по заличаването на залога за вземане. Представеният препис-извлечение на удостоверението от ЦРОЗ от 20.12.2024 г. се отнасял до множество частични заличавания, без да било посочено от молителя до кои ипотечни вписвания се отнасял. По този документ имало маркиране в червено на четири реда по отношение на т. 356, което представлявало интервенция след нотариално удостоверяване.

По същество частната жалба е основателна.

Съгласно чл. 171 ЗЗД, прехвърлянето и залагането на вземането, което е обезпечено с ипотека, встъпването в такова вземане и налагането на запор върху него, както и подновяването и заместването в задължение, обезпечено с ипотека, за да имат действие, трябва да бъдат извършени в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписани в имотния регистър. Тази категория вписвания е предвидена и в чл. 17, ал. 1 ПВп. Съгласно чл. 17, ал. 3 вр. чл. 12, ал. 2 ПВп вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписвания, като се нанася накратко съдържанието на подлежащия на вписване акт по съответната персонална партида.

В конкретния казус по ипотеката е било извършено отбелязване на акт по чл. 171 ЗЗД – договор за особен залог, обективиращ залагане на ипотечното вземане. Впоследствие в ЦРОЗ е извършено частично заличаване на този договор за залог по отношение на обезпеченото с ипотека вземане по кредит.

Спорният в настоящото производство въпрос е, дали е възможно и по какъв начин да се извърши оповестяване на това вписване в ЦРОЗ и в имотния регистър.

Вписванията по чл. 171 ЗЗД имат характер на отбелязвания към вписаната ипотека. Те имат оповестително – защитно действие като имат значение за противопоставимостта на вписаните актове спрямо трети лица с конкуриращи права (чл. 113 ЗС). В случая е налице валидно заличаване на вписан в ЦРОЗ залог на вземане и по него не могат да бъдат извършвани други вписвания в имотния регистър освен отбелязване на заличаването му.

Действително, в ПВп няма разписана изрична процедура, по която първичното вписване в ЦРОЗ на заличаване на договор за особен залог на 3 ипотечно вземане да бъде вписано и в имотния регистър по партидите на ипотекарните кредитор и длъжник. Подобно положение обаче е правно нетърпимо, защото в този случай Службата по вписвания ще удостоверява, че договорът за особен залог е тежест към имота, а справка в ЦРОЗ ще сочи, че този договор е вече заличен, т. е. ще е налице несъответствие в двата публични регистъра. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че по аналогия с вписването на актове относно залог на търговско предприятие по чл. 22а ПВп, в имотния регистър следва да се извърши отбелязване на промените, вписани в ЦРОЗ, касаещи вече отбелязания по партидите на страните по ипотеката договор за особен залог. Отбелязването на тези промени трябва да се извърши отново по реда на чл. 17, ал. 1, б. „б“ от ПВп, както е бил отбелязан и договорът за залог. Така приетото разрешение кореспондира с практиката на ВКС по сходни казуси – Определение № 38 от 22.03.2021 г. по частно гр. дело № 536/2021 г. и Определение № 58 от 05.04.2022 г. по частно гр. дело № 4716/2021 г.

Решаващият съд не е съгласен с довода на съдията по вписванията, че „Лено“ АД не било легитимирано да иска заличаване на договора за особен залог, защото било продало обезпеченото с ипотека вземане на трето лице. В чл. 17, ал. 1 ПВп е посочено, че вписването на актове по чл. 171 ЗЗД става по молба на всеки заинтересован. Заложният длъжник има интерес договорът за особен залог, по който е страна, да бъде отбелязан като заличен в имотния регистър по отношение на продаденото ипотечно вземане. Това е така, защото всяко лице по дефиниция има интерес в публичните регистри да бъда отразена вярна спрямо него информация, отговаряща на действителното правно положение. Отбелязването в имотния регистър, че договорът за залог е заличен, не влияе върху ипотечното правоотношение между длъжника и новия кредитора, за да е мислим отказ от вписване на обсъжданото основание.

За пълнота съдът ще отбележи, че в чл. 4 от договора за цесия страните изрично са се договорили „Лено“ АД да предприеме всички правни и фактически действия по заличаване на договора за особен залог.

Представеният нотариално заверен препис – извлечение на удостоверението от ЦРОЗ от 20.12.2024 г. отговаря на изискванията по чл. 8, ал. 3 ПВп, защото е официално заверено извлечение и съдържа съществените условия на акта, който се вписва. Този документ е в достатъчна степен информативен, за да установи факта, че договорът за особен залог е заличен 4 по отношение на процесния договор за кредит (посочен в удостоверението под номер 356). Същевременно съдията по вписвания няма правомощия да обсъжда обстоятелството защо преписът се отнасял до над 30 вземания, а не само за процесното, доколкото този въпрос е извън обхвата на дължимата от него проверка по чл. 32а, ал. 1 ПВп. В представеното по настоящото дело от Службата за вписвания заверено копие няма зачерквания, който да го компрометират, поради което това съображение за постановяване на обжалвания отказ също е неоснователно. Маркирането с маркер, което не затруднява четливостта на документа, не представлява зачеркване по смисъла на чл. 591, ал. 1 ГПК.

По изложените мотиви частната жалба следва да бъде уважена като обжалваният отказ на съдията по вписванията бъде отменен. Следва да бъде извършено отбелязване по партидите на страните по ипотеката на акта, обективиращ заличаването на залога на вземането по договора за кредит от 25.02.2022 г., сключен между „Лено“ АД и ЕТ „Бондина – П.П.. В случая актът се състои от молбата на „Лено“ АД от 25.02.2025 г., декларацията – съгласие от „Прайвът Кредит Стръкчъринг“ С.А.Р.Л. и удостоверението от ЦРОЗ.

По разноските

В частната жалба е направено искане за присъждане на разноски, което следва да бъде оставено без уважение. Отговорността за разноски по правило е присъща само за спорните съдебни производства, докато в случая производството е охранително. Съгласно чл. 541 ГПК в охранителните производства разноските са за сметка на молителя и не могат да бъдат възлагани на органа, постановил обжалвания акт (в този смисъл е Определение № 89 от 02.03.2022 г. на ВКС по частно търг. дело № 311/2022 г.).

Водим от горното Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, на основание чл. 278, ал. 2 вр. чл. 577, ал. 3 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 182/25.02.2025 г., постановено от съдия по вписвания при Софийски районен съд, по молба за вписване от „Лено“ АД с вх. 13773/25.02.2025 г. по описа на Агенция по вписвания, Служба по вписвания – гр. София, с което е отказано заличаване на договор за особен 5 залог на вземания том 53, акт 78, вх. рег. № 73679/20.08.2024 г.

ВРЪЩА делото на съдия по вписванията при Софийски районен съд като му указва да извърши отбелязване към вписана договорна ипотека, № от входящ рег. 11789/25.02.2022 г., № от дв. вх. рег. 11372, акт № 51, том 7, на частично заличаване на Договор за особен залог на вземания от 19.08.2024 г., сключен между „Прайвът Кредит Стръкчъринг“ С.А.Р.Л. като заложен кредитор и „Лено“ АД като залогодател, относно договор за кредит с клиентски № 8148 от 25.02.2022 г. с кредитополучател ЕТ „Бондина – П.П. и солидарен и ипотекарен длъжник П.П.П., ЕГН **********, вписан с вх. рег.

№ 73679/20.09.2024 г., № от дв. вх. рег. 72986, акт № 78, том 53, като отбелязването да се извърши по персоналните партиди, по които е вписана договорната ипотека, и по които е извършено вписване на посочения договор за особен залог на вземания.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6