Определение № 412 от 17.03.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 412 гр. Варна, 17.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело № 20213100900505 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по РЕДА на ОСНОВНОТО ИСКОВО ПРОИЗВОДСТВО (гл. 13 ГПК).

Приета е за разглеждане претенция на акционер, действащ в полза на акционерно дружество за търсене на солидарна отговорност от двама от членовете на съвета на директорите за съвместно причинени от тях имуществени вреди по реда на чл. 240а ТЗ.

По размяна на книжата:

Исковата молба вх.№ 15219/29.07.2021г., уточнена с вх.№ 18511/20.09.2021г., в изпълнение на указание по чл. 129 ГПК е редовна, съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. В нея са посочени фактите, на които ищецът АЛ. СЛ. Н. основава правото си на иск и възникнало вземане на дружеството, в което членува, и са направени доказателствени искания.

Исковата молба е изпратена на увреденото акционерно дружество „АКАДЕМИКА ГРУП ИНВЕСТ“ АД, конституирано служебно като носител на спорното материално право. На вписан в търговски регистър адрес на управление не е била намерена канцелария, а по сведения на М.Б.С., обитател на жилището, имотът е бил препродаден и няма връзка с предходни собственици. Съдът е констатирал че лице със същите имена е било представляващ орган на дружеството до 11.01.2016 г., поради което е приел, че след промяна на представителството търговецът е напуснал адреса без да е оповестил надлежно актуално местонахождение на управлението си. В деня, следващ указания от съда едномесечен срок, отчитан от прилагането на невръчените книжа към делото на осн чл. 50 ал.2 ГПК, е постъпило изявление вх.№ 23333/15.11.21г., с което неучастващо по делото лице Ж.Д.К., e обявил в качеството си на акционер с 30 % дружествено участие искане за подновяване на възможността на ненадлежно представлявано дружество да заяви защитна позиция в процеса, чрез новоназначен представителен орган, чието конституиране предстои след провеждане на общо събрание на акционерите.

Това искане съдът намира за безпредметно. Самото дружество няма интерес 1 да се защитава срещу иск, предявен в негова полза(респектвно да заявява преклудиращи се възражения), а само активно да подпомага ищеца, за да осуети неблагоприятното за себе си отричане на материалното право. Този свой интерес дружеството може да упражнява през целия процес. Ако неучастващия в делото акционер се опасява от увреждане на дружествения интерес при отхвърляне на претенцията за правото на вземане на дружеството, той би могъл да се присъедини към иска на другия ищец и да поддържа лично обща претенция в полза на юридическото лице, в което и двамата акционери членуват.

Исковата молба е била връчена на двамата ответници.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са упражнили право на защита, като с вх.№ 21944/29.10.2021г, е подаден отговор от КР. Д. Г., чрез адв. Х.( ВАК), а с вх.№ 23627/17.11.2021г е депозиран отговора на Г. П. Г., чрез упълномощен адв. Х. (ВАК). Ответниците възразяват за непълнота на съдържанието на претенцията и вътрешно противоречиви и неотносими твърдения, като същевременно оспорват предпоставките за упражняване на допустим иск, както и основателността на иска и заявил възраженията си със съответни доказателствени искания.

Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК, като съдът е указал и реда за електронна кореспонденция.

Възраженията по редовността на сезирането съдът намира неоснователни по следните съображения:

Ищецът е описал ясно твърденията си относно всички елементи на управленския деликт, изразяващ се в причиняване на вреди поради неизпълнено задължение на избраните за членове на управителен орган(съвет на директорите) да изпълнява функциите си в колективен орган по управление на дружественото имущество с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери. Дали в изложението се съдържат и други обстоятелства, които нямат връзка с този фактически състав не може да има значение за сезирането на съда, ако са очертани ясно факти по основание, кореспондиращо с предявеното искане. Неяснотите и противоречията в твърденията се уточняват в хода на делото след изясняване на становища на страните по тях (чл. 145 ГПК), а отделянето на неотносимите към предмета на делото твърдения е задължение на съда, а не на ищеца(чл.

146 ал.1 т.1 ГПК). В този смисъл решаващо значение за предварителната подготовка с една размяна на книжа има само описанието на фактите, свързвани с хипотеза от правна норма, уреждаща възникване на правата, описани като нарушени в искането до съда и нормата, овластяваща ищеца да ги предяви за защита. Такива твърдения има и съдът може да ги докладва, затова и приема сезирането си за редовно.

По допустимостта на претенцията:

Активната легитимацията на страните като субституент и титуляр на спорното право на паричен дълг съответства на твърденията за притежавано акционерно качество в увредено от управляващи органи акционерно дружество. За да се обоснове правото си за търси защита в чужда полза, акционерът не следва да твърди някакъв допълнителен интерес, тъй като правото му на иск е гарантирано със специалната норма на чл. 240а ТЗ.

2

Достатъчни са твърденията за обема на притежаваните права, като в случая ищецът е посочил и неоспорени доказателства за легитимацията си като джиратар на поименни акции, формиращи всички акции от клас Б (обикновени с право на глас) покриващи 70 % от регистрирания капитал.

Предвиденото в закона право на акционера да замести ЮЛ при търсена на отговорност за вреди не е ограничено от други условия. То произтича от самото членствено правоотношение и затова не е необходимо да се обосновава допълнително интерес като процесуална предпоставка за субституцията. Затова, макар че съдът възприема довода на ответниците за липса на относимост на описаните други правоотношения, в които ищецът се намира с дружеството (по предоставен заем), изключването им от твърденията няма да промени извода по предпоставките за упражняване на правото на акционера.

Легитимацията на ищеца не се изключва и обстоятелството, че този акционер има мажоритарно участие в капитала. Сами по себе си действията на органите на дружеството(независмо дали се иразяват в активно поведение при обсъждане и решаване на въпроси относно търсене на отговорност или в пълна пасивност) нямат значение за упражняване на самостоятелното потестативно право на акционера (Определение № 532 от 31.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 266/2019 г., II т. о., ТК), затова и възможността му да влияе върху волята на дружеството можеше да се отчита само ако то вече беше упражнило лично някакви права спрямо ответниците. В случая обаче, както е пояснил и в уточняваща си молба, въпреки значителния обем от права, положението на ищеца както в общото събрание на акционерите, така и в съвет на директорите е аналогично на малцинство, тъй като правото на глас на неговите обикновени акции е ограничено от привилегията на другия клас А, издадени с изключителни права на титулярите им да избират и назначават единодушно мнозинство на колективен управляващ орган и представителя на дружеството (чл. 69 б. „б“ от устава). Без значение е и обстоятелството, че като член на съвета, ищецът е участвал във вредоносното управление, наред с ответниците. Тези факти биха имали значение за материалното, а не за процесуалното право и могат да бъдат разглеждани само като защита на ответниците по същество. Възраженията на ответниците в тази насока са неоснователни.

Пасивната солидарна легитимация на двамата (вече бивши) членове на колективен управителен орган е обоснована с твърдения за надлежно учредено мандатно правоотношение, породено при избора им в състава на орган на търговско дружество и настъпили поради неположена грижа вреди, изразяващи се в загуба на вземане поради пропускане на давностен срок за търсенето на конкретен дълг.

Служебната справка в търговски регистър, воден от АВ, удостоверява, че производството се води за притезание, породено в полза на дружество, чието управление е било осъществявано от ответниците, до заличаването им след оттеглено съгласие за управление, вписано съответно на съответно на 13 и 14 април 2021г. Съдът констатира, че макар понастоящем ответника Г. все още да е оповестен спрямо трети добросъвестни лица като представляващ дружеството изпълнителен член на СД, това вписване не може да се противопостави на самия заявител на отпадането на овластяването. Затова, 3 макар, че търговецът продължава да функционира като юридическо лице, тъй като вписването на законния представител не е заличено и изявленията му валидно обвързват външни за дружеството лица, с които това дружество продължава да влиза в правоотношения (чл. 10 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ), във вътрешните отношения и спрямо ответниците, представителните функции на Г. са отпаднали.

Същевременно съдът констатира при същата служебна справка и прилагане в досието на търговеца в търговския регистър като доказателства към заявени за ново вписване промени в състава на управителните органи (образец А5, рег. №20220218105902) документи, между които съставен от името на дружеството протокол от общо събрание, проведено на 03.02.2022, отразяващо назначение на нови членове на управителния орган. За разлика от третите (външни за ЮЛ) лица, вътрешните актове на дружеството го ползват, дори и те да не са обявени като обстоятелства в регистър. Съответно и понастоящем, въпреки липсата на надлежна регистрация на новия представляващ дружеството не е без волеформиращ орган и има избрано физическо лице, което да може да обяви волята на управляващите от името на дружеството при следващите процесуални действия и тази воля да се противопостави валидно на изявленията на ответниците, един от които е все още незаличен представляващ. Затова и не е налице пряк конфликт на интереси между акционерното дружество и Г.. Не се налага назначаване на особен представител на лишено от представителен орган юридическо лицесъищец.

По предварителните въпроси:

Претенцията на дружеството се основава на вредоносно управление, осъществено от орган на дружеството. Правоотношението, възникнало между дружеството и член на управителния орган не представлява търговска сделка по субективен и обективен критерий (чл. 286 ТЗ), тъй като не е пряко свързано с търговията, а урежда вътрешните отношения. В теорията тази връзка се отграничава от членственото правоотношение дори ако назначения член на съвета е и акционер, като въз основа на специфичното и съдържание на възлагане на извършване на определени правни и фактически действия, назначаването се определя като разновидност на договорно възлагане за поръчка или услуга. Това правоотношение в тесен смисъл не попада в нито една от хипотезите на чл. 365 ГПК (като под „участие в търговско дружество” в тесен смисъл следва да се разбира членствено правоотношение). Липсва основание за прилагане на особените разпоредби за разглеждане на търговски спорове, без това да изключва търговския характер на делото (като пошироко понятие).

Спорното вземане за вреди е предявено в размер от 272 865.98 лв. В този размер е цената на иска като стойност на търсена в полза на дружеството компенсация за причинена имуществена вреда по смисъла на чл. 69 ал.1 т.1 ГПК. Съдът не намира основание да променя по реда на чл. 70 ГПК така посочената цена, поради което и сезираният окръжен съд се намира и за родово компетентен да разгледа спора.

Дължимата държавна такса, определена съразмерно на цената на осъдителния иск е внесена авансово. Възражение за местна неподсъдност не е 4 предявено от ответниците (в срока за отговор).

Представителната власт на пълномощниците на насрещните страни е надлежно учредена (с пълномощни приложени към искова молба и двата отговора).

По доказателствените искания:

В исковата молба и уточняващата молба по основния иск са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, приложени в копия, заверени от надлежно упълномощен адвокат. Представените писмени документи само отчасти са оспорени от насрещната страна, като неотносими към предмета на спора. Съдът приема за необходими само доказателства, отнасящи се до обстоятелства, формиращи основание на претенцията за вреди. Оспорената справка е посочена от ищеца без индивидуализиране като авторство, поради което може да се приеме само като пояснителен опис, съставен от самия ищец, а не като доказателство по съществото на спора.