Решение № 4763 от 09.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13632/2025
- Вид
- Решение № 4763
- Подписан
- 09.07.2026
- Състав
- Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, ДОРА ЗАПРЯНОВА ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.294 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.75 ал.2 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 4763 гр. София, 09.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Силвана Гълъбова
Членове:
Георги Ст. Чехларов
ДОРА З. ИЛИЕВА при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100513632 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.294 ал.1 вр. чл.258 – 273 ГПК.
С решение №709/27.11.2025 г. по гр.д. №2770/2024 г. на Върховния касационен съд, ІІ ГО, е обезсилено решение №6339 от 08.12.2023 г., постановено по гр.д. №8397/2021 г. по описа на СГС, с което е обезсилено съдебно решение №6867 от 19.01.2022 г., постановено по гр.д. №41455/2018 г., с което СРС е отхвърлил предявения от Л. С. А. срещу А. Г. Л., В.И.П., Г. В. А., В. И. Г. и И. И. Г. иск с правно основание чл.75 ал.2 ЗН за прогласяване за нищожна съдебна делба, извършена по гр.д. №7091/2006 г. по описа на СРС, 72 състав, и делото е върнато на Софийски районен съд за конституиране на ищцата и провеждане на производството по съдебна делба с нейно участие, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищеца Л. С. А. срещу решение от 19.01.2021 г. по гр.д. №41455/2018 г. на Софийския районен съд, 164 състав, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу А. Г. Л., В.И.П., Г. В. А., В. И. Г. и И.
И. Г. иск с правно основание чл.75 ал.2 ЗН за прогласяване за нищожна съдебна делба, извършена по гр.д. №7091/2006 г. по описа на СРС, 72 състав, като ищецът е осъдена да заплати на ответника А. Г. Л. разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че за да се прогласи за нищожна делба, същата следва да е извършена с влязло в сила решение по втората фаза на делбата. Предвид изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени решението и да прогласи нищожността на съдебната делба, извършена по гр.д. №7091/2006 г. по описа на СРС, 72 състав. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна А. Г. Л. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
1
Въззиваемите Г. В. А., В. И. Г. и И. И. Г. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не вземат становище по жалбата, в о.с.з. – не оспорват същата. Претендират разноски.
С определение от 25.10.2022 г., постановено по гр.д. №8397/2021 г. по описа на СГС, на основание чл.227 ГПК като ответници на мястото на починалата В.И.П. са конституирани наследниците и Г. В. А., В. И. Г. и И. И. Г..
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.75 ал.2 ЗН, когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. Решенията по допускане и извършване на делбата в тази хипотеза са непротивопоставими на неучаствувалия в делбата съсобственик.
По отношение на неучаствувалия в делбата съсобственик постановените решения не се ползуват със сила на пресъдено нещо и следователно същият разполага с възможност да инициира нов делбен процес, тъй като неговото право да иска ликвидиране на съсобствеността не е преклудирано.
Иск за установяване нищожност на договор за доброволна делба по смисъла на чл.75 ал.2 ЗН може да бъде предявен самостоятелно в отделно исково производство е установен т.1 ТР №3 на ОСГК на ВКС, като разпоредбата на чл.75 ал.2 ЗН обаче не провежда разграничение относно начина на извършване на делбата, за да се приложи последицата нищожност на делбата без участие на някой от сънаследниците, респ. някой от съсобствениците, съгласно чл.34 ал.2 ЗС. Редът на защита на неучаствалия в делбата съсобственик следва да е еднакъв, независимо по какъв ред е осъществена делба без негово участие – с договор за доброволна делба, с решение за съдебна делба или със съдебна спогодба. За неучаствалия в съдебна делба съсобственик, както и за неучаствалия в договор за доброволна делба съсобственик, също е налице правен интерес да установи нищожността на тази делба по съдебен ред в самостоятелно исково производство, за да може въз основа на решение по иска по чл.75 ал.2 ЗН със сила на пресъдено нещо да се внесе яснота и безспорност в бъдещите отношения на участниците в съсобствеността по повод упражняване правата на всеки един от тях върху съсобственото имущество, така както наличие на такъв интерес е признат с цитираното тълкувателно решение в полза на неучаствалия в договор за доброволна делба съсобственик. Ето защо, се приема, че е допустимо иск за установяване нищожност на съдебна делба по смисъла на чл.75 ал.2 ЗН да бъде предявен самостоятелно в отделно исково производство.
С ТР №4/2023 г. на ОСГК на ВКС се прие, че е допустим иск по чл.75 ал.2 ЗН за нищожност на съдебна делба, ако делбата е допусната с влязло в сила решение, но все още не е извършена. От същия момент - влизане в сила решението по допускане на порочната делба, възниква и правният интерес да се признае нейната нищожност, съгласно чл.75 ал.2 ЗН.
От представения по делото нот. акт за дарение на недвижим имот №138, т.II, н.д.
№303 от 11.08.2004 г. на нот. И.И. се установява, че И.В.Г. е дарил на ищеца Л. С. А. 1/4 ид.ч. от УПИ, находящ се в гр. София, кв. „Требич“, ул. ****, представляващ УПИ X-235, от 2 кв.23 по плана на кв. „Требич“, с площ от 1080 кв.м., както и 1/6 ид.ч. от масивна стопанска постройка, застроена на площ от 39,60 кв.м., построена в описаното дворно място.
Неоснователно е възражението на ответника А. Г. Л. за нищожност на договора за дарение, тъй като прехвърлителят не е бил собственик на дарената и.д.ч. от имота, релевирано в отговора на исковата молба в срока по чл.131 ГПК и поддържано във въззивното производство. Трайна и последователна е съдебната практика, че продажбата на чужда вещ не е нищожна на нито едно от основанията по чл.26 ал.1 ЗЗД. Продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, а не поражда вещно транслативно действие. По такава сделка продавачът не е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, поради което сделката подлежи на разваляне с възможност за реализиране на правата при евикция /така решение №483/15.07.2010 г. по гр.д. №991/2009 г. по описа на ВКС, І ГО/.
Ето защо, следва да се приеме, че ищецът е придобил през 2004 г. по силата на безвъзмездна правна сделка – договор за дарение, 1/4 ид.ч. от описания по-горе поземлен имот и 1/6 ид.ч. от построената в него стопанска постройка.
Видно от представените по делото влезли в сила решение от 23.04.2009 г., постановено по гр.д. №7091/2006 г. по описа на СРС, 72 състав, и решение от 18.07.2011 г., постановено по гр.д. №12008/2009 г. по описа на СГС, е допуснато извършване на делба върху описаните по-горе дворно място и стопанска постройка между съделителите А. Г. Л., В.И.П., Г. В. А., В. И. Г. и И. И. Г.. С решение от 10.02.2017 г., постановено по гр.д.
№7091/2006 г. по описа на СРС, 72 състав, делбата е извършена, но решението не е влязло в сила, тъй като срещу същото е обжалвано и е предмет на възз.гр.д. №14302/2017 г. по описа на СГС.
С оглед на това, че съдът достигна до извода, че ищецът се явява съсобственик на процесните дворно място и стопанска постройка, то делбата на същите, допусната с решението, постановено по гр.д. №7091/2006 г. по описа на СРС, 72 състав, се явява нищожна, тъй като е извършена без нейно участие.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск за прогласяване нищожността на съдебната делба се явява основателен и като такъв следва да бъда уважен.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде прогласена нищожността на съдебната делба.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски в първоинстанционното и въззивното производство се дължат на ищеца-въззивник, но доколкото същият не е претендирал такива, то и не следва да бъдат присъждани.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20016867 от 19.01.2021 г., постановено по гр.д. №41455/2018 г. по описа на СРС, 164 състав, и вместо него постановява:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Л. С. А., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк.
„Овча купел“, бл.****, срещу А. Г. Л., ЕГН **********, адрес: гр. София, кв. „Требич“, ул.
****, Г. В. А., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „Овча купел“, бл.****, В. И. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. ****, и И. И. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул.
****, иск с правно основание чл.75 ал.2 ЗН нищожността на съдебна делба на следните недвижими имоти, а именно: ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 1080 кв.м., находящо се в гр. София, кв. „Требич“, съставляващо УПИ Х-235, кв.23 по ПУП на кв. „Требич“ – гр.
3
София, при съседи: УПИ ІХ-233, УПИ ХІ-504, от две страни улици, ведно с построените в него ЕДНОЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, застроена на площ от 68,80 кв.м., състояща се от: две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, и на разположеното в сутерена избено помещение, и МАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА, застроена на площ от 39,60 кв.м., допусната с решение от 23.04.2009 г., постановено по гр.д. №7091/2006 г. по описа на СРС, 72 състав, и решение от 18.07.2011 г., постановено по гр.д. №12008/2009 г. по описа на СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4