Решение № 66 от 10.07.2020, Окръжен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н

И Е

№__66_____/ 10.07.2020 год. ,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО отделение

На втори юли 2020 год.

В открито заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

Секретар:Билсер

Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова търговско дело

№ 6 по описа за 2018 год. за да се произнесе съобрази следното:

Делото е образувано въз основа на иск от „***“ АД ЕИК-*** гр.С./универсален правоприемник на „***“ЕАД /срещу ответниците „***“ ЕООД с. О., общ. Б., ЕИК *** и С.А.П. ЕГН-**********,с която се иска от съда да признае за установено,че ответниците й дължат следните суми :

169 430,47 евро неиздължена главница по договора за кредит,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 12.10.2016 год. - до окончателното й изплащане;

6 627,55 лв. разноски по делото; и 5 500,06 лв. юрисконсултско възнаграждение,за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №489/2016 г. по описа на Балчишки районен съд.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени следните твърдения:

На 12.07.2006 г. между „***“ ЕАД гр. С. от една страна като кредитор и „***“ ЕООД от друга страна като кредитополучател е сключен договор за ипотечен кредит № **/12.07.2006 г., по силата на който банката се задължава да отпусне на кредитополучателя сума в размер от 240 000.00 евро за определена цел / за покупка на недвижими имоти – заведение за обществено хранене – снек-бар, находящ се на партерен етаж от търговски комплекс „u=“ в гр. Б., ул. „П.“ № 22 / и при уговорени условия и срок на издължаване – 11.07.2036 г., а кредитополучателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичането на срока. За обезпечения на вземанията на банката към кредитополучателя, произтичащи от договора за банков кредит е учредена законова ипотека върху гореописания недвижим имот.

На 17.12.2014 г. между банката, кредитополучателя и третото лице С.А.П. е сключен договор за встъпване в дълг към процесния договор за ипотечен кредит, по силата на който С.А.П. встъпва в задълженията на кредитополучателя като съдлъжник по договора за ипотечен кредит.

С Анекс

№ 1/17.12.2014 г. към договора за ипотечен кредит е отразена промяната в правния статус на кредитополучателя „***“ ЕООД. След смъртта на управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството С.С.П., дружествените дяловете са поети от наследниците му по закон, като съпругата му С.А.П. избрана за управител на дружеството. В анекса е отразено обстоятелството, че С.А.П. е конституирана като солидарен длъжник по договора за ипотечен кредит по силата на чл. 101 ЗЗД.

На

19.07.2016 г., поради неплащане на 14 месечни погасителни вноски, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Кредитополучателят „***“ ООД и съдлъжникът С.А.П. са уведомени писмено за предсрочната изискуемост на дълга на 17.09.2016 г.

На

12.10.2016 г. банката подава до Районен съд-Б. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжниците по договора за ипотечен кредит, по повод на което е образувано ч. гр. д. № 489/2016 г. по описа на заповедния съд.

По силата на Заповед за незабавно изпълнение № 249/13.10.2016 г. и изпълнителен ***т, издадени по ч. гр. д. № 489/2016 г. по описа на Районен съд-Б., „***“ ООД и С.А.П. са осъдени да заплатят солидарно на банката гореописаните суми.

Във връзка с принудителното събиране на сумите, банката е подала молба за образуване на изпълнително дело при частен съдебен изпълнител Н. Н., рег. № * на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Добрич, като по този повод е образувано е изп. дело № **.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниците са подали възражения.

С определение от 04.12.2017 г. по ч. гр. д. № 489/2016 г., Районен съд – Б. е указал на банката, че може да предяви иск за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение в едномесечен срок.

С определение от 04.12.2017 г. по ч. гр. д. № 489/2016 г., Районен съд – Б. е спрял производството по изпълнителното дело.

В законоустановения срок, банката е подала пред компетентния съд иск по чл. 422 ГПК.

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответниците оспорват предявените искови претенции. Правят следните възражения:

Ответниците не са надлежно уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на дълга. Липсва настъпила предсрочна изискуемост на задължението преди образуването на заповедното производство.Договорът за ипотечен кредит от 12.07.2006 г. не съдържал уговорка относно падежна дата.

Правят възражение,че доколкото нито първоначалния погасителен план към договора за кредит, нито погасителния план към анекса не са подписани от длъжника, те не съставляват част от съдържанието на самия договор, от тях банката не би могла да черпи права, в това число и погасителният план не би могъл да установи със задължителна сила за длъжника падеж и размер на дължимите месечни погасителни вноски по кредита.

Твърдят,че приложеният към исковата молба погасителен план с дата на съставяне 13.07.2006 г. не е подписан от кредитополучателя, поради което не е в състояние валидно да го ангажира и не представлява част от съдържанието на процесния договор за кредит.Оспорват авторството на първа,втора,трета и четвърта страница от договора.

Сочат,че нито процесният договор за кредит, нито анекса към него не съдържат изрично и изчерпателно изброяване на падежа и размера на дължимите месечни погасителни вноски в частта за главницата, възнаградителната лихва и таксите, нито в договора се съдържа изброяване на относимите пазарни индекси и измерители и тяхното индивидуално тегло на участие във формулата за изчисление и за изменение на приложимия БЛП и лихвата по кредита.

Твърдят,че Договор за встъпване в дълг не е сключен в писмена форма и не е вписан в Имотен регистър по партида на учредената ипотека.

Ответниците считат договора за ипотечен кредит, анекса към него и договора за встъпване в дълг за цялостно нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД – противоречие със закона и добрите нрави, липса на съгласие и липса на основание.

В условията на евентуалност правят възражение за нищожност на отделни разпоредби на Договора: чл.4,ал.2 от Договора,поради противоречие с чл.143 във вр. с чл.146 от ЗЗП,поради нарушение на чл.58,ал.2 от ЗКИ във вр. с чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД,както и на основание чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД-поради нарушение на добрите нрави- поради нарушение на добрите нрави и добрите търговски практики в частта , съгласно която "банката си запазва правото едностранно да променя размера на БЛП за ипотечни кредити, за което длъжникът се счита за уведомен чрез поставяне на обявление за това на видни места в паричните салони на банката.

На същите основания - поради неравноправност, нарушение императивните норми на закона и добрите нрави - претендират нищожност и на разпоредбата на чл.5, ал.2 от договора, предложение второ в частта, съгласно която "при всяка промяна на БЛП погасителният план се актуализира при спазване срока на договора, без да е необходимо подписване на анекс, за което с подписване на настоящия договор длъжникът дава своето неотменимо и безусловно съгласие".

Твърдят, че оспорените две разпоредби са типови, присъстват във всички договори за кредит на банката, текстът на проектодоговора е съставен предварително от банката, поднесен е в последния момент преди подписването му , не е пояснено по достатъчно пълен, ясен и изчерпателен начин какви са общите разходи по кредита и как ще бъдат изчислявани и изменяни те, не е предоставена възможност на длъжника да вземе информрано решение при подписването на самия договор.

Претендират нищожност и на чл.11. ал.5 от договора , който възлага разход за застраховка , без да установи изрично размера на приложимата застрахователна премия, за която кредитополучателят да се е съгласил изрично; нищожност и на чл.15 от

Договора за кредит, прогласяващ приложимост на вътрешнобанкови правила и решения, включително Тарифа на банката, които не носят подпис на кредитополучателя, не са сключени в изискуемата от чл.430 на ТЗ писмена форма на договор /двустранно съглашение, не едностранна сделка/ като условие за валидност и в съответствие с императивната разпоредба на чл.39 от Закона за банките, вменяваща задължение за изрично и изчерпателно изброяване на всички разходи и на обективните пазарни фактори в самия договор за кредит.

В условията на евентуалност твърдят нищожност на основание - чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3, във връзка с чл.430 от ТЗ, чл.58, ал.2 и чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, и чл.366 от ЗЗД /спогодба върху непозволен договор/ нищожност на чл. 3 и чл.4 от Анекс № 1 от 17.12.2014 г. -погрешно изчислен остатъчен дълг при прилагане на нищожни разпоредби от договора за кредит; нищожност на чл.5 -погрешно изчислени погасителни вноски поради погрешно изчислен остатъчен размер на дълга, който обслужват, а така също липса на изрично и изчерпателно уговорени между страните размер на дължимата вънаградителна лихва по кредита, Б/1П, ГПР и всички останали разходи по кредита; нищожност на чл.7 от Анекс № 1 поради пълна неопроделеност предмета на постигнатото съгласие между страните и поради неподписване на предвидения договор за подчинен срочен дълг ; нищожност на чл.8 , който задължава двамата солидарни длъжника да подпишат запис на заповед за погрешно изчислен размер на текущия дълг; нищожност на чл.12. ал.1 от Анекс № 1, който предвижда право на банката без да дължи покана или уведомление до длъжника да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг.

На същото основание - чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, във връзка с чл.430 от ТЗ, чл.58, ал.2 и чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, чл.76 и чл.366 от ЗЗД /спогодба върху непозволен договор/ претендират нищожност на следните разпоредби от Договор за встъпване в дълг от 17.12.2014 г. : нищожност на чл.1 ал.3 и ал.4 от Договора за встъпване в дълг, определящи погрешен размер на текущия дълг, както и погрешен /утежнен/ размер на приложимата възнаградителна лихва по кредита, при указан минимум от 7,25 %, какъвто не е предвиден в първоначалния договор за кредит; нищожност на чл.1 ал.5, уговарящ подписване на запис на заповед за дълг в погрешно изчислен размер; нищожност на чл.3 от Договора за встъпване в дълг, предвиждащ встъпване на физическото лице С.А.П. като съдлъжник в учредената законна ипотека, без да е налице писмена форма с нотариално заверено съдържание на Договора за встъпване в дълг, нотариално заверен подпис на съдлъжника С.П., и без да е осъществено вписване промяната на страните по кредитното правоотношение по партида на учредената ипотека като условие за валидност съобразно изискванията на императивната разпоредба на чл.171 от ЗЗД;

Правят възражение,че визираните разпоредби от основния договор и двете споразумения към него са нищожни на самостоятелно основание по отношение на С.А.П. в качеството на физическо лице - потребител, встъпило в основния договор за кредит, и на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.143 и чл.146 от ЗЗП -поради неравноправност, доколкото предвиждат възможност за банката да променя размера на БЛП и останалите разходи по кредита на непредвидено в договора основание, а в Допълнителното споразумение за встъпване в дълг регламентират утежнени условия за обслужване на кредита спрямо основния кредитополучател - юридическо лице, по чл.143, т.9 - налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; по т.10. - позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание; по т. 13. - му предоставя/на банката/ изключително право да тълкува клаузите на договора; по т.14. - налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите.

Твърдят също, че банката не е изпълнила своите преддоговорни задължения да информира длъжника добросъвестно, отговорно, пълно, ясно и изчерпателно какви са общите дължими разходи по кредита, какъв е размерът на дължимата възнаградителна лихва по кредита, какво включва БЛП на банката и въз основа на какви критерии банката възнамерява да променя същия БЛП през време на действие на договора за кредит, каква е дължимата месечна погасителна вноска по кредита в частта за главницата, възнаградителната лихва и таксите и на кое число от месеца същите са дължими,както и да информира длъжника за предстоящите промени на БЛП и лихвата по кредита.