Определение № 1135 от 27.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1135 гр. София, 27.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601442 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXII НПК.

В Софийски апелативен съд е депозиран протест от прокурор при Окръжна прокуратура - Благоевград срещу определение от 19.09.2025г. по НОХД № 662/2025г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, 5 наказателен състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на констатирани от съда допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърнили правото на защита на подсъдимите.

С протеста прокурорът изразява несъгласието си с позицията на съда, че обвинителният акт страда от пороци, изразими в противоречия, непълноти и несъответствия, водещи до неяснота относно място и време на осъществяване на деянията, както и описание на конкретното участие на всеки от подсъдимите при тяхното извършване, включително и липса на описание на механизма им, което рефлектирало върху правата на подсъдимите. Според протестиращия прокурор в акта са описани подробно както механизма на извършеното, така и ролята на двамата подсъдими в осъществената престъпна деятелност и формата им на вина. Прокурорът не намира за основателни и упреците на съда, че изписване на съответните понятия чрез абревиатури препятстват подсъдимите да разберат обвинението, тъй като тези съкращения били общоизвестни понятия, с които и двамата подсъдими били запознати.

1

Заявявайки позицията, че определението на Окръжен съд - Благоевград е неправилно и необосновано, моли то да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждането му по същество.

Протестът е подаден от активно легитимирана страна и в процесуалноопределения срок за атакуване на съдебни актове от такъв характер, поради което е и допустим. Разгледан по същество, този съдебен състав преценява, че е основателен.

Първостепенният съд е сезиран с обвинителен акт срещу К. Д. Н. и С. К.

М. с предявени им обвинения за деятелност, квалифицирана като престъпления по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.1 вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 НК.

В проведено на 19.09.2025г. разпоредително заседание по делото съдът прекратява съдебното производство, констатирайки допуснати, според него, съществени процесуални нарушения и връща делото на прокурора за тяхното отстраняване. Съдът е посочил, че използваните от прокурора абревиатури в обвинителния акт нарушават правата на подсъдимите, тъй като ги препятстват да разберат тяхното значение. В определението на състав на Благоевградски окръжен съд се посочва, че в обстоятелствената част на акта са налице противоречия, непълноти и несъответствия, водещи до неяснота относно конкретното време, място на деянията, участието на всяко едно от подсъдимите лица и механизма на извършването им. Празнота според съда е налице поради неописване на ролята на всеки един от двамата подсъдими при регистрацията на търговски дружества „Вамеон“ ЕООД и „Чери плюс“ ЕООД и конкретно за това кой е намерил и съответно мотивирал В. И. и А. Т. да станат техни собственици и управители. Посочва се, че липсва описание на действията на подс. К. Н., обективиращи фактически осъществявани от него функции на данъчно задължено лице, включително и не били описани конкретни факти за това на К. Н. да са предавани обороти и печалби изброяването на свидетели, работещи в питейно-хранително заведение механа „Шатрите“ на плаж „Хармани“ в град Созопол и изявленията им, че Н. им бил шеф, било недостатъчно като описание на изпълняваните от Н. управителни, контролни и счетоводни функции. В атакуваното определение съдът констатира и наличието на неяснота във възприетата от прокурора правна конструкция - включване на посредствен извършител в престъпно поведение, 2 изразимо чрез бездействие, каквото е това, субсумирано под нормата на чл.

255, ал.1, т.1 НК. Друг констатиран от съда недостатък на обвинителния акт касае неописване в акта на прокурора на правните и фактически основания, задължаващи упълномощено лице /подс. М./ да подаде инкриминираните данъчни декларации. На последно място подобна описателна липса се констатира и по отношение умисълът както за извършеното, така и за задружната престъпна деятелност на двамата подсъдими.

К. Н. и С. М. са обвинени за това, че в периода от 01.01.2018г. до 31.03.2019г. в град Благоевград пред ТД на НАП София - офис Благоевград, в съучастие като извършители /Н. като лице, осъществяващо фактически дейността и функциите на данъчно задължените лица „Вамеон“ ЕООД и „Чери плюс“ ЕООД, а М. като счетоводител и упълномощено лице от управителите на двете описани търговски дружества/ чрез посредственото извършителство на В. С. И. и А. А. Т. /собственици и управители на „Вамеон“ ЕООД и „Чери плюс“ ЕООД/ при условията на продължавано престъпление с две деяния избегнали установяване на данъчни задължения в особено големи размери - 72 109.52 лева като не подали задължителната годишна данъчна декларация по чл. 92, ал.1 ЗКПО за финансовата 2017г. - за „Вамеон“ ЕООД и за финансовата 2018г. - за „Чери плюс“ ЕООД, а с тези търговски дружества е извършвана стопанска дейност на питейно - хранително заведение механа “Шатрите“ на плаж Хармани в град Созопол.

Времевите рамки на обвинението, както по отношение на цялостната продължавана престъпна дейност, така и касателно отделните включени в нея деяния, еднопосочно и непротиворечиво се поддържат във внесения за разглеждане обвинителен акт като липсва разминаване в темпорално отношение между обстоятелствена и диспозитивна част на акта. По подобен начин кристално ясно прокурорът посочва мястото на извършване на твърдяните деяния от двамата подсъдими - град Благоевград пред ТД на НАП София - офис Благоевград, както и техните качества - Н. като фактически извършващ дейността по управление на двете търговски дружества, а М. като техен счетоводител и упълномощено от управителите им лице да ги представлява пред НАП. Тези обстоятелства са намерили отражение не само в диспозитива на обвинителния акт, но и в неговата описателна част, включително и за механизма на твърдяната им противоправна дейност. В този 3 смисъл прокурорът не би могъл да бъде упрекнат в непълнота, несъответствие или неяснота относно изложените факти. Всъщност самият контролиран съд в атакуваното си определение твърде декларативно е посочил, че възприема наличието на тези пороци, без да посочи конкретно в какво се изразяват те.

Настоящият състав стои на позицията, в контекста на рамките на обвинението за извършено престъпление по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.1 НК избягване установяване на данъчни задължения чрез неподаване на изискуемите данъчни декларации от Н. и М., за напълно ненужно изискването към прокурора да отрази кое лице е намерило и съответно мотивирало В. И. и А. Т. да бъдат вписани като собственици и управители на „Вамеон“ ЕООД и „Чери плюс“ ЕООД. За обхвата на обвинението и за адекватното реализиране правото на защита и на двамата подсъдими е напълно достатъчно твърдяното в обстоятелствената част на обвинителния акт, че и двете лица не са притежавали знание за подписвани от тях документи, като И. е получил и финансова облага за своето съгласие да бъде регистриран като собственик и управител на „Вамеон“ ЕООД. Достатъчно ясно прокурорът е изложил факти относно действията на И. и Т. и незнанието им за дейността на двете търговски дружества, за да обоснове и последващата си позиция, че те се явяват посредствени извършители на вменените във вина на Н. и М. престъпления. Тук е мястото да бъде отбелязано, че забележките на съда относно правната конструкция, възприета от прокурора възможността/невъзможността за наличие на посредствен извършител при деятелност, обективирана чрез бездействие, биха могли да се развият от самия съд в мотивите към постановена присъда, тъй като представляват въпроси по същество на спора, чието разрешаване не е предмет на разглеждане в разпоредително съдебно заседание. Подобен въпрос е и този на какво основание М. е била длъжна да подава изискуемите данъчни декларации - той следва да бъде разрешен в хода на провеждано съдебно следствие, в което прокурорът ще доказва обвинителната си теза.

Контролиращият съд не споделя заявената от контролирания позиция, че „не е ясно в какво се е изразила съучастническата дейност“ на подсъдимите и че „липсват изложени факти и обстоятелства относно вината като субективният елемент е отразен с едно единствено изречение в обвинителния акт на стр.13“. Достатъчно подробно и ясно вносителят на обвинителния акт е 4 описал на л.1 и л.2 от него в какво се изразяват действията на всеки едни от двамата подсъдими по организиране на инкриминираната им деятелност, участието на всеки от тях в нея, обосноваващо и твърдяния пряк умисъл у Н. и М. при осъществяване на двете престъпни деяния. Именно в резултат на обосновката си прокурорът достига и до извода, че двамата са съзнавали общественоопасния характер на деянията и пряко са целели настъпването на общественоопасните им последици, както и са притежавали умисъл за задружно извършване на тази дейност.

Като некоректен съставът на Апелативен съд възприема и упрека на Окръжен съд - Благоевград, че прокурорът не е описал действията на К. Н., обективиращи реално управление от негова страна на данъчно задължените субекти - двете търговски дружества, тъй като липсвало посочване на конкретни факти Н. да е осъществявал управителни, контролни и счетоводни функции. Освен изброяване на лицата, които са работили в механа „Шатрите“ и твърдения, че са въприемали Н. като шеф, прокурорът е описал, че този подсъдим е наблюдавал и контролирал служителите, прибирал оборота и печалбата от заведението, като всички фактури били изпращани на подсъдимата М. в град Благоевград, където тя подавала „всички декларации и документи електронно в ТД на НАП - Благоевград с електронния подпис, издаден на името на „Вамеон“ ЕООД“ /респ. “Чери плюс“ ЕООД/. За настоящия съдебен състав така изложените обстоятелства са напълно достатъчни да определят като обоснована, а не декларативна, позицията на прокурора в обвинителния акт, че Н. реално е осъществявал стопанска дейност с двете търговски дружества през летата на 2017г. и 2018г., управлявайки и стопанисвайки питейно - хранително заведение механа „Шатрите“ на плаж Хармани.

Несподеляема е позицията на първостепенния съд, базирана на изявленията на защитника на подс. Н., че използването от прокурора на абревиатури, съкращения и допуснати технически грешки /без конкретното им посочване от съда/ накърняват правото на защита на подсъдимите, тъй като касаели специализирана материя. В обвинителния акт действително са използвани абревиатури от прокурора, но за част от тях наименованията са изписани изцяло - напр. Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, Закон за корпоративно подоходно облагане /ЗКПО/, фискални устройства 5

/ФУ/, годишна данъчна декларация /ГДД/. Названията на някои от институциите са изписани от прокурора чрез абревиатури - напр. ТД на НАП и НОИ /погрешно изписано в някои части като НОЙ/. Общоизвестността на тези съкращения, както и факта, че С. М. е лице с образование и ценз, предполагащи най-малко нейни познания за абревиатурата на институции, с които ежедневно контактува, а Н. е лице, притежаващо немалко на брой търговски дружества в своята битност, не могат да убедят този съдебен състав, че неизписването на пълните наименования /Териториална дирекция на Национална агенция по приходите и Национален осигурителен институт/ затрудняват и двамата подсъдими да разберат както значението на абревиатурите, така и предявените им обвинения.

След тези констатации на настоящия състав на Софийски апелативен съд естествена последица е отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от изложените мотиви съдът