Решение № 467 от 13.10.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 467 гр. Монтана, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20251630101250 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1, във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ/ Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/.

Ищецът, К. Г. Т., ЕГН **********, и постоянен адрес: гр. Е. 5070, ул.

Костовска № 9 А, Община Е., Област Велико Търново, е предявил иск против Районен съд Берковица и съдебен адрес: гр. Берковица 3500, ул.

Йордан Радичков № 22, Общ. Берковица, представляван от Адм. ръководител Председател Ю. Г.а, с правно основание: чл. 2б, ал. 1, във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ и цена на предявената искова претенция 6 000.00 лева.

В исковата си молба твърди, че по повод подадена от него искова молба за обезвреда е образувано исковото производство по Гр. дело № 2342/2024год. на Районен съд Монтана, което е преобразувано по подсъдност и приключило в производство по Гр. дело № 775/2024год. на Районен съд Берковица, съобразно фактическата обстановка отразена в приложения с настоящата Констативен протокол с Изх. № РС-25-7 от 17.02.2025г. на ИВСС и представените с настоящата ел. документи (доказателства), който са надлежно заверени от него по реда на чл. 184 във вр. с чл. 183 ГПК с личния му КЕП.

Навежда твърдения, че в следствие на нарушаване на „разумния срок“ по

„главното производство“, като източник на дирената от него неимуществена обезвреда е претърпял такива и съобразно трайната практика на ЕСПЧ в Страсбург, съгл. която е прието, че при разглеждането на делата съдът следва да отговори на изискванията за обективна безпристрастност, чието репариране дири по съдебен път с предявяването на настоящата претенция.

Разпоредбите на чл. 1 и чл. 6, §. 1 от КЗПЧОС налага на държавите 1 членки задължението да организират съдебните си системи по начин, който позволява на националните съдилища да спазят изискването за разумен срок на производството. При „гражданските“ производства за начало се приема сезирането на съответния съд, освен ако производството не включва задължителна предварителна административна процедура (Делото König v.

Germany по Жалба № 6232/73, §. 98, 28.06.1978г. и Делото К. v. France [GC] по Жалба № 39594/98, §. 90, 07.06. 2001г.). Преценката на обосноваността на продължителността на производството следва да се оценява в светлината на всички обстоятелства по делото и критериите, установени в практиката на Съда, и по-конкретно сложността на делото, поведението на съответните власти и значението на делото за жалбоподателя. Относно поведението на властите ЕСПЧ е приел, че държавата носи отговорност както за структурни проблеми в организацията на съдебната система и за липсата на реакция при натрупването на множество висящи дела пред съдилищата, така и за поведението на съдебните и други власти и за забавянията на вещите лица.

Общата претовареност на съдилищата не може сама по себе си да се използва като оправдание за прекомерното забавяне при гледането на делата. Липсата на вина на конкретен съдия или друго длъжностно лице не е достатъчна, за да се приеме, че няма нарушение на изискването за разумен срок. Липсата на ефективност при гледането на делото може да доведе до нарушение на чл. 6 от Конвенцията. Така например по Делото Petrova v. Bulgaria по Жалба № 19532/05, 24.04.2012г., както и Делото Finger v. Bulgaria, no. 37346/05, 10.05.2011г., § 102.)

ЕСПЧ в Страсбург отбелязва, че по-голямата част от забавянията по делото настъпват заради начина, по който окръжният съд е разгледал делото множество съдебни заседания, по време на които са били допускани многобройни закъснели доказателствени искания на страните. ЕСПЧ отбелязва, че голямата част от забавянията са могли да бъдат избегнати, ако съдът от самото начало беше опитал да идентифицира спорните въпроси и беше събрал доказателства във връзка с тях по един по-ефективен начин.

Нередовното призоваване на участници в производството или неявяването на вещите лица или на свидетелите или адвокатите на ответника също ангажират отговорността на държавата. В зависимост от значението на делото за жалбоподателя някои дела следва да се гледат по-бързо. Такива са например делата за упражняване на родителски права, трудовите спорове, делата, свързани с животозастрашаващо заболяване, трудова злополука, полицейско насилие. Понякога на националните съдилища се налага да взимат трудни решения, за да балансират различни аспекти на правото на справедлив процес по чл. 6 от КЗПЧОС, които са в конфликт един с друг – например правото на гледане на делото в разумен срок и задължението за предоставяне на достатъчно време за подготовка на защитата или за осигуряване на равенство на средствата. Поради това, усилията на властите да осигурят други ключови права, гарантирани от чл. 6, са сред факторите, които следва да бъдат взети под внимание при преценката на основателността на оплакването, като за краен момент от производството, изведено в практиката на ЕСПЧ правило за определяне на крайния момент на производството е приложимо към всички 2 видове производства – граждански, административни, наказателни, вкл. и нотариални и изпълнителни производства, като в Решение № 480 от 23.04.2013г. по гр. д. № 85/2012г. на ВКС, IV г.о., изрично е посочено, че за редовността на исковата молба по ЗОДОВ е достатъчно да се претендира обезщетение за причинените неимуществени вреди, като предмета на спора е очертан в рамките на обичайните негативни преживявания за съответното действие или бездействие на разследващите органи, прокуратурата или съда.

Съдът е надлежно сезиран за обезщетяване на неприятните чувства, усещания и преживявания в рамките на посоченото по-горе, независимо дали в исковата молба те са подробно описани. Не е условие за редовността на исковата молба в нея да бъде посочено кое длъжностно лице се явява пряк причинител на вредите, за които се претендира обезщетение, същото е прието изрично в Решение № 164 от 04.07. 2012г. по гр. д. № 570/2011г., ВКС, ІV г.о., позовавайки се на ТР 3-2005- ОСГК ВКС, че за обезщетяване на вредите отговорността е на държавата, тази отговорност е обективна, не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Затова не е необходимо непременно да се установи поименно кое конкретно длъжностно лице е допуснало съответното действие или бездействие, причинило увреждането, а това значи, че посочването му не е и условие за редовност на исковата молба.

Причиняването на усещане за тревога от нарушената сигурност в държавността, за което по делото са събрани и ще се съберат доказателства, е достатъчно, за да се ангажира отговорността на ответниците. Не е необходимо каквото и да е активно поведение от негова страна като пострадалото лице, за да се приеме, че действително е изживял негативни емоции, а преценката дали или не е претърпял неимуществени вреди, както и техния вид и размери, касае делото по същество, приетите разрешения в ППВС № 4 от 23.12.1968г., т. 11 от ТР № 3/ 2004г. на ОСГК на ВКС и установената практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК: Решение № 112 от 14.06.2011г. по гр. д. № 372/2010г. на ВКС, IVг.о., Решение № 376 от 21.10.2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 832 от 10.12.2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 449 от 16.05.2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 554 от 11.10.

2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 263 от 21.03.2017г. по гр. д. № 627/2016г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 70/29.03.2016г. по гр. д. № 5257/ 2015г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 251 от 21.12.2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ВКС, ІІІ г.о. във връзка с насърчаване, защита и гарантиране пълноценното и равноправно упражняване на всички права на човека и основни свободи и да способства за зачитане на вътрешно присъщото им човешко достойнство.

Ответникът като компетентен орган не е могъл своевременно да защити накърнените му права да получи желания съдебен акт в срок, в следствие на което е засегната и неимуществената му сфера, като е накърнено е чувството му за справедливост, изпитвал е безсилие, гняв от това противоправно поведение на компетентните орган, обида от незачитането на 3 правото му като пострадало лице да бъде извършено бързо и адекватно решаване на делото. Засягането на неимуществената сфера е значително - в резултат от продължителното генериране на негативни емоции /хроничен стрес/ е бил в нарушен сън, изпитвал е продължително време тревожност, изпадал е в депресивно състояние, раздразненост, подтиснато настроение, имал хронично главоболие, настъпило е разстройство на адаптацията, което и до настоящия момент не е напълно отзвучало, установимо от приложената медицинска документация, а евентуалното предприетото от него активно поведение, е средство за предотвратяване на евентуални неблагоприятни последици за него. С оглед психологичната индивидуалност на всеки човек, липсата или наличието на активно поведение е начин за справяне с преживения стрес, но не и доказателство за липсата на такъв, а самото възприемане, че са нарушени конституционно признати права е достатъчно да се приеме, че са настъпили неимуществени вреди, че общия критерий за размера на дължимото обезщетение по чл. 6, §. 1 КЗПЧОС не може да бъде установен, тъй като залогът за пострадалия по всяко забавено наказателно, административно или гражданско производство е различен-принцип на риска, а не на вината при обективната (безвиновната) отговорност на държавата по чл. 6, §. 1 КЗПЧОС, а преценката дали е претърпял неимуществени вреди, техния вид и размери, касае делото по същество, а самата бавност, както и разумният срок, в рамките на който следва да бъде разгледано и решено делото, следва да се установят от съда - Решение № 30 от 03.02.2022г. по гр. д. № 1701/2021г. на ВКС, 4-то г.о., като се обезщетяват всички вреди, без оглед кой държавен орган е конституиран като субституент на държавата на страната на ответника по иска в този смисъл Решение № 161 от 15.03.2021г. по гр. д. № 105/2020г. на ВКС, 3-то г.o.

Отделно от това чл. 13 от КЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС е предвидена защита за това, че не е създала ефикасни средства за защита срещу неправомерните и вредоносни действия на лицата, на които самата държава е предоставила упражняването на властнически функции и като ангажира нейната гаранционно-обезпечителна отговорност, която самата държавачленка е поела по чл. 47 от ХОПЕС и в чл. 13 от КЗПЧОС чрез провеждането на „публичен”, „справедлив”, от „независим и безпристрастен съд” съдебен процес, без злоупотребявани похвати с предоставените им от Българската държава властнически функции, правните норми на правото на ЕС и в частност правната норма на чл. 47 ХОПЕС в съответствие с принципа на примат на правото на ЕС, дерогираща правните норми на българското национално право, които им противоречат, при противоречие между чл. 6, § 1 и чл. 13 от КЗПЧОС и българското национално право българският съд е длъжен да изпълни задълженията, поети от Българската държава по ратифицирането на ЕКЗПЧОС. Причиняването на усещане за тревога от нарушената сигурност в държавността, за което по делото ще се съберат доказателства, е достатъчно, за да се ангажира отговорността на ответниците, а преценката дали е претърпял неимуществени вреди, техния вид и размери, касае делото по същество, за което:

Завежда настоящия иск за нематериална обезвреда за „закъсняла 4 справедливост“ и моли съда да постанови решение, с което осъди ответника на основание чл. 2б, ал. 1, във връзка чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ, да му заплати сумата от 6 000.00 /шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, който са последица от нарушаване правото му на разглеждане на делото в „разумен срок“, прокламирано в чл. 6, § 1 от КЗПЧОС в исковото производството по Гр. дело № 2342/2024год. на Районен съд Монтана, преобразувано по подсъдност и приключило в производство по Гр. дело № 775/2024г. на Районен съд Берковица, в едно със законната лихва върху присъденото му обезщетение, считано от дата на завеждане на иска, която на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК да му бъде изплатена чрез паричен превод на „Български пощи“-ЕАД или по банков път на сметката му в „Централна кооперативна банка“ - АД.