Решение № 1553 от 18.10.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1553

***, 18.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20254430101755 по описа за 2025 година

Искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр.с чл.45, ал.1 от ЗЗД, възражение с правно основание чл.51 ал. 2 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Д. К. М., срещу ***, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 13 268.36 лв., представляваща претърпени имуществени – 3268.36 лв. и неимуществени вреди - 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.02.2025г. до изплащане на претендираното вземане. Ищцата сочи, че на 10.02.2025г., движейки се пеш в ***, по *** в посока от *** към ***, в дясната страна на улицата, пред ***, се спънала в повдигната/разместена тротоарна плочка, и паднала по лице на земята.

Твърди, че от това падане имала поражения предимно в дясната част на лицето и по дясната длан. Сочи, че получила помощ от И. Я., която й помогнала да стане, а когато се прибрала вкъщи, осъзнала, че травмите й, освен болка и дискомфорт, са по-сериозни, и потърсила лекарска помощ.

Твърди, че изпитала стрес от това събитие, изразяващ се в безпокойство, безсъние и понижено самочувствие, че изпитва силни болки в дясната ръка, движението й е ограничено в голяма степен, а диагнозата й била - ***; ***, ***. Сочи, че приема терапия за това заболяване. Твърди също, че след консултация с *** било установено ***, била в 10 дневен отпуск по болест за 1 лечение вкъщи за следване на предписана терапия и ограничаване на работата с компютър и ползването на всякакви устройства с екрани. Твърди, че въпреки стриктното спазване на предписанията, на 19.02.2025 г. вечерта, почувствала силен ***, което наложило посещение в ***, и последващи консултации със ***, бил предписан нов 10 дневен отпуск по болест, консултация с ото***, ***. Била поставена диагноза ***, свързан с получената при падането травма на главата. Сочи, че за предписаните й лекарства заплатила сумата от 143.86лв., а за ползването на два пъти 10 дневни отпуски по болест, й била причинена вреда за сумата от 2 544.15лв. – разлика в трудовото й възнаграждение и полученото обезщетение за ползване на отпуск по болест за месеците февруари и март 2025г. Сочи, че за издаденото й медицинско удостоверение е заплатила и сумата от 102.35лв., а за счупените й очила за късогледство и астигматизъм заплатила 478.00лв. Твърди, че през цялото време изпитвала притеснение при контакт с хора, т.к. някои от нараняванията били в лицевата част и предизвиквали любопитство и въпроси как е пострадала, а това я карало да преживява постоянно случилото се и да се травмира допълнително, което влошило качеството на живот, стеснило драстично социалния й кръг, довело до принудително уединение. Твърди, че страда от хронично и нелечимо заболяване - ***, което следва да се вземе предвид при определяне на интензитета на преживените от нея страдания.

Твърди, че настъпилите имуществени и неимуществени вреди са причинени от ответника поради неположени грижи към тротоарната настилка и допускането на разместването на тротоарната плочка, както и липсата на достатъчно грижа за поправянето й. Моли съда да осъди ответника да заплати исковите суми, като в с.з. на 19.09.2025г. претенцията в частта за за имуществени вреди е увеличена на 3525.55лв.

Ответникът оспорва иска, оспорва, че тротоарна настилка се е намирала в състояние, представляващо опасност за пешеходците, заявява, че не са налице доказателства, че мястото е било сигнализирано като рисково, и че към момента на падането е съществувала обективна предпоставка за инцидент.

Заявява, че няма наличие на участък от тротоара, които да представлява реална и скрита опасност за преминаващите пешеходци, както и такъв, който да не може да бъде своевременно забелязан, заобиколен и избегнат при полагане на елементарна грижа и внимание, че наличието на неравност по тротоара не е предпоставка за настъпване на вреди на преминаващите и не 2 доказва отговорността му по отношение на конкретната травма. Твърди, че не е ясна причината за падането на ищцата, че медицинските документи не носят информация за механизма на настъпване на увреждането и за причинноследствената връзка, а само за състоянието на лицето. Счита, че не са доказани елементите на чл. 45 от ЗЗД, противоправното поведение на ***. Заявява, че дори събитието да се е осъществило при описаната от ищцата фактическа обстановка, не е изключено то да се дължи на съпричиняване от нейна страна или на случайно събитие, породени от невнимание, несъобразяване със моментната обстановка, неподходящо облекло и обувки, некореспондиращо с външните условия или друг вид здравословни проблеми, което изключва отговорността му, че единичния характер на случая предполага наличие на субективен фактор. Счита, че са налице основания за отхвърляне на иска.

Счита, че от доказателствата не може да се направи извод за причинени болки и страдания над обичайните, поради което претендирания размер на неимуществени вреди е завишен. В съдебно заседание при приемане на доклада, ответникът уточнява, че съпричиняването на вредоносния резултат от страна на ищцата се състои от липса на внимание в светъл ден без влошени метеорологични условия при преминаването по тротоара.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза по видеоматериал от камера на *** за времето, в което се сочи, че ищцата се е спънала в плочка на тротоара пред магазина. От кадрите, възпроизведени в заключението е видно, че в 14.02 ч. на посочения ден – 10.02.2025г., ищцата се движи пред магазина на тротоар, на който в посоката на движение на ищцата, пред нея, е налице плочка, която видимо е надигната от едната страна срещу движението на ищцата. Видно е, че ищцата се доближава до тази плочка, като десния й крак закача повдигнатата страна на плочката на тротоара, след което този крак отскача във въздуха; в следващия момент жената е паднала напред върху тротоара с цялото си тяло, двата й крака са във въздуха, тялото е на земята, но от кадрите не е видно положението на главата. В следващия момент се вижда излизаща жена от входа на магазина, която гледа към падналата ищца, в следващия момент падналата на тротоара ищца е седнала, а жената, излязла от магазина е застанала до нея. В следващия момент от кадрите е видно, че 3 ищцата прави опит да стане, и около нея са се събрали и други хора. Видно е, че ищцата се изправя, като преди това е направила опит да стане, заставайки на колене.

От събраните гласни доказателства се установява следното: *** И. Я. – *** в *** – *** посочи, че не е познавала ищцата преди случая, но един ден, тръгвайки си от работа, излизайки от вратата на магазина, видяла паднала жена. Видяла и една издадена плочка, на която предположила, че жената се е спънала. Описва, че падналата жена имала кръв по лицето, но казала, че ще може да се справи, очилата й били хвръкнали настрани, била в шок и притеснена. *** вдигнала очилата, не ги огледала. Твърди, че е видяла плочката, в която жената се е спънала, тя била „по-изпъкнала“. Към датата на показанията - 03.07.2025г. *** заяви, че плочката все още е такава, не е подвижна, едната и част е издадена по-нагоре и е трайно прикрепена по този начин на тротоара. Посочи, че тогава попитала жената дали се е спънала и тя и посочила, че именно в тази плочка се е спънала. *** посочи, че времето е било ясно, не валяло дъжд, било сухо. Посочи, че е работила в магазина от 14.09.2024 г. до 25.04.2025 г., за този период не е чула за друг паднал и наранен спънал се човек. Посочи, че жената, която паднала – ищцата, дошла в магазина в един от следващите дни, казала й, че не е добре, и я попитала дали има камера на магазина. Тогава видяла, че жената има белези по лицето. *** Г. Г., ***, заяви, че знае за инцидента през февруари тази година. Знаел, че ищцата се била спънала в една плочка, и че при падането си наранила лицето, дясната ръка, окото и очилата. Посочи, че се видели няколко дни след инцидента, ищцата изглеждала сякаш е била бита – с отекло око от дясната страна, оплакала се от виене на свят, от болка в ръката, казала му, че и изписали лекарства за вестибуларния апарат. Заяви, че и към момента на даване на показанията – 03.07.2025 г., тя продължава да има замаяност и проблеми с равновесието. *** посочи, че преди това не е имала такива проблеми и била „много центрован човек“. *** не знае дали някой е помагал при възстановяването на ищцата. Когато ходил при нея, оставал само в рамките на деня, но след случая е забелязал, че ищцата не е искала да излиза навън заради външния си вид, защото не се чувствала добре и изглеждала като бита. Видял, че на ищцата й било трудно да става от леглото, координацията й била силно намалена, виждал я е и легнала, и седнала, виждал я, че е започнала да се оглежда къде и как ще стъпи, както и страха й - излизайки навън, да не се 4 спъне отново. *** Д. Ю., колега и добър познат на ищцата заяви, че знае за инцидента през месец февруари тази година, разбрал за това на същия ден.

Посочи, че отишъл на гости на ищцата, и когато тя му отворила видял, че си придържала ръката, и му разказала, че някъде в района на съда се е спънала в плочка и паднала лошо. *** посочи, че тя имала охлузвания в областта на лицето и на дясната ръка. Казала му, че си счупила очилата, и в този момент тръгвала да търси медицинска помощ при личния си лекар. *** видял, че дясната ръка на ищцата се подувала, имала синини, имала оток около китката и след нея. Посочи, че се чувал с ищцата месеци наред след инцидента, тя му споделяла, че посещава лекари, ходи на изследвания, чувства се притеснена, че има болки в главата, които не спират въпреки терапиите, и че й е трудно пази равновесие. Сочи, че два-три месеца след инцидента е виждал, че когато ищцата сядала или ставала, й било трудно да запази равновесие. Посочи, че след падането се виждали по-рядко с ищцата, тъй като тя се притеснявала да излиза и да има някаква активност. Когато обаче се виждали, е наблюдавал, че ищцата трудно ставала. Когато се чували ищцата му казвала, че е на изследвания, а друг път, че е на работа. Преди инцидента *** не е виждал или чувал ищцата да изпитва затруднения или да има болежки. След инцидента тя му споделяла, че нейни приятели са й помагали в една или друга област.

Когато е ходил у тях, в повечето случаи ищцата е била седнала и му казвала да се самообслужва, но е ходил по-рядко, защото тя не се чувствала добре.

Посочи, че последните пъти, когато се чуват и виждат, е забелязал, че вече не се виждат следите по лицето и ръката на ищцата.

По делото са събрани и множество писмени доказателства: От приетото по делото ***, се установява, че при прегледа на ищцата на 11.02.2025г. /един ден след падането/ са установени: ***, ***, ***, ***, ***. Посочено е, че установените увреждания са резултат на действието на твърди тъпи и тьпоръбести предмети, и по давност могат да бъдат получени както се съобщава в предварителните сведения – че ищцата на 10.02.2025г. около 14,00 часа в ***, *** на тротоар пред ***, се спънала в повдигната плочка, паднала по очи и дясната част на тялото си. Представено е СМУ и с две допълнения на базата на мед.документация, които сочат *** и установени клинични данни за ***. По делото са представени медицински документи на името на ищцата – амбулаторни листи от 12.02., 13.02., 19.02., 26.02, 27.02, 17.03., 18.03., 31.03., фиш за спешна мед. помощ от 19.02., образна диагностика от 12.02., 5 изследване от томография от 13.02., 2 бр. болнични листи за периодите 13.02.2025 г. – 22.02.2025 г. и 27.02.2025 г. – 08.03.2025 г. Представена е епикриза от *** от 2016 г., като тези документи сочат здравословното състояние на ищцата преди и след инцидента на 10.02.2025г. На базата на представените медицински документи и след личен преглед по делото, е изготвена съдебно-медицинска експертиза, съгласно която ищцата е получила следните травматични увреждания: ***. Заключението сочи, че уврежданията са резултат на тъпа травма, може да са получени на 10.02.2025г. от падане при ходене напред „по очи“, с удар на травмираните области върху тротоара.