Определение № 287 от 17.05.2023, Апелативен съд - Варна

Съд: Апелативен съд - Варна
Дело: Въззивно гражданско дело 189/2023
Вид: Определение № 287
Подписан: 17.05.2023
В сила: 17.05.2023
Състав: Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Цитирани разпоредби

чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
чл. 261, т.4 · Граждански процесуален кодекс
чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
чл. 262, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
чл. 43, ал.1 и ал.2 · Закон за наследството
чл. 43, ал.1 и ал.2 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 287 гр. Варна, 17.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20233000500189 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 189/2023 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по две жалби срещу части от решение № 260027/17.10.2022 г., постановено по гр.д. № 1261 по описа за 2020 г. по описа на Варненския окръжен съд и по две частни въззивни жалби срещу части от определение по чл. 248 ГПК № 26003/10.01.2023 г., постановено по същото дело, както следва:

-По въззивна жалба на Л. И. М., В. Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч. (вх. № 3222/28.04.2023 г. на ВАпС; № 266546/11.11.2022 г. на ВОС) против решение 260027/17.10.2022 г., постановено по гр.д. № 1261/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които съдът:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на същите ответници Л. И. М., В. Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч., че ищцата с.а.г. е собственик на недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 36, находящ се в в гр. Варна, ул.

„Кръстю Мирски” № 11А, ет. 5 с идентификатор № *** по КК на гр. Варна и върху 13.80 ид.ч. от подземен гараж с идентификатор № *** по КК на гр. Варна с площ от 146.90 кв.м., при граници: обекти с идентификатори с № № ***, ***,

***,

***, ***, ***, обособени като паркомясто № 5, придобит по силата на саморъчно завещание от 19.06.2018 г., съставено от Данаил Димитров Димитров, б.ж. на гр. София, поч. на 11.08.2018 г.; И Л. И. М., В. Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч. са ОСЪДЕНИ да предадат на с.а.г. ВЛАДЕНИЕТО му, на основание чл. 108 от ЗС.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на същите ответници Л. И. М., В. Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч. , че ищцата с.а.г. е СОБСТВЕНИК на недвижим имот: ПИ № *** по КК на гр. Варна, с.о. „Добрева чешма“ с площ от 777 кв.м., при граници: ПИ с №№ ***, ***,

***,

*** по силата на саморъчно завещание от 19.06.2018 г., 1 съставено от Данаил Димитров Димитров, б.ж. на гр. София, поч. на 11.08.2018 г.; на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Л. И.

М., В. Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч. , че ищцата с.а.г. е СОБСТВЕНИК на недвижим имот: ПИ № *** по КК на гр. Варна, с.о. „Добрева чешма“ с площ от 661 кв.м., при граници: ПИ с №№ ***, ***, ***, ***, *** по силата на саморъчно завещание от 19.06.2018 г., съставено от Данаил Димитров Димитров, б.ж. на гр. София, поч. на 11.08.2018 г., на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Л. И. М. ДА ЗАПЛАТИ НА с.а.г. сумата от 1133.67лв.

/хиляда сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща обезщетение за ползване без основание на апартамент № 36, находящ се в в гр. Варна, ул.

„Кръстю Мирски” № 11А, ет. 5 с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, за периода от 04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, на основание чл. 59 от ЗЗД.

ОСЪЖДА В. Б. Т. ДА ЗАПЛАТИ НА с.а.г. сумата от 1133.67лв.

ОСЪЖДА Б. И. М., ЗАПЛАТИ НА с.а.г. сумата от 1133.67лв. /хиляда сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща обезщетение за ползване без основание на апартамент № 36, находящ се в в гр. Варна, ул. „Кръстю Мирски” № 11А, ет. 5 с идентификатор № *** по КК на гр.

Варна, за периода от 04.12.2018 г. до датата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на предявяване на иска в съда – 05.05.2020 г. до окончателното й заплащане, на основание чл. 59 от ЗЗД.

ОСЪЖДА А. Б. Ч. ДА ЗАПЛАТИ НА с.а.г. сумата от 1133.67лв.

Въззивниците са навели оплаквания за недопустимост на решението, предвид постановяването му от местно некомпетентен съд (отхвърлено било възражението им за неподсъдност на делото с оглед последното местоживеене на починалия наследодател в гр.София), както и за неправилност, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила (съдът дал указания, че възражения за унищожаемост на завещанието не следва да се разглеждат при допустимост 2 на такива съгл. чл. 43, ал.1 и ал.2 ЗН; отхвърлил исканията им по доказателствата за установяване на съмненията им за унищожаемост на завещанието) и в противоречие с материалния закон (погрешно приел, че размерът на обезщетението се определя от размера на средния пазарен наем, при липса на правна регламентация за това), като са молили за обезсилване на решението, евентуално – за неговата отмяна с отхвърляне на исковете и отмяна на осъждането им за разноските. Позовано на посоченото процесуално нарушение от окръжния съд, са поискали допускане на доказателствените искания по отговорите на исковата молба, които са били отхвърлени с определението на съда от 28.05.2021 г.

Въззиваемата с.а.г., чрез адв. с.в., е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба и по съображения за неоснователността на всяко от оплакванията, е молила за оставянето й без уважение, за потърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на сторените разноски.

-По въззивна жалба (вх. № 3223/28.04.2023 г. на ВАпС;

№266611/14.11.2022 г.) на е.х.ф. и к.х.м. (въззивната жалба в частта, подадена от останалите въззивници: в.и.к., К.Г.И., М.Г.К. и В.Х.Т. е върната с влязло в сила разпореждане 261360/09.12.2022 г.на ВОС) против решение 260027/17.10.2022 г., постановено по гр.д. № 1261/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ, с които съответно съдът:

ОСЪЖДА е.х.ф. ДА ЗАПЛАТИ НА с.а.г. сумата от 1133.67лв. /хиляда сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща обезщетение за ползване без основание на апартамент № 36, находящ се в в гр. Варна, ул. „Кръстю Мирски” № 11А, ет. 5 с идентификатор № *** по КК на гр.

ОСЪЖДА к.х.м. ДА ЗАПЛАТИ НА с.а.г. сумата от 1133.67лв. /хиляда сто тридесет и три лева и 67ст./, представляваща обезщетение за ползване без основание на апартамент № 36, находящ се в в гр. Варна, ул. „Кръстю Мирски” № 11А, ет. 5 с идентификатор № *** по КК на гр.

Двете въззивници е.х.ф. и к.х.м. са настоявали, че в обжалваните му части, решението на окръжния съд е неправилно – незаконосъобразно, постановено в противоречие с чл. 59 ЗЗД, тъй като не са лишили ищцата от ползването на апартамента. Молили са за отмяна на решението в посочените обжалвани части и за редуциране на осъждането им за разноските с оглед този резултат.

Въззиваемата с.а.г., чрез адв. с.в., е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба и по съображения за неоснователността на оплакванията, е молила за оставянето й без уважение, за потвърждаване на решението в обжалваната част и за присъждане на разноските.

-По частна въззивна жалба (вх.№ 3225/28.04.2023 г.на ВАпС; № 260486/23.01.2023 г. на ВОС), подадена от с.а.г., чрез адв. с.в., против определение № 26003/10.01.2023 г. по гр.д. № 1261/2020 г. на ВОС, 3 постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е отхвърлена молбата й за изменение на решение № 260027/17.10.2022 г., постановено по гр.д. № 1261 по описа за 2020 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта на разноските за горницата над уважения с определението размер - до 9 203,73 лв. Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното определение е неправилно, като е молила за неговата отмяна и уважаване изцяло на искането й по чл. 248 ГПК. Оплакванията са, че разноските за вписване на исковата молба от 450 лв. представляват разноски по делото и следва да включени в отговорността за разноските на другата страна. е.х.ф. и к.х.м. са подали писмен отговор на частната жалба, с който са оспорили същата и са молили за оставянето й без уважение.

Л. И. М., В. Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч., вскички чрез адв. С.С., са подали писмен отговор на частната жалба, с който са оспорили същата и по съображения за неоснователността й (сочили са липсата на представен списък по чл. 80 ГПК за искането по чл. 248 ГПК), са молили за оставянето й без уважение.

-По частна въззивна жалба (вх. № 3226/28.04.2023 г. на ВАпС; вх.№ 260710/30.01.2023 г. на ВОС) на Л. И. М., В. Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч., подадена чрез адв. С., против определение № 26003/10.01.2023 г. по гр.д.

№ 1261/2020 г. на ВОС , постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е уважена молбата на с.а.г. за изменение на решение № 260027/17.10.2022 г., постановено по гр.д. № 1261 по описа за 2020 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта на осъждането им за разноските от 8613,11 лв. – на 8753,73 лв. Жалбоподателите са настоявали, че обжалваното определение е недопустимо, предвид липсата на депозиран от ищцата, до приключване на делото в последното открито съдебно заседание на 29.09.2022 г., списък по чл. 80 ГПК, като са молили за обезсилването му, евентуално – за отмяната му с отхвърляне на искането. с.а.г., чрез адв. с.в., е подала писмен отговор, с който е оспорила частната въззивна жалба и по съображения за неоснователността й е молила за оставянето й без уважение и за присъждане на разноски.

Всички жалби са в срок и изхождат от лица с правен интерес от обжалване на съответните актове в посочените части.

Съдът констатира, обаче че:

Частната въззивна жалба (вх.№ 3225/28.04.2023 г.на ВАпС; № 260486/23.01.2023 г. на ВОС), подадена от с.а.г., чрез адв. с.в., против определение № 26003/10.01.2023 г. по гр.д. № 1261/2020 г. на ВОС, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е отхвърлена молбата й за изменение на решение № 260027/17.10.2022 г., постановено по гр.д. № 1261 по описа за 2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, е насочена срещу определението по чл. 248 ГПК в частта на отхвърлянето на молбата й, каквато липсва обективирана в диспозитива на обжалваното определение, въпреки наличието на мотиви на окръжния съд в този смисъл. Затова, делото следва да бъде върнато на окръжния съд за преценка относно наличието на предпоставките по чл. 247 ГПК и евентуално провеждане на производство по чл. 247 ГПК, а след това и с оглед резултата и за евентуално провеждане на производство по чл. 262 ГПК за уточняване на петитума на частната жалба чрез даване на съответни указания на жалбоподателката.

Частната въззивна жалба с (вх. № 3226/28.04.2023 г. на ВАпС; вх.№ 4

260710/30.01.2023 г. на ВОС) на Л. И. М., В. Б. Т., Б. И. М. и А. Б. Ч., подадена чрез адв. С., против определение № 26003/10.01.2023 г. по гр.д. № 1261/2020 г. на ВОС , постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е уважена молбата на с.а.г. за изменение на решението в частта на разноските е нередовна, предвид липсата на доказателства за внасяне на държавната такса по сметка на Варненския апелативен съд (нередовност по чл. 261, т.4 ГПК), поради което и делото следва да бъде върнато на окръжния съд за изпълнение на задълженията му по чл. 262, ал.1 ГПК за поправяне на недостатъка.