Решение № 821 от 12.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 821 гр. Пловдив, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20245330202193 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-001533/15.03.2024г., издадено от Началник Група в Сектор „ПП“ при ОДМВР – Пловдив, с което на Г. Н. Б., с ЕГН: **********, от *** на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания:

ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и на осн.

Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, но представя по пощата писмено становище. В последното, както и в жалбата, навежда твърдения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, тъй като счита, че не е извършил нарушението, защото не е собственик на автомобила и моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, Началник Група в Сектор „ПП“ при ОДМВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище, депозирана до съда, същият излага доводи и моли за потвърждаване на процесното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност при евентуално присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения законоустановен срок, предвид което 1 е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 14.01.2024г. около 22:42ч., в ***, на кръстовището на бул.“Освобождение“ и ул.“Съединение“, жалбоподателят Г. Н. Б., ЕГН:

**********, управлявал лек автомобил „Рено Сценик“, рег.№ *** собственост на Т. И. Р. от ***. Жалбоподателят бил спрян за проверка от св.Р. Ж., на длъжност „***“ към ***. В хода на проверката и след извършена служебна справка в базата данни на КАТ, било установено, че водачът управлявал автомобил,, който не бил прехвърлен в двумесечния срок след придобиването му и не бил изпълнил задължението си да го прехвърли, във вр. с чл.143 ал.15 от ЗДвП. Процесното МПС е с прекратена регистрация на 12.01.2024г.

С оглед направените констатации, св.Р. Ж. приел, че Г. Б. е извършил нарушение на чл.145 ал.2, от ЗДвП затова, че физическо лице приобретател на реистрирано ППС не го е регистрирал в едномесечен срок в службата за регистрация на ППС по постоянен адрес. За това нарушение св.Ж. съставил срещу Б. АУАН GA № 1118972/14.01.2024г., като последният го подписал с изричното отбелязване,че няма възражения.

На основание чл. 54 ал.1 т.9 и чл.33, ал.2 от ЗАНН административнонаказателното производство било прекратено с мотивирана резолюция № 24-1030-М000004/15.01.2024г., тъй като е констатиран признак за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.

На 18.01.2024г. св.Р. Ж. е подал докладна записка до Началника на ***, като е посочил, че в съставения от него АУАН GA № 1118972/14.01.2024г. е въвел като нарушение чл.145 ал.2 от ЗДвП, вместо чл.140 ал.1 от ЗДвП.

На 28.02.2024г. прокурор при Районна прокуратура – Пловдив постановил отказ да се образува досъдебно производство по случая и на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, материалите са препратени на наказващия органа, за да вземе отношение по случая в посока административно нарушение.

Въз основа на горното, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на Г. Б. е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

В хода на съдебното пр оизводство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят Р. В. Ж., който потвърждава авторството и направените в него констатации. Свидетелят сочи, че на процесната дата извършил проверка на автомобила, управляван от жалбоподателя, като установил, че автомобилът е с прекратена регистрация.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както и с приложените в административната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения 2 материал, които съдът също кредитира.

В административната преписка са представени справки за промяна на регистрация на МПС, от която се установява, че процесното МПС „Рено Сценик“, рег.№ *** собственост на Т. И. Р. от *** е със служебно прекратена регистрация, като е подадено заявление от 16.01.2024г. и автомобилът е с нова регистрация № *** и собственик В. С. М. от ***.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП е в насока, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. В конкретния случай регистрацията по отношение на процесното МПС е била прекратена на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, поради обстоятелството, че регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

По делото безспорно се установи, че жалбоподателят Г. Н. Б. не е собственик на процесното МПС.

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Според чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Видно от чл. 11, ал. 3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици. Задължението за предвиждане на противоправния резултат се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики. За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен 3 случай да се изследват конкретните фактори от средата.

За да се извърши процесното нарушение е необходимо, деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, а в конкретния случай, че регистрацията му е била служебно прекратена, като в този случай би бил налице умисъл или макар и да не е знаел, да е могъл и да е бил длъжен да формира познание за служебно прекратената регистрация на МПС, в който случай нарушението би било извършено непредпазливо.

По делото не се спори между страните, а и изрично е посочено в АУАН и НП, че процесното МПС е било чужда собственост.

В тази смисъл е най-актуалната към момента на постановяване на решението практика на Административен съд – Пловдив, в която се сочи следното: "Правната постановка, че не е нужно да се доказва знание за служебно прекратената регистрация у водача е важима само в хипотезата, в която водачът е и собственик на превозното средство, защото именно собственикът е придобил МПС-то и е наясно кога е сторено това, както и че в нормативно определения срок не е предприел действия по регистрирането му на свое име. Дали собственикът познава законът и по-специално задължението да регистрира МПС-то в двумесечен срок е ирелевантно за ангажиране на административно-наказателната му отговорност. Незнанието на законово задължение не е извинително в случаите, в които на нарушителя са известни всички юридически факти, пораждащи задължението за регистрация, а именно, че МПС-то е променило собственика си по надлежния ред и че е изтекъл период надвишаващ двумесечния по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, както и че в този период не са предприети действия по регистрация на МПС-то от новия му собственик.

Когато обаче водачът не е собственик е необходимо да се докаже, че той знае за прекратената регистрация на автомобила. Не може да се изисква от всяко трето лице, което управлява един автомобил да знае кога е придобит от собственика му и дали в двумесечен срок от придобиването му последния го е регистрирал на свое име, като следва да се отбележи, че за разлики от задължителната застраховка гражданска отговорност не е налице публичен регистър. Налице е в случая хипотезата на чл. 14 от НК, съгласно която незнанието на фактически обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключват умисъла относно това престъпление, като съгласно ал. 2 на същия член тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, освен когато самото незнание не се дължи на непредпазливост. В този смисъл Решение № 1676/16.10.2023 г. на Административен съд Пловдив, ХХXI – касационен състав, по к. адм. дело № 1917 по описа на съда за 2023 г., Решение № 1673/16.10.2023 г. по к. адм. дело № 2106 по описа на съда за 2023 г., Решение № 715 от 20.04.2022 г. по к. адм. н. д. № 312/2022 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно и по същество – неправилно.

4

Предвид на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1030-001533/15.03.2024г., издадено от Началник Група в Сектор „ПП“ при ОДМВР – Пловдив, с което на Г. Н. Б., с ЕГН: **********, от *** на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания:

ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и на осн.

Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд *** по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5