Решение № 40 от 11.02.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Кюстендил, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20241500500353 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото има за предмет разглеждане на подадена въззивна жалба с вх.

№5566/23.05.2024г. от Х. М. Х., с ЕГН ********** и А. И. М., с ЕГН **********, двете с адрес в с.Яхиново, ул.***, чрез процесуалния им представител адв.Н. Н., насочена срещу решение №212 от 07.05.2024г., постановено от Районен съд - Дупница по гр.д.№1391/2023г. по описа на същия съд.

С първоинстанционния съдебен акт Дупнишкият районен съд е обявил за относително недействителен, на основание чл.135 от ЗЗД, по отношение на ищеца Г.

М. Х. с ЕГН **********, с адрес в с.Яхиново, ул.*** сключения между ответниците А.

И. М. и Х. М. Х. договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Дупница, одобрен със Заповед №300-5-58/05.08.2004г. на изп.д. на АГКК, адрес на поземления имот: с.Яхиново, общ.Дупница, обл.Кюстендил, ул.***, с площ от 839 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 452, квартал: 1, парцел: IX, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 27 кв.м., брой етажи:

1, предназначение: постройка на допълващо застрояване; сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 79 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 4 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №44, том II, рег.№2589, дело №221 от 25.07.2023г. по описа на С.М., нотариус с район на действие Районен съд – Дупница. Със същото решение ДнРС е осъдил А. И. М. и Х. М. Х. да заплатят на Г. М. Х. сторените по делото разноски, а именно: 84 лева – държавна такса 1 и 1600 лева – адвокатско възнаграждение.

Въззивниците навеждат съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Считат, че първоинстанционният съд е нарушил правото на равнопоставеност на субектите в процеса, като не уважил доказателственото искане на ответниците, а именно: за изискване от „ОТП Факторинг“ на доказателства относно постъпили суми в размер 3000 лева към датата на сключване на предварителния договор. Изтъкват, че с оглед разпределената доказателствена тежест, районният съд следвало да съобрази, че ищецът не успял да докаже да е направил плащането по предварителния договор. Аргументират се в подкрепа на твърдението, че ищецът Х. не притежава качеството кредитор на ответницата А. М..

Твърдят, че Х. е бил в парична невъзможност да изпълнява поетите задължения по предварителния договор, а А. М. сама е плащала задълженията си към кредитора „Банка ДСК“ и „ОТП Факторинг“ и по образуваното изпълнително производство, с оглед на което считат, че предварителният договор от 30.08.2018г. е недействителен поради неизпълнение на задълженията на Х. по него. Акцентират върху обстоятелството, останало несъобразено от решаващия състав, че плащанията по кредита ставали на датата на извършени от страна на ответниците към ищеца преводи, и поддържат, че направените от името на ищеца плащания по дължимия ипотечен кредит, всъщност са извършени с пари на ответниците.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявения иск бъде отхвърлен. Претендират се разноските за въззивната инстанция.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Г. М. Х., чрез пълномощника адв.П. Б., в който се излага становище за неоснователност на депозираната жалба и се възразява срещу наведените в нея оплаквания. Изтъква се, че в производството по иск по чл.135 от ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, основаващи се на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор, а защитата си като длъжник ответникът може да осъществи само по иска за вземането, в случая - с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД.

Счита за ирелевантни за правилното решаване на настоящия спор наведените от въззивниците оплаквания за недействителност на предварителния договор.

Иска се оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира се присъждане на разноските по делото ОС - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и горепосочената въззивна жалба и отговор, намери въззивната жалба за допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

РС-Дупница е бил сезиран с иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, предявен от Г. М. Х., в качеството му на бъдещ купувач по предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 30.08.2018г., сключен с ответницата А. И. М., по силата на който страните следвало да сключат окончателен договор за прехвърляне на собствеността от ответницата на ищеца по отношение на процесния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построените в имота три сгради, находящ се в с.Яхиново, общ.Дупница, ул.***. Ищецът е твърдял, че е изпълнил задължението си за заплащане на уговорената цена, но ответницата А. М. не е изпълнила задължението за сключване на окончателен договор, с който да прехвърли на ищеца собствеността върху имота, а наместо това на 25.07.2023г. е прехвърлила собствеността си върху същия в полза на втората ответница и нейна дъщеря - Х. М.

Х., за което бил съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №44, 2 том II, рег.№2589, дело №221 от 2023г. Ищецът е посочил, че намира разпоредителната сделка за относително недействителна по отношение на него, тъй като страните по нея са знаели и са целили чрез нея да бъде увреден именно той, като кредитор по предварителния договор и е изтъкнал, че разпоредителната сделка е била извършена четири дни след като А. М. получила покана да изпълни задължението си по предварителния договор с ищеца. С тези доводи Г.Х. е претендирал прогласяване на договора за покупно-продажба за относително недействителен по отношение на него.

Ответниците А. И. М. и Х. М. Х. са подали отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който са оспорили предявения иск като неоснователен. Без да възразяват по сключването на предварителен договор за покупко-продажба на имота, нито срещу факта, че окончателен такъв не е бил сключен, а М. е продала обещания имот на своята дъщеря, са навели доводи в посока, че за сключването на предварителния договор е било необходимо съгласието на „Банка ДСК“, като кредитор на продавача А.М., каквото липсвало, както и, че ищецът, като страна по предварителния договор, не е изпълнил задължението си по него и не е заплатил уговорената цена, посредством погасяване на задължения на М. към банката, каквато била направената уговорка, с твърдения, че плащанията реално са били извършени от двете ответници.

Районният съд е уважил предявения иск, като е приел, че всички изискуеми се от чл.135 от ЗЗД предпоставки за уважаване на иска са налице. Ищецът, според ДнРС, е доказал, че има качеството на кредитор спрямо първата ответница -А. И. М., тъй като за иска по чл.135 от ЗЗД е без значение дали вземането на ищеца е парично или непарично, дали е изискуено и дали е ликвидно; без да е необходимо вземането предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът е посочил, че с правото на иск по чл.135 от ЗЗД разполага и купувачът по предварителен договор за продажба на имот, който впоследствие е прехвърлен на трето лице, тъй като по този начин се осуетява възможността му да реализира правото си да иска сключване на окончателен договор и за кредитора по предварителния договор е налице правен интерес да предяви отменителния иск и съответно успешното му провеждане дава възможност да се обяви за окончателен сключеният преди увреждащата сделка предварителен договор.

Районния съд е констатирал, че след възникване на вземането на ищеца по предварителния договор, между ответниците А. И. М. и Х. М. Х. е била сключена възмездна сделка, която го уврежда. Приел е, че страните по тази сделка са знаели за увреждането, намирайки за приложима и необорена презумцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД, според която знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, като в конкретния случай Х. М. Х. е дъщеря на А. И. М..

Според чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Преценено по същество, при извършване на дължимата проверка, се достига до извод, че решението е правилно.

С разпоредбата на чл.135 от ЗЗД законодателят е установил правно средство за защита интересите на кредиторите, доколкото според ал.1 на цитираната норма кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действия, с 3 които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.

Уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД следва от доказването на няколко кумулативно предвидени във фактическия състав на нормата предпоставки.

На първо място ищецът следва да има качеството на кредитор спрямо длъжника, т.е. да има вземане на договорно или извъндоговорно основание, като не е нужно това вземане да е ликвидно и изискуемо, т.е определено по основание и размер с влязъл в сила съдебен акт, като вземането следва да е възникнало преди датата на извършване на правното действие, което се атакува с иска по чл.135 от ЗЗД, освен в хипотезата на чл.135 ал.3 от ЗЗД, която не се твърди да е налице по настоящото дело.

Обстоятелството, че ищецът е кредитор, се установява чрез формална преценка само от твърдените от него факти и представените доказателства, като материалната легитимация на ищеца може да бъде опровергана само ако твърдяното от него вземане е отречено със сила на пресъдено нещо.

На второ място е необходимо извършването на определено действие от страна на длъжника, което уврежда кредитора. Това действие може да бъде всякакъв гражданско-правен акт (сделка или юридическа постъпка, безвъзмезден или възмезден акт) стига да е валидно, за да може да породи своите правни последици. А увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество - намалява своите активи или увеличава пасивите на същото, като в резултат се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника, или въобще се създава предпоставка осъществяването на неговите права като кредитор да бъде осуетено.

Наред с това, е необходимо наличието на причинна връзка между действието на длъжника и увреждането на кредитора.

Третата предпоставка за възникване на правото да се иска прогласяването на относителната недействителност по смисъла на чл.135 от ЗЗД е знанието на длъжника за увреждането. В случаите на възмездно разпореждане, каквато е и хипотезата по настоящото дело, разпоредбата на чл.135 ал.1 от ЗЗД изисква и лицето, с което длъжникът договаря да е знаело за увреждането. Наред с това разпоредбата на чл.135 ал.2 от ЗЗД въвежда оборима презумпция за знание за увреждането, като постановява, че то се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. С оглед особеностите на повдигнатия спор, разпоредбата на чл.135 ал.2 от ЗЗД намира приложение в настоящия случай.

Разпечатката съдържа 36 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3b06a3e8-cc61-44ae-86f3-0a31d989c2ab