Определение № 661 от 20.07.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 661 гр. София, 19.07.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно дело № 20221000600298 по описа за 2022 година

Производството е на основание чл. 341, ал. 2, във връзка с чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура срещу определение на СГС, 4-ти състав, постановено в разпоредителна заседание на 25.01.2022 г., по НОХД № 2891/2021 г. по описа на същия съд.

Прокурорът поддържа с протеста, че престъпната деятелност описана в предявените обвинения, пресъздадена и в обвинителния акт, се свежда до ясно посочено време, място и начин на извършване, форми на съучастие, като прецизно е изяснена и фактическата обстановка. Не са налице противоречия между обстоятелствена част и диспозитива на обвинителния акт.Предявените обвинения са ясни, конкретни и точно сочат действията по изпълнителните деяния и на двамата обвиняеми, поради което не може да се приеме, че последните не могат да разберат в какво са обвинени и от тук да организират защитата си.Коментираните от съда въпроси, като установяване на налични доказателства за неистинност на конкретен документ и др. касаят разглеждане делото по същество, и следва да се обсъдят в предвидената за това фаза на съдебното следствие. Прокурорът предлага определението в разпоредително заседание на СГС, 4 състав от 25.01.2022 г. по НОХД №2891/2021 г., с което съдебното производство е било прекратено и делото е било върнато на СГП за отстраняване на съществени процесуални нарушения да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като делото бъде върнато на СГС за разглеждане в открито съдебно заседание.

Софийският апелативен съд намери, че не са налице формални пречки да бъде разгледан депозираният протест по същество. Атакуваното определението е постановено в разпоредително заседание на 25.01.2022 г., а протестът е постъпил в СГС преди да изтече 7 дневния срок за атакуването му и от орган, който има правомощия по закон да го атакува пред по горна съдебна инстанция.

От делото е видно, че на 25.01.2022 г., в разпоредително заседание, с участието на страните по делото,4-и наказателен състав на Софийски градски съд е прекратил на осн. чл. 249, ал. 2 НПК съдебното производство за отстраняване на съществени 1 нарушения на процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт, който не отговаря на изискванията на процесуалния закон, визирани в чл. 246, ал. 2 от НПК по отношение яснотата на повдигнатите обвинения срещу подсъдимите А. и С.. В определението е посочено, че не е посочено в обвинителния акт къде, кога и колко пъти подсъдимия С. е осъществил възприетата от СГП деятелност по подпомагане на А. при осъществяване на инкриминираното престъпление. Съдът е приел също, че е налице неяснота относно съставомерен признак на деянието, вменен с диспозитива на акта - неверността на сведенията. Твърди се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържат каквито и да било твърдения в насока, по какви съображения представителят на СГП счита, че второто от инкриминираните удостоверения — за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК на А.

И. А., като физическо лице, представлява невярно сведение - обстоятелство, което е въздигнато в съставомерен признак относно предмета на престъплението.

След като се запозна с материалите по делото и мотивите на първата инстанция апелативният съд намери, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, поради следните причини:

При провеждане на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на подсъдимите А.А. и Г.С..

Действително в обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено мястото и начина на придобиването на два броя неистински удостоверения за наличие или липса на задължения /стр. 2 от обвинителния акт/. Отбелязано е, че подс. „С. дори се похвалил с противоправните си действия на св. Демирев, като заявил, че изготвил неистинските документи на цветен принтер.“ Същевременно в диспозитива на обвинителния акт е записано, че: „На неустановена с точност дата в периода от 11.09.2014 г. до 19.09.2014 г. в гр. София, в офис на „Сосиете Женерал Експресбанк“ ЕООД, находящ се в гр. София на бул. „Ал. Стамболийски“ №73, в съучастие като помагач, умишлено улеснил, /като набавил средства - два броя неистински Удостоверения…“. От редакцията на диспозитива на обвинителния акт се остава с впечатление,че С. е набавил удостоверенията в офиса на банката, което е в противоречие с твърденията в обстоятелствената част на обвинителния акт. Това обстоятелство несъмнено прави обвинителния акт процесуално негоден, тъй като е недопустимо представянето на алтернативно формулирани от фактическа страна обвинения, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК. Така се прави невъзможно пълноценното упражняване на правото на защита на подсъдимия. В тази част на обжалваното определение заключенията на първоинстанционния съд са правилни и обосновани, а протестът формален, декларативен и в противоречие с фактите по делото.

По отношение на втория порок на обвинителния акт изводите на първоинстанционния съд са основателни. Обвинението по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 1 НК предполага представянето на „неверни сведения“. Описаният в обвинителен акт документ удостоверение — за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК на А. И. А., като физическо лице се твърди, че е неистински. Никъде в обвинителния акт не е отразено твърдение, че той съдържа нещо невярно и какво е то и дори при наличието на това твърдение от страна на обвинителната власт е задължително да се посочат „доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства“ /чл. 246, ал. 2 НПК/. Така описано това обвинение не прави разликата между неистински документ и документ с невярно съдържание, съдържащ изискуемите от състава на чл. 248а ал. 2 НК неверни сведения. За това обвинение по НК е възможно документът да е истински и пак да съдържа неверни сведения, както и 2 да е неистински с такива сведения. При всички случаи основен елемент на обвинението е наличието на неверни сведения, а не истинността на документа. По отношение на това обстоятелство в обвинителния акт липсват каквито и да са дори формални твърдения. Така по отношение на това обвинение обвинителният акт е необоснован, като в обстоятелствената си част дори не съдържа изискуемите от закона атрибути на предявеното с него обвинение. В тази част протестът на прокурора не в съответствие с фактите по делото и е също неоснователен.

Поради тези причини атакуваното определение на СГС следва да бъде потвърдено, а протестът оставен без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл.345, ал.1 във вр. чл. 249, ал.3 от НПК ‚ Апелативен съд- София, НО, 3 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ протеста на прокурор от Софийска градска прокуратура срещу определение, постановено в разпоредителна заседание на 25. 01.

2022 г.., по НОХД № 2891/2021 г. по описа на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3