Решение № 88 от 06.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Бургас, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20262120200053 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Производството по делото е образувано въз основа на жалба от Д. Р. К., ЕГН: **********, адрес:

*** чрез адв. П. Д. против Наказателно постановление № 433/09.12.2025г на Директора на РДГБургас, с което за нарушение на чл. 84, ал. 1,пр.3 ЗЛОД вр чл.43,ал.3,т.1 ЗЛОД, на основание чл.96,ал.1 ЗЛОД вр. чл. 84,ал.1,3ЛОД, чл.94,ал.1 ЗЛОД, чл.95,ал.1 ЗЛОД на жалбоподателя са наложени: наказание "Глоба" в размер на 150 лева, "Лишаване от право на ловуване" за срок от 3 години , както и е отнето ловното оръжие Бенели, 12 калибър №****, представляващо вещ, предмет на нарушението.

В жалбата се изтъкват бланкетни съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспореното НП, оспорва се и фактическата обстановка като неправилно установена.

Жалбоподателят Д. К., редовно призован, се явява лично и с адв.П.Д.. В о.с.з адв.Д. доразвива защитната арументация, акцентирайки че формалното преминаване през ловище „Ропотамо“ е твърде малозначително деяние, което не обосновава като пропорционални и адекватни отмерените административни наказания. Моли за присъждане на разноски.

В пледоарията си адв.Ч. и юрк.С. настояват за потвърждаване на НП със съображения за безспорна установеност и несъмнена доказаност на фактическия състав на нарушението и предвид съразмерността и справедливостта на административното наказание. Адв.Ч. представя допълнителна писмена защита.

Жалбата е подадена в предвидения от закона изискуем преклузивен 14-дневен срок, от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва, пред компетентен орган, поради което е процесуално допустима и редовна. Като такава е проявила своя суспензивен и деволутивен ефект.

Съдът, след като обстойно прецени събраните по надлежен ред доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Няколко дни пред 23.11.2025 г. свидетелите специалисти в ЮИДП-Сливен Д. Н., Д. М. в екип с техни колеги С.М. Г.Р. Е.Б. Я.П. обследвали територията на ДГС „Ропотамо“, местност „Веселийска Босна“ предвид констатирани следи от автомобилни гуми и стъпки на ловци и около 9 часа забелязали група от петима ловци, в т.ч. жалбоподателя Р., които се движели по черен горски път на територията на ДЛС „Ропотамо“, местност „Веселийска Босна“, между отдели 299 и 300 с извадени от калъф, сглобени и заредени оръжия. Служителите на ЮИДП-Сливен повикали за 1 съдействие директора на ДЛС „Ропотамо“, съвместно с когото чрез GPS устройство установили координатните точки, до които била достигнала ловната група, а именно GPS координати 4683900.89/547931.15, с конкретно отмерено отстояние - 450 м. навътре, считано от западната граница на ДЛС „Ропотамо“ в местност „Веселийска Босна“, между отдели 299 и 300. На място за установяване на нарушенията били извикани и гл.специалист при РДГ-Бургас П. П., и служители на „КОС“ при РУ-Приморско, като полицейските служители извършили проверка на оръжията и ги иззели с Приемо-предавателен протокол. /л.13/. В показанията си свидетелите М., В. и П. изтъкват еднопосочни факти, потвърдени с визуално –илюстративни обозначения при предявяване картата на ДЛС „Ропотамо“, а именно че мястото на движение на ловците е било по черен горски път над отдел 299, в посока югоизток към отдел 300 и навътре в местността „Веселийска Босна“, като навлизането е именно от западната граница на ДЛС „Ропотамо“, в съседство с което е разположено землището на ДЛС „Ново Паничарево“. И тримата свидетели възпроизвеждат по идентичен начин своя ситуационен опит,очертавайки преките си зрителни възприятия от 23.11.25 г., а именно,че дружината била в границите на местност „Веслийска Босна“, /в териториалните очертания на която не се допуска лов/,придвижвала се е на югоизток в посока „Ропотамо“. И свидетелят П. и св.В. прецизират по напълно идентичен начин възприятията си,в хронологична и логически издържана линия от факти, а именно че непосредствено след спиране на ловците от ЮИДПСливен, по разпореждане на св.В. ловците, в т.ч. въззивникът Р. сами са извадили патроните от своите оръжия и са ги оставили на безопасно място до пристигане на екип на служба „КОС“ при РУ-Приморско. /бел. в т.см.виж показанията на св.В.: „Единственото нещо, което ги помолихме, беше да си поставят оръжията на безопасно място. Жалбоподателят сам си изкара патроните.“ Както и показанията на св.П.: „ Колегите първо са били спрели ловците. След това и аз имах възможност да се уверя, че оръжията им са заредени. Те си ги извадиха ловците сами при самото предаване на оръжията. Ние не сме иззели патрони.“

Свидетелят В., заедно с колегата си Д. М. спрели лицата, легитимирали се и установили, че всички от тях, в т.ч. жалбоподателят, носят в ръка извадени от калъф и сглобени ловни оръжия.

Свидетелите конкретизират с детайлност и илюстративна точност при предявяване на картовия материал,че разграничението между отдели 299 и 300 е черният горски път и дърво, маркирано с око, както и че групата ловци, сред които жалбоподателя Р. се движели именно по черния горски път, при навлизане около 450 м. във вътрешността на местност „Веселийска Босна“ в югоизточна посока към „Ропотамо“ с извадени от калъф,сглобени и заредени оръжия. Непосредствено след началото на проверката на място пристигнал екип на РДГ-Бургас, с актосъставителя П., а в покъсен момент оказали съдействие и служители от РУ Приморско, по установяване самоличността на ловците и описание на оръжията. Междувременно и по нареждане на служителите от ЮИДПСливен ловците сами обезопасили оръжията,като извадили от цевта им патроните, преди пристигане на екип на МВР.Тази част от свидетелстването на В. кореспондира и обяснява напълно съдържателната особеност на свидетелстването на полицейския служители св.И., според които ловните оръжия били без патрони. Според св.И.,той пристигайки на място заварил ловците със служителите от ЮИДП и РДГ-Бургас в местността „Веселийска Босна“, като поради влошените метеорологични условия и проливен дъжд контролните органи и ловците се преместили в „Ново Паничарево“, където били съставени констативни протоколи и оръжията,вкл.на жалбоподателя били предадени /незаредени/.

Посочените служители на РУ Приморско, сред които св.И. снели самоличността на ловците,в т.ч. жалбоподателя Д. К. и описали носените от тях оръжия – в т.ч. носеното от жалбоподателя –ловно оръжие, марка Бенели, калибър 12, №****. Свидетелското изложение на св. В. и св. М. хронологически, пространствено и предметно напълно съответства с изложеното от св.П., като в показанията на тримата свидетели не се установяват противоречия, липсват логически несъответствия и основания за третирането им като пресъздаващи вътрешно дискредитирана или обективно невъзможна версия. Свидетелят В. отчетливо заяви,че група ловци /четирима/,сред които жалбоподателя Др.К. са били възприети да преминават на 450 м навътре на територията на ДЛС“Ропотамо“,местност Веселийска босна, по черен горски път, между отдели 299 и 300, като петият ловец от групата бил поставен на ловна позиция на самия път до едно дърво, но всеки от ловците носел в ръце извадена извън калъф пушка.

При това положение и въз основа на закрепените в Констативен протокол Серия ЮИДП22№001182 фактически данни, на 25.11.2025 г. актосъставителят П. П. на длъжност гл.специалист горски инспектор при РДГ-Бургас, съставил АУАН бл.№0108332/25.11.25 г. ,за това, че на 23.11.2025г. Д. Р. К. ловувал в ДЛС „Ропотамо“, ЛРС Извор-Равна гора, местност „Веселийска 2

Босна“,между отдели 299 и 300, посока югоизток, с GPS координати 4683900.89/547931.15,като се движел извън населеното място с извадено от калъф, сглобено и заредено ловно оръжие, марка „Бенели“, калибър 12, №****, редовно заверен билет за лов за 2025 г. извън определеното място в разрешителното за групов лов на дива свиня Серия ЮИ №000376/21.11.2025г., издадено за ловностопански район Ново Паничарево, ловище Язлата, като не е убил или уловил дивеч.

Отдели 299 и 300 се намират на територията на ДЛС Ропотамо съгласно Ловностопански план на ТП Държавно ловно стопанство „Ропотамо“, обл.Бургас,утвърден със Заповед от 30.08.2023 г.на изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите/“. Тези два отдела се намират на територията на ДЛС „Ропотамо“, ловно-стопански комплекс „Извора-Равна гора, видно и от Заповед №46-25/09.01.2001г. на министъра на земеделието и горите за определяне границите на ловно-стопанските райони. Съгласно цит.заповед ЛРС „Извора-Равна гора“ включва отдели 256 и 255 от държавно лесничейство Ново Паничарево до шосето за село Ново Паничарево и в южна посока до границата на държавно лесничейство Ново Паничарево, но липсва идентичност, респ. месторазположение на отдели 299 и 300 от ЛРС „Извора-Равна гора“ в ЛРС Ново Паничарево, както твърди защитата.

Жалбоподателят е притежавал валидно разрешително за ловището „Язлата“ в ЛРС Ново Паничарево, с утвърдени граници, съгласно Заповед №РД46-1366/17.06.2001 г. на министър на земеделието и горите, включващи териториално ловищата „Язлата“, „Юрта“, „ Кованлъка“, „П.ви“.

Съгласно цит.Заповед ЛР „Ново Паничарево“ на изток граничи със западна граница на ГФ Буджак дере до река Церовска, която територия съвпада със северна граница /Боджак дере по течението на Боджак дере и по границата на гората до сборната точка на отдели 306 и 307/ на Ловно-стопански комплекс „Извора-Равна Гора“ в ДЛС „Ропотамо“. Видно и от картовия материал на ДГС „Ново Паничарево“ в него не се установява месторазположение на отдели 299 и 300, каквито са обособени в Ловно-стопански комплекс „Извора-Равна Гора“ в ДЛС „Ропотамо“.

Следва да се отбележи,че не е задължение на съда да признае всякога и на всяка цена абсолютна власт над истината на определени гласни източници при установяването на фактите. В случая безусловно право на съда е да откаже да акредитира с абсолютно доверие показанията на св.Т., който е част от персоналния състав на ловна дружина „Ново Паничарево“ и при процесните събития на 23.11.2025 г. е понесъл административно-наказателни последици, засягащи имуществената му сфера, правото на ловуване и материални загуби, което е достатъчна основа да се предположи, че той е заинтересуван от изхода на делото.Следва да се допълни,че този свидетел е бил ръководител на лова и директен участник в него, а от друга страна показанията му са вътрешно противоречиви и обстоятелствата, които сочи той, се опровергават по несъмнен начин от останалия безспорен доказателствен материал.

Посоченото поведение е квалифицирано от актосъставителя съгласно разпоредбата на чл.84,ал.1,предл.3 ЗЛОД вр. чл.43,ал.3,т.1 ЗЛОД в съставения против нарушителя АУАН. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който го подписал,вписвайки в реквизит „възражения“ :Не съм извършил описаното в настоящия акт нарушение!“.

Въз основа на съставения акт на 09.12.2025 г., административнонаказващият орган, сезиран с преписката- Директор на РДГ Бургас, счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена идентична фактическата обстановка с материализираната в АУАН и от правна страна била възприета идентична правна квалификация на нарушението като такова по чл.84,ал.1,предл.3 ЗЛОД вр. чл.43,ал.3,т.1 ЗЛОД. Предвид идентично възприетите и възпроизведени фактически изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на основание чл.96,ал.1 ЗЛОД, чл.84,ал.1, чл.94,ал.1 ЗЛОД и чл.95,ал.1 ЗЛОД наложил на нарушителя глоба в размер на 150 лв, "Лишаване от право на ловуване" за срок от 3 години и му било отнето ловното оръжие марка „Бенели“, калибър 12, №****.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените писмени и гласни доказателствени източници, които оценени по своята вътрешно-логическа характеристика, произход и информативност, формират единна и непротиворечива доказателствена съвкупност, необорена от други валидно събрани и ангажирани от страните доказателства.