Определение № 20182 от 25.09.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20182 гр. София, 25.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Даяна Д. Парталска като разгледа докладваното от Даяна Д. Парталска Въззивно частно гражданско дело № 20261100508989 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 240397/29.07.2026 г. по вх.рег. на СГС на от П.

Л. Т. чрез адв. Т. срещу Решение № 14137/15.07.2026 г. постановено по гр.д. № 38436/2025 г. по описа на СРС, 126 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя, направено по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, за определяне на привременни мерки чрез осъждане на А.Т. СТ.а да му заплаща срещу ползването на делбения имот сумата от 562, 42 евро месечно до окончателното извършване на делбата.

Жалбоподателят твърди, че изводът на СРС, въз основа на който е отхвърлил исковата претенция, е неправилен, необоснован и постановен при пълно и едностранчиво обсъждане на доказателствата. Моли за отмяна на обжалваното решение в горепосочената част. При условията на евентуалност, иска въззивният съд да предостави ползването на апартамент № 12 на А.Т. СТ.а, а на гараж № 6 със склад № 6 на П. Л. Т., като осъди А.Т. СТ.а да му заплаща 289, 00 евро месечно за уравнение на разликата в стойността на предоставеното ползване, считано от влизане в сила на съдебния акт до окончателното извършване на делбата или до изменение на мярката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира разноски.

Насрещната страна по жалбата – А.Т. СТ.а чрез адв. Д. е подала отговор на частната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Излага доводи, че решението в обжалваната част е правилно, обосновано и съответства на събраните по делото доказателства. Твърди, че не е доказано А. СТ.а да е лишила жалбоподателя от достъп или реална възможност да ползва апартамента, гаража и склада съобразно правата му. Иска въззивният съд да остави без уважение частната жалба. Претендира разноски.

Съдът, като прецени становището на жалбоподателя и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Частната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което съдът намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С постановеното Решение № 14137/15.07.2026 г. постановено по гр.д. № 38436/2025 г. по описа на СРС, 126 състав, е допуснато на основание чл. 34, ал. 1 ЗС да бъде извършена делба между П. Л. Т. и А.Т. СТ.а на следния недвижим имот: апартамент № 12 със застроена площ 85.6 / осемдесет и пет цяло и шест стотни / кв. метра, състоящ се от дневна-столова, кухня, две спални, баня с тоалетна, тоалета, антре, коридор, склад, две тераси, при съседи на апартамента: от изток - двор, запад-двор, от север - улица „Вихрен“ и от юг - апартамент № 13, коридор и стълбищна клетка, заедно е приспадащите се на апартамента 7,54 кв.м., равняващи се на 5,06 % идеални части от общите части на сградата, толкова идеални части от правото на собственост върху поземления имот, описан по-горе, върху който е построена сградата, като гореспоменатият апартамент № 12, съгласно Схема № 15-716533-03.05.2025 г., издадена от СГКК, гр. София, представлява самостоятелен обект е идентификатор:

*** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед за одобрение на КЕСКР РД-18-68/02.12.2010 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в област София (столица), община Столична, гр. София, район Витоша, ул. ****, при съседни самостоятелни обекти на сградата: ***, ***,

***, ***, като самостоятелния обект се намира в сграда №

7, разположена в поземления имот с идентификатор: ***, заедно с прилежащия към него СКЛАД № 6, находящ се на приземния етаж, със застроена площ от 3,50 / три цяло и петдесет / кв.м., при граници на склада: от изток-склад № 7, от запад - склад № 5, от север гараж № 2, от юг - гараж № 6, заедно с прилежащите му 1,66 кв.м., равняващи се на 1,12 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на собственост върху поземления имот, върху който е построена сградата, описан по-горе и гараж № 6, находящ се на приземния етаж с кота 0,00 метра, със застроена площ от 17, 50 кв.м., при съседи: от изток - гараж № 7, от запад - гараж № 5, от север — склад № 6 и от юг — маневрено пространство, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор:

*** съгласно Схема № 15-716527-03.05.2025 г. издадена от СГКК, гр. София, при квоти: ½ идеална част за П. Т.; ½ идеална част за А. СТ.а, и оставено без уважение искането на П. Л. Т., направено по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, за определяне на привременни мерки чрез осъждане на А.Т. СТ.а да му заплаща срещу ползването на делбения имот сумата от 562, 42 евро месечно до окончателното извършване на делбата.

В мотивите на съдебното решение съдът е приел, че от представения по делото писмен отговор на поканата за доброволно изпълнение се установява, че ответницата изрично е заявила, че не лишава ищеца от правото му да ползва процесните имоти, че същият разполага с ключове за тях, а при необходимост е заявила готовност да му бъдат предоставени нови ключове. В същия отговор ответницата е посочила, че ищецът може свободно да ползва апартамента, гаража и прилежащия склад, както и е предложила страните да постигнат писмено споразумение относно разпределението на ползването на 2 общите имоти до окончателното прекратяване на съсобствеността. Приел е също, че съдебно-оценителна експертиза установява единствено размера на евентуално дължимото обезщетение, но не и наличието на материалноправните предпоставки за неговото присъждане.

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК с решението по допускане на делбата или по-късно, ако всички сънаследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците кои имоти ще ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да заплащат на другите срещу ползването. По този ред съдът извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство.

Така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по чл. 344, ал. 2 от ГПК, уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползването.

Съдебният акт, постановен по този ред, има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до окончателното приключване на делбеното производство.

Основателността на претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК е предпоставена от кумулативното наличие на следните предпоставки: допуснатия до делба имот да се използва изключително само от един от съделителите, който е насреща страна по тази претенция; да се създават пречки от последния спрямо останалите съделители да ползват имота съобразно правата си в общата вещ; да има възможност за разпределение на ползването му помежду им съобразно тези права съответно при обективна невъзможност за това да се заплаща обезщетение в размер на средномесечния наем. По смисъла на чл. 344, ал. 2 ГПК под "използване" следва да се разбира както прякото служене с вещта, така и използването й чрез трети лица, т. е., когато препятстващият я владее чрез другиго, било то на облигационно основание - напр. договор за наем, заем за послужване и др. подобни, било то по силата на търпими или съизволими действия. В тази връзка, неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че неосигуряването на достъп до процесните имоти на вещото лице за извършване на експертизата е доказателство за възпрепятстване на ползването.

Предвид обстоятелството, че по делото не е проведено пълно и главно доказване на фактите, относими към уважаване на искането за определяне на привременни мерки чрез заплащане на обезщетение по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, а именно - ищецът да е поискал да ползва лично съсобствения имот съобразно правата си и ответницата да е възпрепятствала това ползване, същото е неоснователно.

По изложените съображения искането на ищеца по чл. 344, ал. 2 ГПК до извършване на делбата правилно е отхвърлено от районния съд, поради което обжалваният акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, респективно частната жалба е неоснователна, поради което и същата следва да бъде оставена без уважение.

Доколкото въззивният съд споделя изводите на районния съд за липса на лишаване от възможност за ползване на процесните недвижими имоти - апартамент № 12, 3 принадлежащия към него склад № 6 и гараж № 6, неоснователно е и направеното от жалбоподателя искане при условията на евентуалност.

Относно разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК, страните плащат разноски в делбеното производство съобразно стойността на дяловете си. Присъждането на разноски, както и внасянето на дължимата държавна такса се извършва с решението по втора фаза на делбата.

Следователно, присъждането на разноски и за настоящото производство следва да се направи с решението по извършване на делбата във втора фаза.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 240397/29.07.2026 г. на П. Л. Т. с ЕГН: ********** чрез адв. Т. срещу Решение № 14137/15.07.2026 г., постановено по гр.д. № 38436/2025 г. по описа на СРС, 126 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането, направено по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, за определяне на привременни мерки.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4