Протоколно определение № 667 от 24.11.2023, Районен съд - Асеновград

ПРОТОКОЛ

№ 667 гр. Асеновград, 21.11.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Пашова при участието на секретаря Юрия Ив. Петрова и прокурора В. М. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Стефка Т. Пашова Частно наказателно дело № 20235310200447 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

Производството е по чл. 414 ал. 1 т. 1 от НПК

Вносител Апелативна прокуратура – Пловдив, редовно призован, се явява прокурор Иван П..

Жалбоподателят М. Н. Б., не е призован.

РП – Пловдив, ТО – Асеновград, редовно призована, за същата се явява прокурор В. С. налице.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

ВНОСИТЕЛЯТ ПР. П.: Да се даде ход на делото. Не възразявам по непризоваването на Окръжна прокуратура – Пловдив, тъй като и там е налице постановление, но тъй като аз подал молбата за тълкуване на съдебния акт, не възразявам по непризоваването на колегата Михов.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма пречка да бъде даден ход на делото, поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Докладва се делото от страна на вносителя на искането, в случая това е прокурор П. от Апелативна прокуратура – Пловдив.

ВНОСИТЕЛЯТ ПР. П.: Поддържам искането за тълкуване, тъй като се отменя и постановлението и на Апелативна прокуратура и в тази връзка има правен интерес да се разтълкува съдебния акт, тъй като считаме че всички тези произнасяния са осъществени преди промяната на чл. 213 от НПК и съобразно новите изменения в НПК ние когато сме се произнасяли, горе долу 1 сме били както Вие осъществявате контрол, нашият контрол е бил служебен, сега законодателят е въвел съдебен контрол, поради това считаме, че е в интерес да се разтълкува съдебния акта по подробно изложените основания и причини. Няма да сочим нови доказателства, те са налице.

Разясниха се правата на страните по чл. 274 и чл. 275 от НПК, включително и правата по НПК.

Отводи, възражения не постъпиха.

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

С оглед изразените становища от страните, Съдът намира, че след прочитане и приемане на писмените доказателства, делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което следва да бъде обявен край на съдебното следствие и да се даде ход на съдебните прения, тъй като са налице основанията на чл. 286 от НПК, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл. 283 от НПК ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.

На основание чл. 286 от НПК ОБЯВЯВА КРАЙ НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

На основание чл. 291, ал. 1 от НПК ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ВНОСИТЕЛЯТ ПР. П.: Желая да бъде извършено тълкуване, тъй като изрично в съдебния акт е посочено единствено и само, че се отменя постановлението на Апелативна прокуратура, с което се потвърждават актовете на поднадзорните прокуратура, там не е налице конкретизация за какво се случва с постановлението на районната и на окръжната прокуратура.

В тази връзка считам, че следва да се разтълкува, дали с отмяната на нашето постановление се отменят и постановленията на колегите от останалите прокуратури. В противен случай, моля да съобразите, че в случай, че в съдебния акт сте имали предвид единствено и само отмяната и постановлението на Апелативна прокуратура, че в крайна сметка не е приключило производството по отношение на останалите колеги на районната и на окръжната прокуратура, тъй като в съдебния акт, следва в пълнота да бъде посочено всичко каквото се отменя и в тази връзка, в случай че прецените, че все още не е приключило самото производство поради тази причина, да прецените предложението от нас в т.5 от искането за тълкуване където сме посочили, че в крайна сметка в случай, че се прецени в една от точките на ред с всичко останало, че следва да бъде съобразен принципът - не два пъти за едно и също нещо, и затова това са посочени конкретни основания и относно тълкуването на чл. 6 от Европейската конвенция на правата на човека и чл. 4 от протокол № 7 към въпросната, само на това основание, в случай че прецените, че така предложения от нас изход в крайна сметка, за да се постанови и предприемат от органите на ДП и от съдът, едни законосъобразни действия, в случай че се отмени въпросното определение, то ще бъде в пълно съответствия с прякото приложение на въпросната 2 конвенция, в случай че прецените, че те имат пряко действие. Ние сме изложили подробни аргументи именно в тази насока, като считам, че не съществува какъвто и да е спор. В крайна сметка целта на законодателя е да се постигне законосъобразност, в случая както е налице единствените основания, поради които е било потвърдено постановлението на районната прокуратура, от окръжната и апелативната, че за същия случай е водена и друга преписка. В тази насока сме изложили в т. ІІ подробни аргументи относно структурата на прокуратурата, съобразно нейните функционални правомощия уредени от законодателя, и че в крайна сметка за едно и също нещо, което е общ принцип не може да има две произнасяния. Във всички случай, всяко едно действие, което по-нататък би се проявило, би било незаконосъобразно, т.е. следва да бъдат допълнително лица, следва да бъдат снемани обяснения, и в крайна сметка това ще наруши въпросите, принципни. Това е нашето становище.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, солидаризирам се с искането на г-н П., няма да преповтарям думите му. Ще помоля да разтълкувате съдебния акт както той е посочил в самото искане или да се съобразите с цитирания преди малко принцип „ne bis in idem“ – не може за едно нещо два пъти. В този смисъл моля да се произнесете.

След обсъждане със становищата на РП – Пловдив, ТО – Асеновград и Апелативна прокуратура – Пловдив, внесеното искане за тълкуване на постановен съдебен акт във връзка с отмяна на постановление на Апелативна прокуратура – Пловдив отказ да се образува ДП. Съдът по направените искания с подробно посочени становища, взе следните становища.

На първо място по отношение дейността на прокуратурата, тя е уредена в Конституция на България в чл. 127 от Конституцията на Р. България и същата следва да спазва законността като ръководи разследването и спазва законността както води разследването и упражнява контрол за законосъобразното му провеждане, както и може да извършва разследване, да привлича към отговорност лица, които са извършили престъпление, поддържа обвинението по НОХД, да упражнява надзор при изпълнение на наказателни и принудителни мерки, за предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и да участва в предвидени от закона случай по граждански и административни дела. В чл. 4 от ЗСВ всеки орган в съдебната власт, следва да изпълнява функциите си безпристрастно. Безпристрастно означава, когато независимо кой от регламентираните в Конституцията на Р.

България и в ЗСВ органи на същите се произнасят, той трябва да не бъде ръководен от обстоятелства, които биха счели за негова предубеденост, както и да се базира на две неща. Първо това са събраните факти по делото, което налага обоснованост на неговото произнасяне, за да е налице обоснованост, тези факти трябва да бъдат събрани от компетентен орган, за да може да се приеме, че са надлежно събрани, при спазване на изискванията за функциониране на държавния апарат, които са разписани не случайно, разписана си, за да може той така действа, че при проблеми във връзка негови органи, както в случая полицейски органи, да бъде обезпечено, чрез функционалната компетентност, различни правомощия, изнасянето извън структурите на МВР, събирането на безпристрастни доказателства и факти, така щото контролният орган - прокуратурата да може да се базира на тях.

Това е принципът на обоснованост, който включва тези обстоятелства, както 3 и законосъобразност, без наличие на каквито и да е мотиви извън закона и фактите. Когато фактите не са събрани от надлежна структура, те не могат да наложат приемане от страна на съдебните власти, че фактите са събрани по начин, който гарантира обоснованост на произнасянето. Те не могат да обосноват извод, че така несъбрани от надлежни органи, те гарантират и безпристрастност, защото се поставя въпросът – Защо след като има регламентирани органи, които следва да събират определени факти, прокурорските органи не са се обърнали към тях, а са разпоредили тяхното събиране от некомпетентни органи без надлежни правомощия и неотносими по отношение, за да могат да извършат своите функции. Тук следва да се каже, че в крайна сметка когато съдът в това производство, в което следва да прецени, дали едното постановление на прокуратурата за отказ да се образува ДП има двете характери – обоснованост и законосъобразност. Първото, което следва да прецени, когато прокурорът, който изпълнява като орган на съдебната власт по задължение функцията си безпристрастно е съобразил изискването, материалите които той събира и по закон да бъдат събрани от надлежни органи, така щото държавният апарат да функционира съобразно разписаните закони и ако не е, дали е налице безпристрастност в случай, че те са възлагани за събиране от други органи, и ако тези материали не отговорят на изискванията за събиране от надлежни органи, дали въпреки всичко е приложен правилно законът.

На следващо място, съдът счита, че в случая се е произнесъл и е отчел чл. 8 от ЗСВ, който задължава органите на съдебната власт, част от която е и прокурорските органи да прилагат законите точно и ясно спрямо всички случай и лица, за които се отнасят. Това означава законите да се прилагат както за лица, за които, както в случая има сведения от ЦПЗ, че са пострадали от престъпление независимо от техния психиатричен статус. Психиатричният статус не изключва възможността той да бъде пострадал от престъпление, така и когато се сочат извършителство на престъпление за лица, които са част от държавния апарат и които функционират в него на различни позиции. В случая, за да се прецени, че тази разпоредба е правилно приложена, когато прокурорът се е произнасял по въпросите по въпросната жалба на г-н Б. е спазен, пак опираме до въпроса, до колко прокуратурата е действала безпристрастно, т.е., дали е събрала по надлежен ред материалите и дали ги е преценила по надлежен ред, изхождайки от двете позиции, пострадал който има регистрация в ЦПЗ и сочен като деец полицейски служител функциониращ в държавния апарат на изпълнителната власт.

По отношение на ЗСВ и произнасянето на Апелативна прокуратура – Пловдив, същата се е позовала на нормата на чл. 143 ал. 1 от ЗСВ която указва, че всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани от непосредствено по-горе стоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол. В ал. 5 е указано, в разпоредба от 2016 г., тя не е изменяна, ал. 5 също е от 2016 г. При размяна на прокурорски акт могат да се дават само писмени мотивирани указания относно прилагането на закона, без да се засяга вътрешното убеждение на прокурора. Алинея 6-та когато отменя понискостоящ акт на прокурора, горе-стоящият прокурор казва какви действия да се установяват и за какви факти следва да се искат.

Казваме това и го цитираме, защото Апелативна прокуратура – Пловдив се е позовала на тази правна норма, за да разгледа постановление на Окръжна прокуратура – Пловдив, с което е потвърден отказ на РП – Пловдив да се образува ДП, именно базирайки се на нормата на чл. 143 ал. 1 от ЗСВ.

4

Друг е въпросът когато една процедура, която е разписана в нормите на НПК за разглеждане на въпрос за отказ на прокурор да образува ДП е регламентирана в НПК, до колко е допустимо произнасяне по ЗСВ, тъй като НПК е първо: нормативен акт с по-висока степен и на второ място не може да се приеме, че ЗСВ е специален по отношение на НПК, тъй като те нямат един и същ предмет на дейност. За да може един закон да бъде приет за специален по отношение на друг закон, те трябва да имат еднакъв предмет на дейност и да регламентират по различен начин даден аспект от обществено отношение.

В случая чл. 213 от НПК отказ на прокурора да образува ДП е бил в сила още от 2016 г. с изменение 2020 г., произнасянето е на по-късен етап и е била регламентирана процедура по отношение на това, че постановлението на прокурора да образува ДП подлежи на обжалване пред по-горе стоящата прокуратура с изключение на постановлението на Европейския прокурор и Европейски делигиран прокурор. Препис от постановлението на прокурора на по-горе стоящата прокуратура, с което се потвърждава отказ за образуване на ДП се изпраща на пострадалия и неговите наследници, ощетеното юридическо лице, който може да го обжалва и съдът е длъжен да разгледа искането в закрито заседание и да прецени обоснованост и законосъобразност на постановление за отказ да се образува ДП, като при отмяна съдът дава задължителни указания относно прилагането на закона. Тази разпоредба е била действаща и към момента на произнасянето на Апелативна прокуратура – Пловдив. Би следвало при стриктно приложение на НПК производството да приключи с произнасяне за отказ на РП, обжалване пред Окръжна прокуратура, постановен отказ на Окръжна прокуратура, обжалване пред съд.