Решение № 4 от 08.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Благоевград, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20251200500883 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от Е. Д. А. и К. В. И., чрез процесуални представители, против Решение № № 176/07.03.2025 г., постановено по гр. д. № 723/2023 г. по описа на Районен съд Благоевград.

С обжалваното решение № 176/07.03.2025 г., постановено по гр. д. № 723/2023 г., Районен съд Благоевград е отхвърлил като неоснователен предявения от Е. Д. А. иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, с който се иска да бъде обявена за недействителна сделка покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 94, том I, рег. № 1964, дело № 87/2008 г. на Нотариус К.Т., с вх. рег. № 1185/28.03.2008 г., акт № 61, том 3, дело № 771/2008 г. по описа на СВ при РС – Благоевград, и е признал за установено по отношение на Е. Д. А. и К. В. И., че ищецът С. В. П. е собственик на основание договор за покупко продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 94, том I, рег. № 1964, дело № 87/2008 г. на Нотариус К.Т., с вх. рег.

1

№1185/28.03.2008 г., акт с № 61, том 3, дело № 771/2008 г. по описа на СВ при РС – Благоевград, на посочените в същия имоти, както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменил издадения в полза на Е. Д. А. Нотариален акт за удостоверяване право на собственост за недвижими имоти - констативен, издаден на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК с № 22, том 4, рег. № 9936, дело № 565 от 2022 г. по описа на Нотариус К.М., с рег. № 415 в НК, с район на действие РС – Благоевград, вписан в СВ при РС Благоевград с вх.рег. № 5515/19.09.2022 г., акт с № 46, том 20, дело № 2746/2022 г.

Със решението съдът се е произнесъл и относно разноските.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Е. Д. А., чрез адв. И. Р., и К. В. И., чрез адв. И. Н., срещу Решение № 176/07.03.2025 г., постановено по гр.д. № 723/2023 г. по описа на РС – Благоевград.

Въззивниците сочат, че обжалваното решение е немотивирано и неправилно, постановено при допуснати процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на материалния закон. Твърдят, че районният съд е преразказал фактическата обстановка, установена от писмените и гласни доказателства, но липсват изводи от фактическа и правна страна.

Необосновано съдът е приел, че предявеният от Е. А. иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, невярно посочен като възражение, квалифициран от съда като такъв по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е неоснователен, а положителният установителен иск, предявен от С. В. П. с правно основание чл. 124 от ГПК е основателен по съображения, че ответницата и семейството й са владели имотите до 2021 г., но след това са загубили владението върху тях за повече от 6 месеца, довело до прекъсване на давността. Изтъква се, че изведените от съда правни изводи не съответстват на установената по делото фактическа обстановка, като съдът избирателно е цитирал част от разясненията, дадени в посоченото ТР № 4/17.12.2012 г., по т. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС без да ги съотнесе към конкретно установените по делото релевантни факти, а т. 3 от същото тълкувателно решение е неотносима, доколкото не се претендират наследствени права. Сочи се, че в конкретния случай, при липса на твърдения от ищцовата страна, че е прекъснал владението на ответницата за период от 6 месеца, по които въззивната страна не е изразила становище по реда на чл. 131 от ГПК, съдът се е произнесъл служебно в нарушение на изискването по чл.

120 от ЗЗД. Не е съобразил разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 4/2012 по т. д.

2

№ 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които нормите на чл. 8, ал. 2, чл. 6, ал.

2 и чл. 7, ал. 1 от ГПК не допускат съдът по свой почин да въвежда обстоятелства и прави възражения от името на страна по делото. Сочи се също, че видно и от доклада на съда от страна на ищеца С. П. не са въведени такива възражения. Такива твърдения не са обсъждани и няма разпореждане за разпределяне на доказателствената тежест, което представлява процесуално нарушение и е достатъчно основание да се приеме неправилност на съдебния акт.

Твърди се във въззивната жалба, че в обжалвания съдебен акт липсва преценка на доказателствата и кои от тях се приемат за достоверни и обективни и кои не. Сочи се, че липсва анализ и на представения по делото Протокол от 11.07.2017 г. за претърсване и изземване в неотложни случаи, изготвен от разследващ полицай при 01 РУ на МВР – Благоевград, изготвен в ДП № 1899 ЗМ № 210/2017 г., от който е видно, че процесуалното действие е извършено в къщата собственост на Е. Д. Д. (понастоящем А.), обитавана от Благой В. И. и К. В. И., които са нейни синове от първия й брак. Изтъква се, че доколкото мястото на извършеното процесуално действие е установено въз основа на официални документи, досежно постоянното им местожителство и в присъствието на лицата Благой и К. И.и, подписали протокола, то се установява по безспорен начин, че същите са живели в имота, като няма данни такива действия да са извършвани на друго място. Според жалбоподателия, ако С. П. е бил във владение на имота, каквито твърдения поддържа в исковата молба, то няма как полицейските органи да извършат претърсване в чужд имот или поне биха отразили, че е такъв, каквито обстоятелства не са отразени. Посочва се в жалбата, че дори и да се приеме, че ответницата А. и семейството й са владели имотите в с. Зелен дол до 2021 г. /както е приел съда/, то възражението за изтекла в нейна полза придобивна давност е основателно, тъй като същата е придобила собствеността на 28.04.2018 г., след изтичане на 10 годишния давностен срок на упражненото владение, считано от т. нар. „продажба". Застъпва се становище, че извода на районния съд, че придобивната давност е прекъсната след повече от 15 години упражнено владение е неправилен, обуславящо незаконосъобразност на съдебното решение, което само на това основание подлежи на отмяна поради неправилно приложение на материалния закон.

Изтъква се, че неправилни са изводите на съда и за неоснователност на 3 претенцията по чл. 26, ал. 2 ЗЗД – липса на съгласие за продажба на имота, квалифицирано като иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Въззивниците считат, че неправилно съдът е приел, че ответникът по насрещния иск е доказал съществуването на пълномощно за сключване на сделката. Неясни са констатациите на съда дали ответниците, в т. ч. Е. А. е предявила отделен иск или е направила възражение. Неправилно съдът е кредитирал изцяло и безкритично показанията на св. П. – брат на ищеца и пълномощник на продавача по процесната сделка, който е заинтересован от развитието на производството, свидетелските му показания са вътрешно противоречи и не съответстват на житейската и правна логика. Твърди се в жалбата, че неправилни са изводите на съда, че снабдяването през 2022 г. с констативен нотариален акт по документи е индиция, че А. е съзнавала, че е продала имотите. Сочи се, че този нотариален акт не създава ново правно положение, а само нова индивидуализация на имотите и приемайки обратното съдът е достигнал до неправилни изводи.

Въззивниците претендират от въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно, като отхвърли предявените от С. В. П. обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК като неоснователни и признае за установено, че С. В.

П. не е собственик на ПИ ***, на самостоятелен обект с идентификатор *** и на обекти с идентификатори

*** и ***, както и да отхвърли предявения иск за отмяна на нотариален акт № 22, т. 4, peг. № 9936, д. № 565/2022 г. по описа на нотариус К.М., вписана в Нотариалната камара под № 415, с район на действие PC – Благоевград като неоснователен.

При условията на евентуалност и във връзка с направеното от въззивниците възражение за изтекла в полза на Е. Д. А. придобивна давност се иска от въззивния съд да признае за установено по отношение на С. В. П., че Е. Д. А. е придобила собствеността върху ПИ ***, върху самостоятелен обект с идентификатор *** и върху обекти с идентификатори *** и *** в резултат на продължило повече от 10 години давностно владение, считано за времето 28.03.2008 г. до датата на получаване на исковата молба – 11.05.2023 г. при завършен фактически състав но чл. 77 ЗС – упражнявана по открит, явен и 4 недвусмислен начин на фактическа власт /corpus/ и наличие на субективния елемент – своене на вещта като своя / animus domini/.

Претендират съдът да присъди направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от С. В. П., чрез адв.

К. А. – пълномощник, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Изразява се становище, че всички изводи на първоинстанционния съд, досежно действителността на сделката, с която С. В. П. е закупил процесните имоти са правилни и в съответствие със събраните по делото доказателства.

Застъпва се становище за неоснователност на жалбата, поради което се моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост. С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл. 271, ал. 1 от ГПК.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и поотделно, налага извода за правилно установена от районния съд фактическа обстановка.

Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне 5 на същата и препраща към констатациите на РС.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона и предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, за да се произнесе, съобрази следното:

Правилно районният съд е приел, че спорът относно наличието на представителна власт е с преюдициално значение спрямо предявените установителни искове и законосъобразно първо е разгледал насрещния иск на ответницата.

От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на сключване на процесния договор за покупко-продажба е съществувало валидно пълномощно, с което Е. Д. А. е упълномощила П. В. П. да се разпорежда с притежаваните от нея недвижими имоти, включително и да договаря сам със себе си.

Въззивният съд изцяло споделя мотивите на първата инстанция, подробно основани на Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС и на задължителната практика на ВКС, относно разграничението между нищожност поради липса на съгласие и относителна недействителност по чл.

42, ал. 2 ЗЗД.

Доказателствената тежест относно липсата на представителна власт е била правилно разпредЕ., като при установената по делото обективна невъзможност за представяне на оригинала на пълномощното, поради унищожаването му по законов ред, в тежест на страната, която се ползва от него, е било да докаже съществуването и съдържанието му. Тази тежест е изпълнена чрез допустими и относими доказателствени средства – свидетелски показания, справка от електронния регистър „Единство“, както и чрез данните, удостоверени в нотариалния акт за покупко-продажба.