Решение № 317 от 16.04.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Сливен, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20232230103958 по описа за 2023 година

Предявен е отрицателно установителен иск от ищцата срещу ответната страна за недължимост на сума от 2624 лева, произтичаща от изпълнителен лист, издаден на 22.12.2008 г. по административно дело № 517/2007 г. по описа на Административен съд - Бургас, поради настъпила погасителна давност. Изпълнителният лист е издаден на 22.12.2008 година от Административен съд - Бургас.

В исковата молба ищцата твърди, че вземането на ответната страна произтича от направените по адм. дело № 517/2007 г. на АС- Бургас, за направените разноски за две съдебни инстанции, т.е. вземането не е публично държавно, а е частно държавно с оглед на началния момент на давностния срок изтъква това обстоятелство.

Тези обстоятелства изтъква, като пояснява, че ако вземането е публично държавно, то същото се дължи от 01.01. на следващата година от формиране на задължението, а ако е частно държавно, същото се дължи от датата на възникване на задължението. По този повод изтъква следния факт: преди няколко години била получена покана от ТД на НАП Бургас Офис Сливен, с изх. № 2022151 за плащане на задължението, като в отговора на това писмо от 1 страна на ищцата били изложени твърдения, че същото е погасено по давност.

Твърди, че задължението е частно държавно и сумата е дължима от датата на влизане в законна сила на съдебното решение, т.е от 11.12.2008 г.

От този момент се счита, че това е началната дата за изтичане на погасителния давностен срок. Тази дата се установява от отразеното в изпълнителния лист и цитира: „Решение № 13720/11.12.2008 г. по Административно дело № 9472 по описа за 2008 г. на Върховен административен съд на Република България. Следователно твърди, че давностния срок е започнал да тече от 11.12.2008 г. до 11.12.2013 г. След изтичане на този срок вземането е погасено по давност и не се дължи.

Излага евентуално обследване, ако задължението е било публичнодържавно, като намира, че това задължение дори и да има такъв характер също е погасено по давност, тъй като давностния срок е започнал да тече на 01.01.2009 г. до 01.01.2014 г. По тези съображения е предявен настоящия установителен иск по чл. 439 от ГПК с който се цели да се установи със сила на присъдено нещо, че изпълняемото право на взискателя ТД на НАП Бургас, офис Сливен по образуваното изпълнително дело е престанало да съществува, поради погасяването му по давност.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че вземането в размер на 2624 лева не се дължи от ишцовото дружество на ответната страна, обективирано в изпълнителен лист, издаден на 22.12.2008 г. по административно дело № 517/2007 г. по описа на Административен съд Бургас, поради изтекла погасителна давност.

Претендира за направените по делото съдебни разноски.

С исковата молба са представениа писмени доказателства подробно описани в едноименния пункт „Писмени доказателства“ и пункт „Представям“ в исковата молба, които съдът намира за относими и годни доказателства и следва да бъдат ценени с доказателствения материал.

В законоустановения по чл. 131 от ГПК в едномесечен срок е постъпил отговор от държавната институция. Оспорват предявения иск, като неоснователен.

Излагат хронологията, относно образуването на изпълнителното дело като твърдят, че вземането произтича от направена съдебна проверка, като след това и въз основа на влезлите в сила Решения, Административния съд гр. Бургас, поел отговорност за издаване на ИЛ, срещу 2 дружеството, представлявано от ищцата.

Възразяват срещу подадения иск изцяло, като неправилен и неоснователен. Твърдят, че след получаване на издадения изпълнителен лист органите са извършили действия по събиране на присъдените разноски от съда. Също така, на 19.02.2015 г. била подадена молба за образуване на изпълнително производство, прекъсвайки по този начин давността.

Посочват, че с Постановление от 23.05.2022 г. на ЧСИ - Павел Георгиев, било прекратено производството по изпълнителното дело и съобщението за Постановлението било получено на 26.05.2022 г., като след това частния съдебен изпълнител е образувал ново изп. дело № 806/2023 г. по описа на ЧСИ Георгиев.

Счита исковата молба като неоснователна и незаконосъобразна и моли за отхвърлянето й. Претендира за присъждане на направените по делото съдебни разноски.

Представя документи, които съдът намира за годни доказателства и следва да ги приобщи към делото, които са подробно описани в пункт „Писмени доказателства“ и „Приложение“.

Направено е искане да се задължи ЧСИ – Павел Георгиев да представи всички доказателства, относно принудителните способи приложени от него по време на действие на ИД № 20158370400070.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител или пълномощник. С молба съда да уважи изцяло исковата претенция.

Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна ТД на НАП – Бургас, офис Сливен се представлява от упълномощен представител, който моли иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Счита, че е прекъсната давността. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е, че вземането на ответната страна произтича от направените разноски по адм. дело № 517/2007 г. по описа на АС- Бургас за две съдебни инстанции, т.е. налице е частно вземане, което предопределя 3 петгодишен давностен срок.

Не е спорно, че за това вземане има различна погасителна давност от публичните задължения и се дължи от датата на възникване на задължението.

Следователно сумата е дължима от датата на влизане в законна сила на постановения съдебен акт - решение, считано от 11.12.2008 г. От този момент се счита, че това е началната дата за изтичане на погасителния давностен срок. Тази дата се установява от отразеното в изпълнителния лист и цитира:

„Решение № 13720/11.12.2008 г. по Административно дело № 9472 по описа за 2008 г. на Върховен административен съд на Република България.

Следователно твърди, че давностния срок е започнал да тече от 11.12.2008 г. и е изтекъл на 11.12.2013 г. Следователно изтичането на погасителната давност е станало на тази дата.

Съдът следва да обсъди и представеното копие от изпълнително дело № 70 от 2015 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, което е образувано на 19.02.2015 г. и е прекратено, поради настъпила перемпция на осн. чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК, с постановление от 23.05.2022 г. от ЧСИ Павел Георгиев.

Представените с копието от частния съдебен изпълнител документи се установи и доказа, че действително по него липсват годно изпълнително действие, от което да произтече прекъсване на предвидената погасителна давност. Нито е налице действителен запор или е възбрана, нито има постъпили суми от запор, както и не е налице признаване на вземането.

Следователно налице е настъпила погасителна давност, която произтича от Тълкувателното решение в тази насока.

По тези съображения е предявен настоящия установителен иск по чл.

439 от ГПК с който се цели да се установи със сила на присъдено нещо, че изпълняемото право на взискателя ТД на НАП Бургас, офис Сливен по образуваното изпълнително дело е престанало да съществува, поради погасяването му по давност.

Безспорно съдът намира, че приложимата норма за това вземане законодателят е визирал в разпоредбата на чл.162, ал.4, вр. ал.2 от ДОПК вземането на НАП е частно. Вземането за разноски, поради самостоятелния си характер и регламентация в процесуалния закон не попада в обхвата на произтичащите от главното вземане допълнителни вземания по чл. 119 от ЗЗД. За него е приложима общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 4 от ЗЗД – в този смисъл Определение № 538 от 17.06.2016 г. по гр. д. № 2367/2016 г., III г. о., на ВКС

Според т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Следователно образуването на изпълнително дело през 2015 г. и изпълнително дело № 806/2023 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев. Съгласно Тълкувателното решение образуването на ново изпълнително дело не прекъсва погасителната давност, нито я спира.

Актът на съдебния изпълнител за прекратяване на принудителното изпълнение има декларативно, а не конститутивно действие и не рефлектира върху датата, от която се отчита началото на давностния срок за вземането.

От друга страна по делото не е налице нито едно доказателство, което съдът да приеме като годно изпълнително действие, от което да произтече прекъсване на давността. Следователно давностния срок действително е изтекъл на няколко основания, едно от тях е петгодишния период, считано от 11.12.2008 г. до 11.12.2013 г.

Наведените доводи от юриста на ответната страна, че е налице покана за доброволно плащане на задължението с изх. № 2318-133/15.01.2009 г., която е получена лично и се позовавана на обратна разписка от 19.01.2009 г., след което се позовава отново на покана за доброволно изпълнение с изх. № 983/11.03.2010 г. по същото изпълнително дело преди да се образува новото изпълнително дело, цели да докаже, че за периода от 2008 г. до 2013 г. че са налице действия по принудително дължимата сума. Съгласно тълкувателното решение тези действия не представляват действителни действия по тълкувателното решение. Следователно са налице доказателства, които безспорно водят до категоричния извод за изтекла погасителна давност в полза на ищцовата страна.

Предвид гореизложеното съдът следва да постанови решение, с което да се признае за установено, че вземането в размер на 2624 лева не се дължи 5 от ишцовото дружество на ответната страна, обективирано в изпълнителен лист, издаден на 22.12.2008 г. по адм.д. № 517/2007 г. по описа на Административен съд - Бургас, поради изтекла погасителна давност.

С оглед изхода на процеса съдът следва да осъди ответната страна да заплати на ищцовата страна направените деловодни разноски в общ размер на 691,81 лв., от които сумата 129,41 лв. държавна такса и сумата от 562,40 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „БУЛ ГЕЙТ“

ЕООД, ЕИК 119052485, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Д.“ бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., представлявано от Й. Д. Р., със съдебен адрес: гр. К., обл.

С., ул. "М. Г." № ., чрез адв. Р. от АК – Сливен, че не дължи на ТД на НАП гр. Бургас, ул. "Ц. П." № ., сумата от 2624 лв. (две хиляди шестстотин двадесет и четири лева), поради настъпила погасителна давност.

ОСЪЖДА ТД на НАП гр. Бургас, ул. "Ц. П." № . да заплати на „БУЛ ГЕЙТ“ ЕООД, ЕИК 119052485, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Д.“ бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., представлявано от Й. Д. Р., със съдебен адрес: гр. К., обл. С., ул. "М. Г." № ., чрез адв. Р. от АК – Сливен сумата от 691,81 лв. (шестстотин деветдесет и един лева и осемдесет и една стотинки), от които 129,41 лв. държавна такса и сумата от 562,40 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 6